Евростат: България е на трето място в ЕС по пренаселеност на жилищата

През миналата година  6,8 % от населението на Европейския съюз(EС) е живяло в пренаселено жилище - дял, който е намалял спрямо 19,1 % през 2010 г. През 2022 г. най-високите нива на пренаселеност са наблюдавани в Латвия (41,7%), Румъния (40,5%) и България (36,2%), а най-ниските - в Кипър (2,2%), Малта (2,8%) и Нидерландия (2,9%), показват данните на Евростат, оповестени днес.

Същевременно една трета от населението (33,6 %) е живяло в недостатъчно обитавано жилище - дял, който е сравнително стабилен от 2010 г. насам. През 2022 г. най-високият дял на непълноценно обитавани жилища е регистриран в Малта (72,3%), Кипър (70,9%) и Ирландия (67,3%), а най-ниският - в Румъния (7,3%), Латвия (9,4%) и Гърция (11,3%).

Не само броят на хората, живеещи в едно жилище, оказва влияние върху качеството на живот, но и качеството на жилището, като например способността да се поддържа топлината в жилището, липсата на вътрешна тоалетна с промивка, душ и вана, както и течащ покрив, влажни стени, подове или основи, или гниене на дограмата или пода, добавят от Евростат.

Така 9,3% от населението на ЕС няма възможност да поддържа дома си достатъчно топъл. Най-високи дялове се наблюдават в България (22,5%), Кипър (19,2%) и Гърция (18,7%), а най-ниски - във Финландия (1,4%), Люксембург (2,1%) и Словения (2,6%).

69 на сто  живеят в домакинство, притежаващо жилището си 

През 2022 г. в  69 % от населението на  общността е живяло в домакинство, притежаващо жилището си, а останалите 31 % са живеели под наем. Най-високи дялове на собственост се наблюдават в Румъния (95% от населението живее в домакинство, притежаващо жилището си), Словакия (93%), Хърватия (91%) и Унгария (90%), показват данните на Евростат, оповестени днес.

Във всички държави членки, с изключение на Германия, притежаването на жилище е било по-често срещано. В Германия наемането е малко по-често срещано, като 53 % от населението са наематели. Следват Австрия (49 %) и Дания (40 %).

Малко над половината от населението на ЕС обитава къща

Живеенето в къща или апартамент също се различава в отделните държави-членки, както и в зависимост от степента на урбанизация, а именно дали живеете в град, градче или предградие, или в селски район,отчитат от Евростат. Така през миналата година  52 % от населението  на Евросъюза е живяло в къща, а 47,5 % - в апартамент (0,5 % са живели в други жилища, като например лодки и фургони). Къщите са най-разпространени в две трети от държавите членки. Най-голям дял от населението, живеещо в къща, е регистриран в Ирландия (89 %), следвана от Нидерландия (79 %), Хърватия и Белгия (и двете по 77 %). Трябва да се отбележи, че това включва и терасовидни къщи. Най-високите дялове на жилищата се наблюдават в Испания (66%), Латвия (65%, данни за 2021 г.), Германия (63%) и Естония (61%).

В градовете 72% от населението на ЕС живее в апартамент, а 28% - в къща. В градовете и предградията съотношението е 56% от хората, живеещи в къща, и 43% - в апартамент, докато в селските райони 83% от населението живее в къща и само 17% - в апартамент.

Падат се средно но  1,6 стаи на човек

Размерът на жилищата може да се измери като среден брой стаи на човек: през 2022 г. в ЕС е имало средно по 1,6 стаи на човек. Сред държавите членки най-голям брой е регистриран в Малта (2,3 стаи на човек), следвана от Люксембург (2,2 стаи), Белгия, Ирландия и Нидерландия (всички по 2,1 стаи). В другия край на скалата са Полша, Румъния и Словакия (всички по 1,1 стаи), както и Латвия (данни за 2021 г.) и Хърватия (и двете с 1,2 стаи средно на човек), отбелязват още от Евростат.

Свързан показател е броят на лицата на домакинство.През 2022 г. в ЕС е имало средно по 2,3 лица на домакинство. Сред държавите членки този брой варира от 3,1 лица в Словакия, 2,9 лица в Полша и 2,7 лица в Хърватия до 2,0 лица в Дания, Германия, Литва и Швеция и 1,9 лица във Финландия.

Средно в ЕС през 2020 г. 1,5 % от населението не е имало нито вътрешна тоалетна с промивка, нито душ, нито вана в домакинството си. Това е най-често срещано в Румъния (21,2 % от населението), следвана от България и Латвия (и двете по 7,0 %), както и от Литва (6,4 %).

Що се отнася до течащ покрив, влажни стени, подове или основи или гниене на дограмата или пода, през 2020 г. такъв проблем са имали 14,8% от населението на ЕС. Най-високи дялове се наблюдават в Кипър (39,1 %), Португалия (25,2 %) и Словения (20,8 %), показват още данните на европейската статистическа служба.