Сергей Петров: Вместо да търсим концепции, понякога е нужно просто да се огледаме

Сергей Петров – Араджиони е председател на сдружение „Варна - Европейска младежка столица“, член на борда на международната мрежа „Европейските младежки столици“. Основен инициатор и организатор на “Академия за гражданско образование” в гр. Варна. Младият политолог и общественик е един от основателите на сдружение “Таляна”, чиято цел е да запази културно-историческото наследство в сърцето на Варна. До 2020 г. е председател на сдружението, а след това – негов заместник.

Петров е един от учредителите на сдружение „ПроВарна“, сред чийто цели е подобряване качество на живот чрез създаване на адекватно градоустройство, повече места за отдих и спорт.

- Г-н Петров, еволюира ли градската среда и в каква посока?

- Няма еднозначен отговор. Има градове в Европа, в които виждаме прекрасни неща, но пак там виждаме и влошаване. Един чудесен пример за еволюция на градската среда е румънският град Клуж-Напока. За много кратко време управата на града успя да промени облика му така, че всички да се чувстват комфортно - пешеходци, ползващи алтернативни средства за транспорт, автомобилни шофьори, градски транспорт и т.н. Идентифицирани са и ползи за бизнеса, който в началото е подхождал по-резервирано към промените, но сега подкрепя напълно преобразяването на града.

Ние обичаме да противопоставяме различните страни и дори често те влизат в конфликт, вместо да идентифицират общите ползи и да помагат за развитие на местата, в които живеем. В много градове осъзнаха необходимостта от общ дизайн код, общ стил на фасадите, сходни градски мебели в различните части на града. Все повече експерти и специалисти движат мисленето в посока симетрия, естетика и баланс. Това са неща, които дълги години в определени градове са били пренебрегвани и виждаме резултатите от това - хаос и усещане, че всичко е правено на парче.

- Каква е ролята на местните общности в процеса на подобряване на градската среда? Дайте примери – положителни и не толкова от български градове

- Мога да дам няколко примера, но ще се спра на Варна, понеже имах възможност да бъда част от процеса. Градът беше избран за “Европейска младежка столица” през 2017 и реализира доста интензивна програма. Едно от направленията беше насочено към проекти, които да се реализират в стария център на Варна - сърцето на града, а именно между ул. „Симеон“ и ул. „Преслав“ до гаровия площад. Тогава видяхме, че много дизайнери, урбанисти, архитекти и хора на изкуството, проявиха интерес към тази идея. Реализираха се десетки проекти, част от които включваха временни намеси, като позициониране на отворена сцена, което успя да вдъхне живот в тази, иначе изоставена, част на града.

След като видяхме, че интересът е голям, беше учредено Сдружение, което да се занимава изцяло само с това. Всички професионалисти - архитекти, урбанисти, краеведи, геодезисти, инжинери, социолози, политолози, юристи, предприемачи - обединиха усилия и се заеха с тежката задача. Свърши се много работа. Емпирични изследвания, фокус групи с всички замесени - живущи, бизнеси, работещи, преминаващи в зоната. Изгради се цяла стратегия за развитие на този малък квартал. Имаше и разработване на нови пешеходни маршрути, включващи преброяване на пешеходен и автомобилен поток. Хубавата част от всичко това е, че подкрепа оказа гл. архитект на Община Варна - Виктор Бузев. Спомням си случай, в който той покани специалисти от сдружението, както и проектанти и изпълнители, които требваше да ремонтират най-дългата улица и един от ръкавите на кв. „Таляна“. Благодарение на тази отворена дискусия и представяне на данни за естествения поток, вместо асфалтов път, в момента имаме споделена улица, която е една от най-приятните в централната част на града. Нейният естествен поток е пешеходен, а автомобили има колкото да зареждат обектите в тази част.

Пловдив е един малко по-различен пример, но също е интересен - с Капана. Разликата е, че там общината инвестира немалко средства, за да стимулира предприемачи и хора на изкуството да обновят помещенията в тази част. „Капана“ и „Таляна“ са официално побратимени квартали. Сега подобни стремежи има и в Стара Загора. Това е добър импулс.

- Какви нормативни промени е необходимо да се направят, за да се засили процеса на взаимодействие между местните власти и местните общности при вземане на решения за планиране и устройство на градската среда?

- Независимо за какво говорим, винаги опираме до въпроса за политическата воля и за приоритизирането. Ще се върна пак на примера с Клуж. Всичко това се случи изключително бързо, защото кметът на града Емил Бок го постави като приоритет. В България представителите на местните власти често се оправдават със законодателството или с националните регулации. Истината е, че ако бъде прието като приоритет от управата на един град, процесите могат да се случват много по-бързо. Много добро решение е по-често да се прибягва до конкурсния принцип, а не към директното възлагане. Ако това бъде комбинирано с участие на местните общности още при изработване на заданието, всички страни могат да бъдат удовлетворени. В някои общини има обществени съвети, но ако трябва да бъдем откровени, не винаги са работещи, понякога са формални.

Всеки град е различен, има собствена история, свой дух, свой заряд. Няма универсално решение на тези процеси или универсален механизъм за участие. Има ли политическа воля и желание за включване на местни общности, ще се роди и подходящ механизъм.

- Възможна ли е реализация на концепцията „15-минутен град“ в селище, като Варна?

- Концепцията е много интересна, но не от това има нужда Варна. Градът е достатъчно компактен. Варна трябва да завърши пешеходни си ринг и да се погрижи за културно-историческото си наследство, на което всъщност е много богата. Целият център е наситен със сгради, които са паметници на културата. Архитекти като Дабко Дабков и скулптури като Шиваров са творили за облика на града ни. За съжаление, това често остава скрито. Търговските обекти по първите етажи са поставили рекламни витрини, панели, табели и какво ли още не, което изцяло прикрива фасадите на сградите. Опитайте се да видите подобно нещо в града на Баркока, Брага в Португалия или по другите градове, които ценят и пазят наследството си. А от показването на архитектурата има ползи за самия бизнес. Само за пример - от 2016 до 2020 г. в „Таляна“ има десетки нови обекти. Тази зона става постепенно по-разпознаваема, защото е напълнена със съдържание, става по-привлекателна за бизнеса, започнат е процес по реставриране и реновиране на някои сгради. Това е бавен процес, но изключително важен. Вместо да търсим готови концепции, понякога е нужно просто да се огледаме.

Мениджър Нюз