Завръщане у дома: Хуан Карлос I е в Испания

Бившият крал на Испания Хуан Карлос I, който абдикира през 2014 г., се завърна у дома в четвъртък вечерта след близо двегодишно изгнание в Абу Даби, което той си наложи след огромния скандал за финансови злоупотреби.  

Завръщането му стана възможно, след като разследванията срещу него бяха отсрочени. Бившият испански монарх пристигна в родината си, за да присъства на ветроходна регата в северозападния град Санксенхо, уточни POLITICO.

„Хуан Карлос свърши добра политическа работа, но в края на управлението си направи поредица от ужасни лични и професионални грешки“, коментира Ана Ромеро, биограф на испанската монархия.

За завръщането на 84-годишният Хуан Карлос се заговори от март, когато Върховният съд приключи три разследвания на неговите финансови операции. Едното се отнасяше за 100 млн. долара, които той е получил от саудитското кралско семейство през 2008 г. Магистратите решиха, че не съществуват доказателства за приемане на подкуп за възлагането на договор за строителство на скоростна жп линия и се позоваха на кралския имунитет, който го защитава от обвинение за данъчна измама. Втората проверка установи, че той не се е възползвал от офшорен фонд в Джърси през последните години. Третото дело, което касаеше над половин милиона евро, получени от мексикански магнат, бе приключено - Хуан Карлос е внесъл 5 млн. евро по сметка на данъчните власти и така е изчистил просрочени задължения.

Хуан Карлос зае трона през 1975 г., след смъртта на своя ментор – диктатора Франсиско Франко, и наложи парламентарна демокрация. Репутацията му беше затвърдена през 1981 г. след осуетяването на опит за държавен преврат.

Испанците все още не могат да преглътнат разкритията за любовната му афера с Корина цу Сайн-Витгенщайн, с която през 2012 г. е на лов за слонове в Ботсвана, когато испанската икономика е в дълбока криза.  Две години по-късно кралят абдикира, но скандалите продължиха, докато той не напусна страната през август 2020 г. „Решението на Фелипе VI да изпрати баща си в чужбина беше опит да се постави бариера между упадъка на имиджа на баща му и короната като институция“, според  Пабло Симон. Все пак този план беше леко фиаско. Бившият крал всъщност избяга от съдебно преследване, смята политологът от Мадридския университет „Карлос III“.

За да лъсне имиджа на кралското семейство 54-годишният Фелипе предприе стъпки за осветляване на личните банкови сметки. Той открито се дистанцира от баща си, избягвайки срещата с него миналата неделя по време на официалното си посещение в Обединените арабски емирства. В понеделник обаче срещата в Мадрид между двамата е неизбежна. Тогава Хуан Карлос ще отлети обратно към резиденцията си в Абу Даби.

Личното падение на Хуан Карлос прави наследството за Фелипе твърде несигурно, особено сред по-младите гласоподаватели, които не се интересуват от постиженията на бившия крал. Проучване от 2021 г. установи, че 31% от запитаните са за монархия и 39% - за република.

Социалистическата работническа партия (PSOE) на министър-председателя Педро Санчес е склонна да загърби историческия си републиканизъм по време на демократичната ера, виждайки в монархията като стабилност. Коалиционният партньор – крайнолевите Unidas Podemos (UP), е по-категоричен. Според говорителя на партията Пабло Еченик завръщането на бившия крал показва, че „той може да извършва престъпления, без да е изправен пред наказателни последици”. За разлика от тях, консервативната Народна партия (PP) подкрепи визитата. Иван Еспиноза от крайнодесния Vox, счита, че бившият монарх „няма от какво да се крие, въпреки непрекъснатите опити на левицата да го обвини”.

Промонахрихеската асоциацията на Concordia Real Española публикува доклад , в който се твърди, че Хуан Карлос I е генерирал 62 млрд. евро за испанската икономика по време на управлението си.

Въпреки отлагането на разследванията на финансовите операции, буреносните облаци се трупат над главата на бившия монарх. Британски съд наскоро постанови, че той не може да претендира за кралски имунитет в страната и така да избегне процеса, заведен от Корина цу Сайн Витгенщайн, която го обвинява в тормоз след края на връзката им.

Но изглежда малко вероятно монархията да е в опасност - поне в краткосрочен план. Голяма конституционна промяна ще изисква политически консенсус, който рядко се наблюдава в Испания. „Колкото по-поляризирана и фрагментирана е испанската политика, толкова по-трудно ще бъде да се събере парламентарната подкрепа за провеждането на такава реформа“, обобщава политологът Пабло Симон.