Астрономи разкриха мистерията на звездата Акамар, изчезнала от древните небесни карти

Повече от век астрономите се опитват да обяснят мистерията на звездата Акамар, разположена в съзвездието Еридан. Днес тя е третата най-ярка звезда в съзвездието, и има видима змездна величина от приблизително 2,9. Древните астрономи обаче са я описвали по съвсем различен начин – като един от най-ярките обекти в нощното небе. Ново проучване предлага възможно обяснение за това озадачаващо несъответствие между древните описания и съвременните наблюдения.

Учените смятат, че древните астрономи, включително Хипарх, Птолемей и персийският изследовател Абдурахман ал-Суфи, всъщност са виждали Акамар значително по-ярък, вместо да са допуснали грешка в каталозите си. Около 129 г. пр. Хр. Хипарх посочва Акамар като една от най-ярките звезди в южната част на съзвездието Еридан. В „Алмагест“ на Птолемей, съставен около 137 г. сл.Хр. , звездата е посочена сред 13-те най-ярки звезди в цялото небе, а близо 800 години по-късно, през 964 г., Абдурахман ал-Суфи също оценява яркостта ѝ на около първа звездна величина. Въпреки това, през 1603 г. холандският изследовател Фредерик де Хаутман, публикува каталог на южното небе, където Акамар вече има яркост от около трета звездна величина, съответстваща на съвременните стойности. В продължение на векове учените спорят дали това е истинска промяна в яркостта на звездата или грешка в историческите записи. Съвременни изследвания показват, че Акамар, дълго смятана за единична звезда, всъщност е система от три звзди и там се крие част от загадката. Тя се състои от тясна двойна система и по-далечен трети компонент.

Те обаче са в нестабилно състояние на еволюция, тъй като размерите им се приближават до „Границата на Рош“. „Границата на Рош" е максималният размер, който една звезда в двойна система може да достигне, преди материята ѝ да започне да тече към съседната звезда под въздействието на гравитацията.

Достигането на приблизително 80 процента от тази граница означава, че звездите са в състояние, в което дори малки промени могат да доведат до обмен на активна материя. Учените смятат, че по-масивната звезда в системата Акамар е изиграла специална роля в този процес. Тя наскоро е завършила процеса на изгаряне на водород в ядрото си и е в преходна фаза преди следващия етап от звездната еволюция. Изследователите предполагат, че в миналото, когато орбитата на двойната система е била по-удължена, разширяващата се звезда може да е започнала да прехвърля част от материята си към своя спътник. Този процес е бил съпроводен с освобождаване на голямо количество енергия, което е довело до продължително увеличаване на яркостта на системата.

Това временно увеличение на яркостта може да е съвпаднало с периода, когато древните астрономи са наблюдавали Акамар като необичайно ярка звезда. С течение на времето взаимодействието между двете звезди постепенно е променило орбитата им, правейки я почти кръгова, каквато е днес. Учените смятат, че новото проучване потвърждава, че древните наблюдатели вероятно са били прави, когато са описали Акамар като една от най-ярките звезди в небето. Изчезването на предишното ѝ сияние може да е свързано с рядък етап от еволюцията. Изследователите обаче отбелязват, че остава един важен въпрос: колко дълго могат да продължат подобни изблици на яркост и колко силни могат да бъдат.