САЩ разследват твърдения за ирански дронове в Куба, Тръмп предупреди: „Ще се справим с това"

Президентът на САЩ заяви, че администрацията му проверява дали Техеран съхранява дронове и ракети в Куба, и предупреди, че Вашингтон ще предприеме действия, ако информацията бъде потвърдена. Той обаче не представи доказателства или подробности за предполагаемото въоръжение.

Попитан от журналисти за предполагаем разузнавателен доклад, според който това е възможно, президентът отговори директно:

„Ако ги имат, а е напълно възможно да ги имат, ще се погрижим за това.“

Тръмп отиде още по-далеч, като предположи, че островът може да съхранява и ирански ракети – въпрос, който според него администрацията му „разглежда в момента“, съобщава Euronews.

Президентът не представи снимки, разузнавателни документи или информация за броя, моделите или местоположението на предполагаемото оборудване. Въпросът, който предизвика коментарите му, беше зададен от журналист от медия с консервативна позиция, който се позова на доклад, който досега не е бил публично оповестен.

Тръмп също така спомена, че държавният секретар Марко Рубио се намира в съседна стая по време на изявлението му, което според него показва, че темата вече е в дневния ред на Държавния департамент.

Засега единственото потвърдено обстоятелство е, че Вашингтон е започнал проверка по случая, но не и че подобно въоръжение действително съществува или представлява непосредствена заплаха. Куба все още не е коментирала твърденията на американския президент.

През февруари 1962 г. Вашингтон въвежда финансово и търговско ембарго срещу Куба в отговор на сближаването на Съветския съюз с режима на Фидел Кастро. През октомври 1962 г. САЩ откриват съоръжения за съветски ядрени ракети на острова.

В продължение на две седмици светът е обхванат от страхове за ядрена война между двете суперсили, докато преговорите не слагат край на Кубинската ракетна криза.

Думите на Тръмп идват на фона на засилващ се натиск върху Хавана. Държавният департамент на САЩ обяви, че включва 10 организации, свързани с кубинското правителство, в списъка със санкции в рамките на инициатива за ограничаване на „зловредните действия на кубинския режим“.

Сред засегнатите са компаниите Enetec S.A. и Coreydan S.A., занимаващи се с търговия с горива, както и бизнес групите Gecomex и Gemar.

През юни санкциите вече бяха насочени към кубинския президент Мигел Диас-Канел, няколко членове на семейството му и полковник Алехандро Кастро Еспин – син на бившия президент Раул Кастро. Той също така е обект на обвинение от американското Министерство на правосъдието във връзка със свалянето през 1996 г. на два малки самолета, управлявани от кубински изгнаници, при което загиват четирима души.

Освен продължаващото повече от шест десетилетия ембарго, американската администрация въведе от началото на годината и енергийна блокада, която кубинските власти свързват с мащабните прекъсвания на електрозахранването в страната през тази година, включително последното в петък.

Анализ на Axios, цитиран от няколко медии, твърди, че кубинският режим е придобил над 300 военни дрона с руски и ирански произход от 2023 г. насам и че въоръжените сили на страната разглеждат възможността за използването им срещу американски цели като военноморската база в Гуантанамо или съоръжения в Кий Уест.

Самият анализ предупреждава, че представянето на въоръжени дронове като чисто отбранителни средства е по-скоро изкривяване на терминологията, отколкото стандартна военна практика. В него се посочва още, че разполагането на тези системи е резултат от многогодишно планиране, а не импровизирана реакция на последното напрежение между Вашингтон и Хавана.