По предварителни данни през 2023 г. българският износ на стоки и услуги надминава 111 млрд. лева (57 млрд. евро). Като дял от брутния вътрешен продукт износът е почти 61%, с други думи, България, без съмнение, е експортна икономика. В региона България е сред лидерите по дял на експорта – далеч пред Турция, Румъния и Гърция, които са с дял на експорта от 40–50% от БВП.

България също така е малко по-напред от Хърватия и Сърбия според последните сравними данни от 2022 г. В нашия регион единствено малки страни като Словения и С. Македония са с по-висока експортна ориентация, но това се обяснява с ограничения размер на техните икономики. Това не е нещо учудващо – и в световен мащаб най-експортно ориентираните страни са по-малки или островни държави като Люксембург, Хонгконг, Сингапур, Малта, Ирландия.

Българският експорт е доминиран от износ на стоки – около три четвърти, и около една четвърт са услугите. Само три страни в нашия регион имат различна структура на експорта – това са Гърция, Албания и Хърватия. Половината от техния износ се състои от услуги, но по различни причини. Хърватия и Албания са тотално доминирани от туризма, те са водещи в Европа по дял на туризма в икономиката. В Гърция въпреки силно развития туризъм всъщност водещият експортен отрасъл е корабният транспорт. Знаем, че Гърция е сред първите световни сили в морския транспорт.

Какви услуги изнася България?

Разбира се, България има също сериозен дял на туризма – през 2023 г. секторът е донесъл на страната експортни приходи от близо 3,8 млрд. евро, според предварителни данни на БНБ, като по този начин той ще изравни рекордните приходи от 2019 г. преди пандемията. Тъй като възстановяването му продължава, през 2024–2025 г. вероятно туризмът ще достигне 5 млрд. евро приходи.

Но туризмът не е доминиращ в износа на услуги на България, като неговият дял е малко над една четвърт от приходите от услуги. Българският износ на услуги има още няколко стожера:

• ИТ индустрията генерира около 3,4 млрд. евро експортни приходи през 2023 г., като отчита растеж от близо 17% за последната година. Спрямо нивата от преди пандемията износът на ИТ секторът се удвоява и вече диша във врата на туризма като водещ експортен бранш в услугите. Разбира се, в момента ИТ индустрията преживява тежки времена в световен мащаб, но въпреки това тя има потенциал през следващите години да измести туризма от водещата позиция при услугите.
• Международният транспорт генерира около 2,4 млрд. евро експортни приходи през 2023 г. Българските транспортни компании са конкурентни на регионалния и международния пазар, а самият пазар се увеличава заради войната в Украйна, ограничаването на морските пътища в Черно море и прехвърлянето на товарите към сухопътен транспорт. Секторът има значителен потенциал за развитие при влизане на България и Румъния в Шенген и подобряване на инфраструктурната свързаност в региона. Транспортният сектор (вкл. чуждите камиони) генерира и допълнителни приходи за българската икономика под формата на тол такси и други свързани услуги. Проблемът е, че българските тол такси са сред най-ниските в Европа и засега не успяваме да генерираме достатъчно приходи, за да поддържаме и ремонтираме пътищата на добро ниво.
• Аутсорсинг и бизнес услуги – секторът почти настига международния транспорт с близо 2,4 млрд. евро приходи през 2023 г. Предвид по-високите темпове на растеж най-вероятно в скоро време той ще надмине международния транспорт по приходи. Аутсорсинг секторът включва различни услуги, в т.ч. „Професионални и управленски консултантски услуги“ и „Технически услуги, услуги, свързани с търговията и други бизнес услуги“.
• Други разнообразни услуги – България реализира износ на множество по-малки пера по услугите, включително застрахователни и финансови услуги, а най-сериозен растеж в последната година отчитат строителните услуги, които през 2023 г. надминават 100 млн. евро – удвояване спрямо периода преди пандемията.

Българският износ на стоки

Основният пазар за българските стоки е Европейският съюз с дял от 65%, или близо 30 млрд. евро годишно. Без изненади, най-големият европейски пазар за българския износ е Германия, но износът ни към Румъния и Гърция, взети заедно, е подобен. Доминацията на европейския пазар в българския износ е логична не само по географски причини, но най-вече заради общия пазар и липсата на мита и търговски ограничения.

Но въпреки големия дял на износа ни към ЕС всъщност възможностите за експорт са много по-големи заради огромния размер на европейския пазар – около 16 трлн. евро. Не по-маловажна е високата покупателна способност на европейските потребители, които са сред най-богатите в света. Така че потенциалът за растеж на нашия износ към Европейския съюз е практически неограничен, но изисква високи нива на инвестиции и по-добра инфраструктурна свързаност, както значително ще помогне и влизане в Шенген по суша.

Колкото и да е чудно, България няма нито една магистрала към страна от Европейския съюз – нито към Румъния, нито към Гърция, нито на запад през Сърбия към ЕС. Единствената ни магистрала към съседна страна е точно в обратната посока, към Турция. Отделно, имаме само два моста над Дунав, като старият мост при Русе е претоварен и е за ремонт. Така че имаме да свършим много работа в самата България, за да се интегрираме инфраструктурно. Мостове, магистрали, Шенген – всичко това може да ни позволи драматично да увеличим износа, съответно да сме и по-привлекателни за инвестиции в нови заводи.

Геополитиката, а и текущата ситуация в Червено море кара все повече западни компании да строят заводи по-близо до потребителите, така че България има много шансове да привлича инвеститори, които да изнасят за западноевропейския пазар. Но инвеститорите искат бърза и безпрепятствена свързаност и тук трябва да се работи усилено.

Извън вътрешния пазар на Европейския съюз другият експортен пазар са европейските страни извън ЕС – с дял около 17%. Това са основно балкански страни и други страни от региона. Водещите експортни дестинации за български стоки в Европа извън ЕС са Турция и Украйна, следвани от Сърбия, Македония и Великобритания. Част от тези страни са доста по-бедни и драматично по-малки от общия европейски пазар, но въпреки това съществуват възможности за увеличение на износа към тях, отново чрез по-голяма свързаност и интеграция. Показателно е, че повечето от споменатите държави се стремят към членство в ЕС или към някаква степен на интеграция и съответно има постепенно интегриране на техните пазари в европейския – но инфраструктурната свързаност, особено на Балканите и в региона, не е особено добра. Нейното подобряване ще увеличи регионалния пазар и ще го направи и по-привлекателен за големи инвеститори – за които всяка една от страните в региона е малка, но всичките заедно са доста голям пазар.

Извън Европа големите пазари са Азия с дял около 9% и Америка с около 3%. Като държави не е учудващо, че става въпрос най-вече за САЩ и Китай, които заедно имат дял около 5% от българския износ. В тези направления потенциалът е недостатъчно разработен, особено като имаме предвид, че през последните години значителна част от световния икономически растеж е в Америка и Азия. Разбира се, географията оказва своето влияние, но възможности за растеж съществуват. Още повече че Европейският съюз вече договори или е в процес на преговори за споразумения за свободна търговия с различни страни извън Европа. Този потенциал трябва да се използва.

Структура на износа на стоки

През 2022 г. заради високите цени на енергията България драматично увеличи износа на енергийни стоки – най-вече ток и петролни продукти. Въпреки това дори в тази година делът на енергията беше едва 14% от общия износ на стоки. В нормална година над 90% от износа се състои от неенергийни стоки.

Водещите направления в износа на стоки са три:

• Суровини и материали – 43% от общия износ на стоки. Тук става въпрос за цветни метали, земеделска продукция, пластмаси, чугун и желязо, химия, текстил, дървен материал и хартия. България има значителен потенциал в суровините и материалите, доколкото разполага със сериозни полезни изкопаеми и благоприятен климат за земеделието, но още по-голям е потенциалът да се изнасят завършени продукти, а не суровини. Много по-висока е добавената стойност при преработени продукти, а не при суровините – затова страната трябва да се стреми да привлича инвестиции в преработващата индустрия.
• Инвестиционни стоки – 24% от износа на стоки. Тук се включват машини и уреди, резервни части и оборудване, електрически машини и транспортни средства. Например в страната вече има множество заводи, произвеждащи части за автомобили, и тук потенциалът е голям, особено с пренасочването на автомобилната индустрия към електроавтомобили и батерии.
• Потребителски стоки – 24% от износа на стоки. Най-вече храни, но също така мебели, дрехи и лекарства. Сериозен потенциал, особено ако земеделието намали монокултурата зърно и започне да произвежда по-разнообразна продукция, която след това да се преработва в хранителни стоки.

Като цяло България е експортна икономика с относително диверсифицирана структура на износа на стоки и услуги, но със значителен потенциал за растеж, особено при по-бърза интеграция с богатите европейски пазари и по-добра инфраструктурна свързаност.