В последните години България се превръща във все по-привлекателна дестинация за чужденци – както за специалисти в различни сектори, за сезонни работници, така и за предприемачи, които търсят възможности за бизнес на Балканите и в ЕС. Над 100 хиляди чужденци са дошли да работят в България през последните шест години, като през 2025 г. се очаква своеобразен рекорд от 40–50 хиляди новодошли чуждестранни работници.

Страната ни е член на Европейския съюз, предлага сравнително ниски разходи за живот, все още достатъчно привлекателен данъчен и осигурителен режим и стратегическо географско положение, което я превръща в логична спирка за редица международни компании. В този контекст много чужденци с временен статут на пребиваване решават да се установят временно или дългосрочно тук. Една от първите и най-сериозни трудности, с които тези хора се сблъскват, е откриването на разплащателна сметка в българска банка. Проблемът често е валиден и за законно пребиваващи чужденци с личен номер на чужденец (ЛНЧ). Подобни затруднения съществуват и за българи, работещи и правещи бизнес извън ЕС.

Въпреки че по закон няма пречки чужденци, още повече такива с валидна адресна регистрация и издадени от правителство на ЕС документи за временно пребиваване, да откриват разплащателни сметки, на практика много от тях срещат отказ или сериозни административни препятствия. Тези трудности се появяват както при лични нужди – получаване на заплата, плащане на наем и битови сметки, преводи към семейството, така и при бизнес цели – разплащания с партньори, участие в проекти или инвестиране. Сметка в българска банка е и необходимост при получаване на доходи от местни работодатели, особено за лица от трети страни, тъй като повечето компании изплащат възнаграждения по безкасов път.

Също така издаването на ЛНЧ често отнема 2–3 месеца. Само на база на международен паспорт от трета страна, макар и със сключен трудов договор в България, не се откриват сметки на чужденци. Това от своя страна поставя работници и работодатели временно в една сива зона, в която възникват задължения за заплащане на възнаграждения, но те могат да бъдат изплащани единствено в брой.

Какви са затрудненията?

Банкова политика, риск мениджмънт и регулаторна чувствителност – българските банки са консервативни и прилагат строги правила за „познаване на клиента“ (KYC – Know Your Customer) и мерки срещу прането на пари и финансиране на тероризма (AML – Anti Money Laundering & CFT – Countering The Financing of Terrorism). Клиенти с временен статут често се възприемат като рискови, тъй като липсват гаранции за тяхното дългосрочно пребиваване, а и често не могат да предоставят адресна регистрация в ЕС. Банките предпочитат да минимизират оперативния и регулаторния риск, което води до по-консервативна практика при клиенти с временен статут на пребиваване.

Технологичните доставчици на KYC-услуги много често не доставят на клиентите си качествена информация за идентификация на клиенти с ЛНЧ, което затруднява процеса по идентификация на клиента и откриване на сметка в изцяло ръчен режим, което от своя страна оскъпява значително процеса.

Административни изисквания – някои банкови системи са изградени така, че работят основно с ЕГН като уникален идентификатор за физически лица. ЛНЧ, макар и официален идентификатор, невинаги е интегриран безпроблемно в информационните им системи. В резултат служители на банковите клонове отказват да откриват сметки, защото „системата не позволява“.

Технически ограничения – автоматизираните системи за онлайн и мобилно банкиране понякога не разпознават ЛНЧ или не могат да го обработват в комбинация с международни документи за самоличност. Това създава затруднения дори след първоначалното откриване на сметката.

Бизнес приоритети – от гледна точка на някои институции обслужването на клиенти с временен статут не е приоритет. Счита се, че те изискват по-високи разходи за надлежен онбординг, ще останат за кратко и няма да донесат значителен доход на финансовата институция. Това обяснява защо някои банки избират да не инвестират усилия в адаптиране на продуктите си за тази група.

Недостатъчна подготовка на служителите – често служителите в банковите клонове не познават в детайл нормативната уредба и правата на чужденците с временен статут на пребиваване. Това води до ситуации, в които клиенти с изрядни документи получават отказ поради липса на информираност.

Какви са възможните решения?

Финтек алтернативи – лицензираните дружества за електронни пари и платежни институции вече предлагат платежни сметки и платежни инструменти, достъпни за чужденци с ЛНЧ. Тези платформи работят с видеоверификация и дигитален онбординг, което позволява по-висока ценова ефективност при приемането на нови клиенти и откриването на техните сметки без компромис в качеството на услугите и регулаторния риск.

Специализирани финансови продукти – някои институции започват да разработват пакети за чужденци, включващи адаптирани процедури за онбординг на временно пребиваващи чужденци в ЕС, както и обслужване на английски език.

Обучение на персонала – информираността относно правния статут на пребиваващите в България граждани на трети страни с издаден ЛНЧ е ключова. В допълнение са необходими и вътрешни обучения на персонала, за да разбира статута на пребиваващите в страната чужденци и правото им да откриват сметки, което би предотвратило случаи на неправомерни откази.

Преобразуване на вътрешната политика на банките – допълване на вътрешните правила и процедури на финансовите институции, които да признават ЛНЧ като валиден идентификатор, както и адаптиране на изискваните стандартни списъци на допустими документи за онбординг.

Инвестиции в технологии – актуализирането на банковите системи и евентуално на ползваните външни решения за дигитален онбординг така, че да приемат ЛНЧ, ще премахне част от технологичните бариери и ще улесни процеса.

Има ли институции, които предлагат специализиран продукт?

Да, макар и ограничено, има финтек и банкови решения, които предоставят разплащателни сметки, сметки за електронни пари и платежни карти на клиенти с временен статут на пребиваване в ЕС, стига да имат валиден документ за самоличност с издаден персонален идентификатор като ЛНЧ и адресна регистрация в рамките на Съюза. Част от тези доставчици наскоро анонсираха и допълнителни трансферни услуги към трети страни с преводи в широк списък от местни валути.

Откриването на разплащателна сметка от чужденци с временен статут на пребиваване в България остава предизвикателство. Законодателството не поставя директни бариери, но административните, техническите и бизнес ограниченията водят до чести откази и забавяния. Решението е в създаването на специализирани продукти, които да отговарят на реалните нужди на тази растяща група клиенти. В един глобализиран свят, където мобилността е норма, България не може да си позволи да изглежда затворена за чуждестранни специалисти, сезонни работници и предприемачи. В контекста на демографската динамика и най-вече структура, считам, че по-доброто финансово обслужване на законно пребиваващи в ЕС граждани на трети страни е инвестиция в икономическото бъдеще на страната.

Има ли законови ограничения?

В българското законодателство няма изрична забрана чужденци с ЛНЧ да откриват разплащателни сметки. Основните нормативни актове, които уреждат този процес, са:

• Закон за платежните услуги и платежните системи – гарантира правото на достъп до платежни услуги при спазване на изискванията за идентификация.
• Закон за мерките срещу изпирането на пари – въвежда строги изисквания за идентификация и проверка на клиента. Последните изменения (2023 г.) затягат някои изисквания по идентификация на чуждестранни юридически лица, както и относно доказателствата, които клиентът трябва да предостави.
• Наредба №3 на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.
• Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ)
  Определя видовете разрешения за пребиваване – временно, продължително, дългосрочно, постоянно. ЛНЧ (личен номер на чужденец) се издава на чужденци с разрешен престой за определен период и служи като идентификатор за администрации и институции.

Следователно проблемът е не в законите, а в тяхното прилагане и интерпретация от страна на банките и дружествата за електронни пари.

Има ли бизнес ограничения?

Да. Те се изразяват във:

• Високи изисквания за KYC и AML проверки, които водят до по-високи разходи за финансовите институции.
• Относително ниска комерсиална привлекателност – клиентите с временен статут често се разглеждат като „временни“ и по-малко печеливши.