В среда на международна несигурност и напрежение, когато и верни съюзници на ЕС като САЩ изпращат противоречиви послания, осигуряването на независимостта на основни инфраструктури е от съществено значение за сигурността на Стария континент. Платежната инфраструктура не прави изключение. За решаващи стъпки към осигуряването на финансова автономия в Европа призова и председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард. Тя за пореден път подчерта необходимостта от  създаване на европейска платежна екосистема, която да елиминира зависимостта на Европа от оператори като Visa, MasterCard, PayPal и Alipay. Този призив беше втъкан в подновения интерес към Съюза на капиталовите пазари (CMU), дългогодишна инициатива на ЕС, целяща формирането на единен капиталов пазар в страните членки. Целта на този съюз е да увеличи притока от инвестиции и спестявания в рамките на ЕС, като осигури на компаниите по-добър достъп до финансиране, а на гражданите – алтернативни инструменти за спестяване. Прогресът по CMU и развитието на независима платежна инфраструктура са подготовка на почвата и за по-обширна икономическа интеграция.

Доклад на ЕЦБ от края на февруари ясно показва зависимостта на Европа от международните картови схеми, като само девет държави имат национални такива. Тринадесет от държавите в еврозоната са изцяло зависими от международни картови схеми.

Единият от доводите за този призив на Лагард е именно невъзможността на Европа да реагира при евентуални ограничителни мерки от страна на партньорите отвъд Атлантика и покрай горещата тема с налагането на реципрочни високи мита. Вторият ѝ довод, изказан в интервю пред медиите и който е много по-резонен, е фактът, че данните за всички плащания в Европа може би не са изцяло собственост и не остават за ползване от европейците. Тези данни могат да се използват за множество цели, като съгласно европейското законодателство са собственост и могат да се ползват изрично само със съгласието на титуляря на платежната услуга.

Европа е зависима от международни схеми в най-разпространените типове плащания – между търговец и клиент, онлайн плащанията, персоналните плащания между две лица и плащанията с телефон, или обобщено, т.нар. ежедневни плащания. Статистически от близо 70 милиарда броя безналични плащания през 2023 г. платежните карти са най-широко използваният електронен платежен инструмент с общо повече от половината (54%) от всички трансакции, като кредитните преводи представляват 22%, директните дебити са 15% и плащанията с електронни пари са 7%.

Интересно е, че Европа има изградена много добра платежна екосистема и инфраструктура чрез Единната зона за плащания в евро (SEPA), която обслужва плащанията чрез платежни операции от тип „сметка към сметка“ както на национално, така и на паневропейско ниво. SEPA е предпочитана от бизнеса, но когато става въпрос за ежедневните плащания, този метод доскоро беше неприложим.

Лагард демонстрира увереност, че Европа има активите и възможностите да възстанови контрола върху дигиталните плащания на континента. Възниква въпросът за подхода: дали да се търси алтернативно решение чрез копиране/мимикриране на функционалностите на наложените картови схеми или търсенето на алтернатива във вече наличната инфраструкура, знания и пазарни възможности. Остава да гадаем какво е нейното предпочитано решение.

Какви са алтернативите за Европа да постигне оперативен суверенитет в областта на дигиталните плащания:

Да създаде собствена картова схема, или да засили активността на националните схеми

Засиленото диференциране на картовите плащания поради присъствието на множество национални картови схеми донякъде бламира създаването на паневропейска картова схема. През годините имаше опити за организиране на националните схеми чрез интероперативност между тях, но те продължаваха да се развиват и инвестират в иновации на национално ниво. Например инициативата CPACE (Common Payment Application Contactless Extension) на консорциума на националните картови схеми ECPC, чиито спецификации са изградени върху стандарта EMVCo за контактни трансакции и са разширени за безконтактни и отдалечени плащания. За съжаление, така и не виждаме пазарна реализация.

Това предостави конкурентно предимство на двете международни картови схеми да се развиват интензивно и те се внедриха изключително надълбоко в европейската платежна и финансова сфера. През 2022 г. чрез международните картови схеми са осъществени приблизително 61% от картовите трансакции в еврозоната, като националните схеми съставляват останалите 39%. Ако включим трансакции извън еврозоната, пазарният дял на националните схеми е още по-малък – 36–37%.

Не са толкова далечни времената, когато Европейската комисия изиска Visa и MasterCard да оперират дейността си в Европа през специализирани европейски компании, включващи директно участие на платежните инситуции, но след умели юридически действия американските дружества преди 7–8 години си върнаха контрола върху тях.

Създаването на единна Европейска картова схема организационно би било задача с повишена трудност, но не неизпълнима, като се има предвид положителният пример със SEPA. Това ще е времеемко и ресурсоемко начинание. След старта му най-голямото предизвикателство ще бъде как да се конкурира с установените на пазара от няколко деситилетия международни схеми, които имат дългосрочни договори с банките и платежните институции. Те от своя страна са направили изключително много инвестиции, за да са в съответствие с бизнес и технологичните им изисквания. Интензивното развитие през последното десетилетие промени и същността на партньорството между тях от услуги, свързани с картови плащания към разнородни технологични и консултинг услуги. Това най-ясно проличава и от промяната в брандинг позиционирането на Visa и MasterCard, които вече се самоопределят като финтех компании.

Ще са необходими огромни първоначални инвестиции за създаване на инфраструктура, която може да се конкурира с глобалните играчи. Също така следва да се отчете необходимостта от управление и координация на схемата във всички държави членки, техническата сложност, особено по отношение на сигурността, защитата от измами и трансграничната съвместимост. Накрая да не забравим времето, необходимо за промяна на поведението на потребителите и търговците и убеждаване на платежните институции да поддържат нова система.

Иновации в кредитните преводи, които да елиминират предимствата на картовите плащания

Очаквано от всички, може би това е решението, което може да предостави най-скорошна и работеща алернатива. Както споменахме и по-рано, Европа инвестира изключително много в SEPA. В миналото кредитните преводи от тип „сметка към сметка“ (А2А) имаха няколко недостатъка, които ги правеха неконкурентни спрямо картовите плащания. Те бяха много по-бавни, по-скъпи и по-трудни за осъществяване. Времето за сетълмент на средствата между сметки в две различни финансови организации отнемаше дни, а това в търговския оборот е голям недостатък. Технологичната иновация с въвеждането на т.нар, незабавни плащания (SCTInst), която дава възможност средствата да са в притежание на получателя за 10 секунди, промени конкурентните предимства в полза на кредитните преводи. През последните години ЕК и ЕЦБ направиха множества стъпки, за да направят този тип трансакции още по-конкурентни – през 2019 г. премахнаха ценовите разлики между вътрешнодържавни и паневропейски плащания, от октомври 2025-а всички преводи в евро следва да са незабавни, три години по-късно всички държави членки следва да приложат регулацията, независмо от валутата им.

С влизането в сила на PSD2 нормативно се изиска от платежните институции, имащи право да откриват банкови сметки да публикуват публични програмни интерфейси (API), които могат да се достъпват от специално лицензирани институции трети лица (TPP). Тази екосистема е позната под името „Отворено банкиране“ и комбинацията ѝ с А2А трансакции, често срещана под името Pay by bank, се смята за най-силната алтернатива на картовите схеми. За потенциала им говори фактът, че и двете картови организации държат да наблюдават развитието ѝ и закупиха TPP-та от Европа, и то, като направиха значителни инвестиции – Visa придоби Тинк (2,1 млрд. долара), а MasterCard инвестира в token.io и Aiia.

Трябва да сме честни, че има множество предпоставки, които пречат на тази алтернатива да стане пълнофункционален конкурент. Към момента са налични технологични решения, които да позволяват плащания през отворено банкиране при онлайн търговия, но това е само една малка част от типовете трансакции, обект на суверенитет.

В това отношение можем да почерпим опит от азиатските технологични решения, които използват преимуществено QR кодове за стартиране на трансакции. Вече има няколко европейски инициативи за единен стандарт за такива кодове, но приложимостта им е много малка, като се има предвид, че европейците не ги приемат много радушно.

Вторият голям недостатък на комбинацията отворено банкиране и А2А плащания е, че за разлика от картовите схеми, тя не предполага наличието на организация, която да стимулира издателите на платежни сметки да получават приходи от всяка трансакция във вид на т.нар. интерчейндж. При този механизъм институцията, която управлява устройството, споделя част от прихода, събиран от търговеца, с институцията, издател на платежния инструмент. Той е управляван от картовите схеми и размерът на тази такса беше между 1 и 2% от стойността на трансакцията. Европа под натиска на търговците и организациите за защита на потребителите ограничи размера до 0,2–0,3%, тъй като, в крайна сметка, тя беше прехвърляна към крайния платец. Липсата на подобно споделяне на приходи ограничава банковите институции да се включат в бизнес инициативи за популяризиране на плащанията през отворено банкиране.

Типично по европейски, при скорошната актуализация на PSD в нейната трета версия решаването на този казус е оставен изцяло на пазарни инициативи и те не закъсняха. Имаме примери като Ideal/Tikkie в Нидерландия, Blik в Полша и др. национални платежни схеми, базирани на дигитални портфейли и А2А плащания и те правят фурор на съответните пазари, достигащи значителни пазарни дялове. Те са последвани от декларирани като паневропейски инициативи, които все още имат регионален характер, но бързо се развиват в посока паневропейско решение. EPI и дигиталният им портфейл Wero е инициатива на 16 големи банки от Нидерландия, Германия, Белгия, Франция и др., EuroPA е сдружение на платежните оператори от Южна Европа и Vipps, които се развиват в Скандинавието.

Допълнителен импулс очаквам да даде и услугата Request to pay на SEPA (SRTP). Чрез нея всеки търговец ще има възможност да изпрати директно искане за плащане към банката на клиента. Получената в институцията заявка ще бъде препратена например към  мобилното банкиране на клиента и той ще одобри плащането в една позната и сигурна среда. Това ще се случи в рамките на секунди, комбинирано с инстантна трансакция, търговецът ще е получил парите си след още 10 секунди по сметката си, в която и да е европейска банка. Така ще се елиминират недостатъците спрямо картовите плащания и ще се използва наличната платежна инфраструктура. ЕК и ЕЦБ са предприели действия скоро и SRTP да стане задължителен за обработка от всички платежни институции.

Стимул за иновациите на платежния пазар се очаква с въвеждането на PSD3 и възможността платежните интитуции и дружествата за електронни пари, които не са банки, да имат директен достъп до платежната инфраструктура, като отпада ограничението тази връзка да е винаги опосредствана от банка. Това ще увеличи конкуренцията и ще намали времето за въвеждане на нови услуги и продукти.

От няколко години на финансовите пазари упорито се говори за бума на т.нар. вградени финанси (embedded finance), а комбинацията А2А + инстантни плащания + отворено банкиране е платформа за тези иновативни решения.

Дигиталното евро – дигиталната валута на ЕЦБ

Много анализатори припознават като алтернатива и дигиталното евро, но сравнено с другите две решения, то е най-далеч от пазарно предлагане и установяване. Към момента има предложение за регулация и множество инициативи на институциите в Европа за анализиране и оценка на въздействието от въвеждането на подобна технологична иновация. Нарастващата дигитализация на нашата икономика променя платежните методи и клиентското поведение. Приложенията за децентрализирано финансиране и криптоактивите имат за цел да заобиколят традиционното финансово посредничество. От особено значение като средство за размяна са стабилните монети (stablecoins), които се стремят да съчетаят предимствата на дигиталните валути със стабилен обменен курс на традиционни валути.

Дигиталното евро следва да бъде издаванo и изцяло управляванo от ЕЦБ. Въвеждането му ще предостави на ЕЦБ още една контролирана от Европа платежна схема, както и инструментариум за провеждане на по-ефективна и директна парична политика, защита на паричния суверенитет от нарастващия брой дигитални валути, инфилтрирани в европейската икономика и използващи бек-ъп фиатни валути, различни от евро.

Пред централните банкери стоят множество предизвикателства, така че дигиталното евро да стане пълноценно платежно средство – лесният и свободен достъп до него в различни форми – дигитални портфейли, платежни карти и др., изграждане на механизми да се запазва паритетът между обемите на дигиталния и кешовия вариант на валутата в обръщение, защита на средствата и личните данни на потребителите, постигане на наистина ниски трансакционни разходи, които да направят дигиталното евро предпочитания метод за разплащане.

Дигиталното евро е в подготвителна фаза и никой не може да го закупи или да получи достъп до него, въпреки че има призиви от страна на ЕК и ЕЦБ пазарният старт да се случи в най-скоро време. От октомври 2025 г. ЕЦБ стартира втора фаза от подготовката за цифровото евро. Дотогава тя трябва да е подготвила план за разпространение, да избере подходящата архитектура, да предложи правила на схемата и да избере доставчици на технологиите зад тях.

Дали не изоставаме в Европа, чудейки се какъв подход да изберем?

Технологичните решения са налични, изборът между директна конкуренция, установена инфраструктура с малко подкрепа и тотална иновация не изглежда лек, но не би се случил, ако политиците, бюрократите и централните банкери този път не са активната страна в процеса. Нещо, което, за съжаление, не сме го наблюдавали през последните години.

Личните ми очаквания и желания са скоро Европа да намери своя нов Revolut за А2А плащанията.

Заслепени от призиви за суверенитет, възможности, технологии, също така не трябва да губим фокус в битката, където основният конкурент за дигиталните плащания си остава Негово величество кешът.