През май 2026 г. по пътищата на България беше написана история. Когато пелотонът потегли от древните порти на Несебър за Големия старт на 109-ото издание на Джиро д’Италия, това отбеляза монументална промяна не толкова за световното колоездене, колкото за България. В продължение на три незабравими дни нашата страна не просто беше домакин на едно състезание – тя беше в самия център на международния спортен свят. От целунатото от слънцето Черноморие до царствените хълмове на Велико Търново през Пловдив и София Джиро д'Италия се превърна в най-голямата реклама, която България някога е получавала. И то чрез най-мащабното събитие, организирано някога в страната.

Пред очите на света

Традиционните туристически кампании струват милиони евро и носят краткотрайни резултати. А и са доста стандартни – красиви места, усмихнати хора и бързо забравящо се послание. А и зрителите знаят, че това е реклама и не я взeмат насериозно.

Домакинството на Grande Partenza обаче осигури на България многодневен бляскав ефир в най-гледаното време. Стотици милиони зрители от над 200 държави по целия свят, от цяла Европа до САЩ и Австралия, видяха стотиците хиляди радостни и щастливи хора покрай шосетата и в градовете на България. Подобно нещо няма как да се режисира (освен в КНДР), то е истинско и това го прави ценно.

Усещането на хората на терен също е важно – организаторите, колоездачите, екипите им, – всички тези 1000 души са безкрайно положително впечатлени. Не че беше идеално – имаше хотел, който искаше по 100 евро на готвач на отбор на влизане в кухнята, преди да се намеси организационният комитет. В София пък единият камион на телевизионния екип пропадна в дупка и го оправяха до пет сутринта. Но всякакви дребни проблеми ще се забравят с времето и ще остане само споменът, че в България е било супер. Та дори и финансово също – официалният мърч свърши още в Бургас. Подобно нещо не се е случвало в последните 25 години.

Ефектът на хеликоптера

Истинската магия на големите колоездачни обиколки се крие във формата на излъчване. За разлика от футбола, който е затворен в рамките на един стадион, Джирото е движещо се платно. Камерите от хеликоптера, проследяващи пелотона, непрекъснато излъчваха спиращи дъха кинематографични кадри от разнообразната българска география. Е, изключвайки втория етап, за който Министерството на отбраната издаде забрана седмица преди старта на Джирото. И финалът в София, където от мерки за сигурност заради многохилядното множество хеликоптерът спря на Четвърти километър.

В този 550-километров пътепис видяхме златните пясъци на крайбрежието, обления в слънчева светлина древен полуостров на Несебър, драматичните виещи се пътища, изкачващи се към Царевец във Велико Търново, Античния театър в Пловдив, грейнал в розовите нюанси на Джирото, и колосалното множество, изпълнило цялото протежение на Цариградско шосе. За милиони зрители в Западна Европа, Америка и Азия България беше показана не просто като достъпна лятна дестинация, а като културно богата, визуално зашеметяваща перла в Европа, перфектна за екотуризъм и исторически открития. Още по-забавно е, че и стотици хиляди българи я преоткриха по същия начин.

Най-голямото събитие, организирано някога от България

Без значение за кое събитие в България се сетите, нито едно не може да се мери с мащаба, логистичната сложност и глобалния престиж на голяма обиколка в колоезденето. Охрана, медицинско обслужване, застраховки, колосална координация за огромната колона от отборни автобуси, телевизионни камиони, мотоциклети за сигурност – и само се сетете за административната тежест на всички разрешения, съгласувания и прочее на държавно и общинско ниво. Безупречното изпълнение доказа на световната общност, че българската инфраструктура, хотелиерство и организационни сектори са способни да работят на най-високото възможно ниво на международния спортен мениджмънт.

Но отвъд международния престиж Джиро д'Италия остави незаличима следа и на вътрешния фронт. Може подобно събитие да е веднъж в живота, но в реализацията му участваха хиляди хора, които вече знаят, че няма невъзможни неща. Знаят го и хилядите други по трасето. И това вдъхновение ще е в основата на хиляди други по-малки победи занапред.

Наследството на „новия асфалт“

В периода на подготовка за събитието дълго пренебрегвани пътища по маршрута на състезанието – като прохода Вратник и регионалните връзки през Сливен и Лясковец – получиха мащабен и висококачествен ремонт. Местните жители на шега призоваваха пелотонът да мине пред вратите им само за да се сдобият с прясно асфалтирана улица. Състезанието донесе незабавни, осезаеми инфраструктурни подобрения, от които българите ще се възползват десетилетия напред. Да, със сигурност има места, на които асфалтът не е идеален. Но пък за два месеца бяха оправени 150 км пътища. Ако постоянно се работи с тези темпове, може най-накрая да довършим и магистрала „Хемус“.

Рядък момент на обединение

В безумния политически климат в България Джирото се превърна в кауза, срещу която никой не се противопостави. Или поне не видимо, защото по различните нива на държавната администрация имаше леки препятствия. И разбира се, не трябва да се забравя най-големият проблем. Договорът за Джиро д’Италия 2026 беше подписан от българска страна през февруари – в деня на оставката на правителството на Росен Желязков. Месеци след като въпросният договор беше вече подписан от италианска страна. И до днес не е ясно защо е това забавяне. И само си представете как цялата тази колосална работа се върши за 2,5 месеца, при положение че в „нормалния“ свят отнема 9 месеца или дори повече. Кметовете на всички населени места и общинските администрации, фирмите, ангажирани с рекламните материали и организацията, буквално се разцепиха, за да се случи всичко. Включително се наеха огради от Гърция и Румъния, защото в България нямаше достатъчно. Същото беше и с преносимите шатри – всяка една от наличните в България беше използвана по някакъв начин.

Преди началото на Джирото ефирът беше изпълнен с негативни коментари – защо даваме толкова пари (друг е въпросът дали по 5 евро на човек от населението са много пари), защо ще се излагаме пред света и т.н. Но всичко потъна безвъзвратно в тридневната розова вълна, заляла страната ни. Вълна на почти пълно щастие и удовлетворение.

Джиро д’Италия 2026 ще се запомни като момента, в който България стъпи уверено в световния спортен елит. Успешното справяне с огромната логистична тежест и завладяването на въображението на международната аудитория е наистина историческо постижение.

Сега накъде с колоезденето

Единствената сянка по отношение на Джиро д’Италия е колоезденето в самата България. Федерацията ни по колоездене е затънала в скандали и мрачно минало без особена надежда за бъдещето. И всички спонсори бягат от нея. Нямаме и професионални колоездачи дори на средно европейско ниво. А колоездачната обиколка на България след 3–4 години на по-добра организация отново се върна към дните, в които не е ясно дали ще я има.

По отношение на нашата колоездачна обиколка, четвъртата най-стара в Европа, има само един смислен вариант. Трябват генерални промени. Стъпките са прости – Министерството на спорта поставя условия на федерацията. Федерацията пък дава обиколката на България на хората, които организираха етапите на Джирото в България. След това Министерството на туризма подписа договор с Евроспорт и обиколката на България се връща на международен екран. След което състезанието започва да вдига стандарта си. Както стана с обиколката на Унгария през 2023 г. – година след като Унгария прие Джирото. Сега обиколката на Унгария има ефирно време в праймтайма и в нея се състезават някои от най-добрите колоездачи, които не участват в Джирото.

Друг важен момент е, че се видя, че има подкрепа за по-добри условия за колоездене в градовете. Това трябва да бъде използвано от кметовете. Същото важи и за затварянето на големи градски пространства за големи събития. Очевидно е, че има положителна промяна в мисленето на хората и в тази посока. Тя също трябва да бъде използвана, а не десетчасовото затваряне на Цариградско шосе да си остане само хубав спомен.