Вместо увод ще се опитам да дефинирам едно по едно важните понятия в заглавието.

Личните финанси – явно говорим за физически лица, не за компании, фирми или бизнеси, но както при фирмите, така и при домакинствата финансите са… да речем, съвкупността от приходи, разходи, активи и пасиви.

Приходите – традиционно за много хора това е заплатата, или възнаграждението, получавано за извършен (или положен, или обещан) труд. През последните години за все повече хора в България съществуват и други източници на приходи. Това може да са наеми, лихви, доходност от инвестиции, включително очакваната доходност от все още нереализирани капиталови печалби.

Разходите – да кажем, че вътре влизат съставните части на потребителската кошница. Много енергия отива в дебатиране на това дали тя е съставена правилно – според мен да, – но тук по-голямата тема е нещо, което изобщо не фигурира в потребителските разходи. И това са плащанията за обслужване на дълга – лихви и главница по кредити. Ако наскоро сте взели кредит с дълъг срок, например за покупка на имот, то вноските по кредита могат да представляват голяма част от семейния бюджет. И освен това по време на инфлация тези вноски често се покачват бързо и с много. Ще има повече детайли на тази тема по-долу.

Активите – тук най-често хората си мислят за имоти и депозити в банки, инвестиции във фондове, акции, ДЦК и т.н. По-модерно или авантюристично мислещите хора тук биха включили и крипто валутите – аз не бих, но да кажем, че това е голям дебат и не е толкова съществен за днешната тема. По-скоро бих добавил образованието като личен актив – за мен то влияе съществено на способността на човек да генерира приходи за в бъдеще.

Пасивите – всички имаме някакви задължения. За повечето българи това са ипотечните кредити, теглени за покупка на имот, потребителските кредити, лизингите на автомобили и т.н. Малко по-широко погледнато, тук са всички плащания, които може да се очаква, че човек ще трябва да направи в обозримо бъдеще. Ако сте записали детето си в частно училище, добре е да броите за дълг вноските за училищните такси до завършването на средно образование или поне основно.

Инфлация – официалната дефиниция е общото покачване на потребителски цени. Забележете – говорим за всички цени в потребителската кошница на средностатистическия българин, а тя може и най-често се различава съществено от вашата лична потребителска кошница. Освен това, както споменах по-горе, по дефиниция потреблението не включва плащанията за лихви и главници по кредити.

Какво се случва с важните компоненти на личите финанси по време на висока инфлация, или по-точно – по време на общо качване на цените, което е по-високо от средното, което сте виждали в живота си.

Приходите – тези от заплати най-често се индексират с инфлацията, въпреки че може да има известно закъснение. Средното ниво на наемите също догонва инфлацията, но там закъснението може да е по-дълго заради това, че наемите често нямат клауза за индексация с инфлацията в рамките на годината, а само при продължаване за нов период. Доходността от ДЦК и облигации най-често е фиксирана, тоест приходите ви по стари инвестиции няма да се променят, но пък цената им ще падне. Доходите от дивиденти и капиталовите печалби: тук е по-сложно. Дългосрочно те растат, но има един кратък период около качването на лихвите и забавянето на икономиката, в който борсовите индекси падат. Това падане обаче бива възстановено относително бързо.

Разходите – тези за ежедневно потребление ще се качат, това именно е самата дефиниция на инфлация. Но по-същественото е какво става с другите плащания. Относително скоро след появата на висока инфлация идва покачване на лихвите. Повечето банкови кредити за физически лица в България (а пък и в цяла Европа) са с променлива лихва, обвързана към краткосрочните междубанкови лихвени проценти. За кредити в евро това най-често е 3-месечният Euribor. Той се определя всеки делничен ден на база лихвите, които банките плащат и получават за тримесечни депозити помежду си.

И сега да се върнем на кредита за покупка на имот. Да речем, че е бил за 200 000 евро, взет преди няколко месеца за срок от 25 години. Ако сте взели кредит преди 5 години с първоначален срок 30 години – то изводите ще са същите. Да предположим, че по такъв кредит плащате Euribor + 2,5%. Това ще са общо около 4,7% и месечната вноска ще е около 1140 евро. За семейство, в което двама души работят и получават чисто по около 2500 евро всеки, то обслужването на кредита представлява около една пета от доходите (ако приемем, че те са само от заплати).

Последния път когато имаше висока инфлация в Европа, беше след пандемията и Euribor се покачи от около -0,5% до около 4%, или с 4,5 процентни пункта. Нека допуснем, че през идните 1–2 години се случи същото – да кажем, че инфлацията стигне 7 процента и тя накара централната банка да качи своите лихви и съответно Euribor също се покачи от сегашните около 2,2% до, да предположим, 6,2%. Тогава вноската по същия този кредит ще се качи на 1640 евро на месец. Това е повишение с над 40%. Заплатите ви ще се повишат с около 6–7 процента, и то не веднага. Така разходът за обслужване на дълга ще мине от около една пета от доходите до към една трета. И може да остане така в продължение на няколко години.

Преди време, ще е било малко преди пандемията, ми се обади стар приятел – имаше ипотека с плаваща лихва и от банката му предлагали да плати някаква сума еднократно, за да фиксира лихвата за известен период (мисля, че беше 5 години). Та той ме питаше дали цената, предлагана от банката, е добра. Аз му обясних, че банките определят тази цена – за замяна на променливи за фиксирани лихви, на база на пазарните очаквания за инфлацията за този период, слагат си надценка, но базовите изчисления най-често са верни. Отговорих му на база на теорията, която учих като Chartered Financial Analyst – трябва да се гледа цялостно на нещата. Не знаех дали точно идните 5 години ще има висока инфлация и сега не знам за следващите пет. Но тогава му казах така: ако се случи инфлация и качване на лихвите, това е вероятно да доведе до падане (за известно време) на цените на технологичните компании (в каквито той беше инвестирал), а забавянето на икономиката може да увеличи риска от това да бъде уволнен и да остане известно време без доходи от заплата. И всичко това – точно когато вноските по дълга му биха се качили значително. Дългосрочно по време на инфлация е по-добре човек да има дълг, инвестиран в правилните активи, защото тяхната цена ще се качва повече от стойността на дълга. Но рискът е, че трябва да може да преживее един период от 12–36 месеца, в който има много по-високи разходи и в същото време приходи, които са се покачили с по-малко и са с по-голям риск да бъдат загубени за известно време. На този фон сумата, искана от банката, за да си купи спокойствие, му се видя приемлива и той го направи. След години ми се обади да ми каже, че бях уцелил. Аз му казах, полунашега, че е било късмет.

Вместо заключение – малко статистика и малко психология

В големия дебат коя инвестиция е по-добра – в ДЦК или акции, исторически в дългосрочен план акциите дават много по-добра защита от инфлация. Що се отнася до реалния бизнес – приходите му се покачват заедно с инфлацията. За отделни компании покачването на лихвите, които обикновено съпътстват периодите на висока инфлация, могат да доведат до намаляване на приходите и дори до фалити. За такива времена е по-добре да се държи силно диверсифициран портфейл от акции.

У нас обаче по-важното сравнение е между акции и имоти. За повечето българи именно имотите са предпочитаната инвестиция и начин за предпазване от инфлация. На сайта на Евростат има данни за цени на имоти (в които собствениците живеят) от първото тримесечие на 2010 г. досега. В ЕС те са се качили с около 60% за този период, докато в България покачването е от около 130%. За същия период индексът на потребителските цени се е покачил с 46% в ЕС и с 50% в България. Инвестиции в имоти у нас наистина са надвишили покачването на потребителските цени. Това обаче е било за този период, който започва от относително ниска база в България – две години след глобалната финансова криза, която удари много имотния сектор. Как се представят акциите в този период? Зависи кой индекс гледаме. Европейските акции поскъпват с около 100%, по-малко от родните имоти. Но затова пък американските акции направо летят – говорим за ръст от около 500% за S&P500 и над 1300% за Nasdaq 100.

Преди време четох обобщения на едно изследване за отношението на хората към инфлацията. Заключението беше, че то се определя според това каква е била инфлационната обстановка, когато човек е бил на около 25–30-годишна възраст. Или както аз си го обясних, когато човек е създавал семейство и са му се раждали децата. Това заключение ми се потвърди, като се замислих за разликата в отношението към инфлацията между мен и майка ми. За мен явно съществен е бил периодът след финансовата криза от 2008-а, когато нямаше такава, по-скоро проблемът бяха падащите цени заради икономическия срив тогава. За майка ми това е периодът през 60-те години на миналия век, когато в комунистическа България е имало много висока инфлация, стопила спестяванията в банки от цял живот труд. За мен успехът се е случил, когато инвестициите се трансформират в кеш в банка; и нямам проблем да държа в кеш относително голяма част от активите си и за дълги периоди от време. Майка ми не може да спи нощем, ако има пари в банка – трябва да купи имот с тях час по-скоро.