Пазарът на зърнени и маслодайни култури навлиза в сезон 2026/2027 в среда, в която размерът на реколтата остава важен, но вече не е достатъчен фактор, за да обясни движението на цените. Военните конфликти, търговските ограничения, митата, валутните движения и по-сложната логистика все по-често променят баланса между предлагане, търсене и реална пазарна ликвидност. Към това се добавят по-високите разходи за енергия, горива, торове, финансиране и транспорт, които продължават да свиват маржовете по цялата верига. Светът произвежда достатъчно, за да имаме адекватни преходни запаси, но географското разпределение и движението на стока, позициите на износители и вносители определят цените и рисковете.

Глобална и регионална рамка

Световният пазар влиза в сезон 2026/2027 без усещане за остър недостиг, но и без силен ценови импулс нагоре. При пшеницата и царевицата водещите международни институции (USDA, IGC, COCERAL) очакват по-малки реколти спрямо предходния сезон, докато при соята прогнозите остават за ръст на производството. Въпреки това запасите при основните култури остават комфортни, което ограничава риска от рязко поскъпване само на база производствени оценки.

Търговията е движещата сила на пазара. При пшеницата световният обмен се очаква да се свие, тъй като част от големите вносители в Северна Африка, Близкия изток и Азия влизат в сезона с по-добри собствени реколти. Това намалява спешността на покупките и прави купувачите по-предпазливи.

Климатът остава основният риск пред тази сравнително спокойна картина. Ел Ниньо вече присъства в прогнозите и може да промени перспективите в ключови региони като Австралия, Индия, части от Азия и Северна Америка. Ефектът обаче няма да бъде еднакъв навсякъде, като за едни региони рискът е от суша и горещини, а за други от по-добри валежи.

В регионален план Черноморският басейн отново остава един от водещите фактори за цените. Русия, Украйна, Румъния и България очакват големи реколти и ще се конкурират активно за пазари в Северна Африка, Близкия изток и Средиземноморието. В същото време по-предпазливото търсене от част от традиционните купувачи означава, че предизвикателството ще бъде реализацията на наличните обеми.

България влиза в сезона със силно производство

На фона на климатични проблеми в редица ключови производствени региони България влиза в сезон 2026/2027 с много добра производствена картина. Есенниците се развиха при благоприятни условия, а при пшеницата основното притеснения не е количеството, а качеството. Първите сигнали показват по-слаб протеин на места и относително слаби хлебопекарни качества.

Положителна е картината и при ечемика и рапицата, където по-големите площи дават допълнителна тежест на производството. При царевицата и слънчогледа потенциалът също изглежда по-добър спрямо предходния сезон, но решаващи остават температурите и валежите през юли и август.

Пшеница

При пшеницата оценката на АгроПортал е за реколта от 7,67 млн. тона, или около 2,2% повече спрямо миналия сезон въпреки по-малките площи. Заедно с очакваните преходни запаси от около 700 хил. тона това дава общ ресурс от над 8 млн. тона. При обичайно вътрешно потребление от 1,5 до 2,0 млн. тона потенциално свободното количество за износ може да надхвърли 6 млн. тона.

Износът вероятно ще е за други дестинации поради очакваното компромисно качество. Първите сигнали от пазара показват добри добиви в много райони, но на места се коментира по-слаб протеин и хектолитър. Това ще бъде ключово за разпределението между хлебна и фуражна пшеница, както и за реализацията към пазари като Алжир (най-големият купувач на българска пшеница за последните 2 сезона). Очакваме основни купувачи да са Индонезия, Тайланд и Испания.

Ценово пазарът изглежда по-балансиран. Жътвеният натиск, високите начални запаси и силните реколти в Черноморския регион ограничават потенциала за поскъпване. Допълнителен натиск може да дойде от Русия, където южните райони отчитат значително по-добри добиви спрямо миналата година. Това означава повече зърно близо до експортните пристанища, макар че по-силната рубла намалява конкурентоспособността на руските оферти. В същото време по-слабото глобално производство и високите производствени разходи дават известна твърдост на цените, тъй като фермерите не са склонни да продават агресивно при нива, които приемат за прекалено ниски.

Краткосрочната перспектива при пшеницата остава по-скоро неутрална до леко положителна, но с ясно разграничение по качество. Премиите между хлебна и фуражна пшеница вече се разширяват, а посоката на пазара ще зависи от апетита на вносителите, конкурентността на Черноморието, логистичните рискове и поведението на продавачите.

Ечемик

При ечемика България влиза в сезона с по-голяма реколта. Оценката ни е за производство от 1,22 млн. тона, или около 3,2% повече спрямо миналия сезон, като ръстът идва основно от увеличените площи. Това отново оставя страната със значим експортен потенциал.

Цената на ечемика в момента се движи около 170 евро/т ДАП Варна/Бургас, ниво, близо до сезонното дъно. През последните два сезона пазарът се възстановяваше осезаемо след жътвата, но този сценарий не е гарантиран, че ще се повтори и през 2026/2027 г. Тази година посоката ще зависи от дела на фуражната пшеница, развитието на царевицата през лятото и експортното търсене. Допълнителни ограничаващи фактори са Турция, където се очаква голяма местна реколта, както и Украйна и Русия, където първите добиви засега са по-високи спрямо предходния сезон.

Имайки предвид текущите ниски нива, ечемикът има добър потенциал за възстановяване, особено когато експортната програма се ускори. Въпреки това силно движение нагоре, подобно на предходната година, изглежда по-трудно, тъй като пазарът разполага с по-голяма реколта, а конкуренцията при фуражните суровини остава важен ограничител.

Царевица

При царевицата оценката ни все още е предварителна, но предвид доброто състояние на посевите прогнозата ни е за реколта от около 2,2 млн. тона – над два пъти повече спрямо рекордно слабия предходен сезон. Ключови остават температурите и валежите през юли и август, а по-ясна картина за пролетниците ще имаме след летния Кроп Тур на АгроПортал през август.

Пазарът на новата реколта остава предпазлив и малко участници са готови да поемат риск с ранни сделки. В същото време жегата във Франция и части от Западна и Централна Европа подкрепи цените на Euronext, а това се пренесе и на българския пазар. През последните седмици царевицата поскъпна осезаемо, като нивата около 200 евро/т ДАП Варна/Бургас вече поставят въпроса дали пазарът е достигнал достатъчно висока база, или има място за още подкрепа. Очакванията за по-добра реколта в Украйна и Русия могат да ограничат движението на цените нагоре. За съжаление, ако реколтите във Франция и други части на Европа се влошат допълнително, можем да видим цени на царевицата над тези за хлебна пшеница. Конкуренцията за испанския пазар ще остане силна, включително от Южна Америка и САЩ, но голяма част от ценовата конкуренция продължава да се случва на регионално ниво.

Затова царевицата изглежда подкрепена за новия сезон, но с много въпросителни. Засега ситуацията в България е положителна, а проблемите при други европейски производители по-скоро работят в подкрепа на местните цени.

Рапица

Рапицата остава една от най-рентабилните култури за българските фермери. Оценката е за реколта от над 0,55 млн. тона, или близо 87% повече спрямо предходния сезон. Ръстът идва както от по-големите площи, така и от по-добрите добиви.

Цените на рапицата също са по-високи спрямо същия период на миналата година. Петролът, растителните масла и биогоривата остават ключови фактори, тъй като все по-голямата употреба на растителни масла за биогорива дава допълнителна подкрепа на маслодайния комплекс.

Вероятно първата половина на сезона ще премине под натиска на голямата европейска реколта и навлизането на новите наличности на пазара. През втората половина фокусът може постепенно да се измести към търсенето за биогорива, динамиката при петрола и оставащите запаси.

Перспективата при рапицата изглежда по-скоро балансирана: натиск в началото на сезона заради голямото предлагане, но с потенциал за подкрепа по-късно, ако петролът и растителните масла останат на високи нива.

Слънчоглед

При слънчогледа предварителните очаквания са за реколта от около или малко над 2 млн. тона, което би означавало силно възстановяване спрямо слабия предходен сезон. По-добра производствена картина се очаква и в по-широкия Черноморски регион, като според някои анализатори глобалното производство на слънчоглед може да се повиши с над 8 млн. тона. Дали този потенциал ще се реализира обаче ще зависи от времето през следващите седмици.

Последните два сезона, особено в Черноморския регион, бяха неблагоприятни за слънчогледа и това помогна цените да се задържат сравнително високи. В момента слънчогледът отново се търгува на високи нива, докато пазарът все по-внимателно следи дали очакваната по-добра реколта ще започне да натиска цените.

В по-широк план маслодайните култури изглеждат значително по-скъпи спрямо зърнените. Това прави рискът от корекция надолу по-видим, особено ако добрите прогнози за реколтата в Черноморския регион се потвърдят. В същото време слънчогледът ще остане силно зависим от петрола, палмовото масло, соята и общото търсене на растителни масла.

На този фон перспективата при слънчогледа изглежда по-предпазлива. Потенциал за силен сезон има, но ако производството в Черноморския регион действително се възстанови, а конфликтът в Близкия изток бъде разрешен, натискът върху цените през новата кампания може да се засили.

Сезон с повече възможности, но и повече селективност

Новият сезон започва с добра производствена основа за България, но това не означава автоматично по-лесен пазар. Големите обеми ще трябва да намерят реализация в среда на силна конкуренция, внимателни купувачи и чувствителни маржове. По цялата верига поведението остава предпазливо. Фермерите не бързат да продават, когато цените са близо до нива, които приемат за прекалено ниски. Преработвателите купуват поетапно, а търговците и износителите са по-внимателни със заемането на позиции, особено при култури, при които качеството или добивът все още не са напълно ясни.

След последните тежки сезони за целия сектор текущата година изглежда умерено оптимистична.