Проф. Стоев, кои са най-вълнуващите открития в естествените науки в наши дни? Кои изследвания следите с интерес и защо?

Стремглавото развитие на технологиите тегли със себе си с подобна скорост и изследванията в природните науки. Откритията в тази област са хиляди.

Това, което мен пряко ме вълнува и следя, е напредъкът на молекулярните изследвания и връзката със систематиката и еволюцията на организмовия свят. Както предполагам, знаете, че голяма част от генома на човека беше напълно разчетен преди около 20 години в резултат на огромни средства (милиони долари) и работа на десетки генетици в продължение на над десет години. Днес технологиите позволяват да се секвенира пълен геном на което и да е животно или растение за по-малко от месец и разходите за това са сведени до няколко хиляди долара, за по-просто устроените организми могат да паднат и под 1000 долара. Това води до бърз растеж на информацията за генетичния строеж на стотици организми и за изясняването на еволюцията и връзките между тях. Това се прави не само със съвременни видове животни и растения, но дори и с такива изчезнали от планетата преди милиони години. Няма да се учудя, ако скоро това бъде направено и с организъм, капсулиран в кехлибар преди милиони години, както беше представено във филма „Джурасик парк“.

Друга област, която претърпя бурно развитие и която мен лично ме вълнува, е навлизането на микрокомпютърната томография в изследването на организмовия свят. Тази технология позволява да се видят и заснемат и най-малките детайли в анатомията на организмите и да се реконструират 3D модели и на най-миниатюрните организми и части от техните тела. Възможно е да се направят модели и на устройството на животни и растения от минали епохи.

Не мога да не спомена и откритията в областта на стареенето, а именно че скъсяването на теломерите в хромозомите е пряко свързано със стареенето на организма. Тези организми, които имат по-дълги теломери или по-висока активност на ензима теломераза, имат по-продължителен живот. Интересно е, че при бозайници, които изпадат в хибернация, като прилепите например, скъсяването на теломерите се забавя и това обяснява и защо живеят толкова дълго за размерите си. Може съвсем скоро да имаме решение за съществено удължаване на живота на човека чрез здравословен начин на живот, изкуствено активиране на теломеразата или използването на молекули, които защитават теломерите.

Кои са най-значимите открития, които ви поставиха на световната карта на учените?

Основните ми усилия през последните 20 години бяха насочени към изучаването на почвените безгръбначни животни и по-точно тяхното разнообразие, таксономията и еволюцията им. Припознах многоножките за „моя“ група и така е до ден днешен. Само преди седмица публикувах с виетнамски колеги нов вид от пещери в Северен Виетнам. Описал съм около 80 нови за науката вида от най-различни части на света – от Мексико до Филипините и от Италия до Папуа Нова Гвинея. Голяма част от тях обитават нетипични местообитания – пещери, пустини, високи планини, дълбоките почвени слоеве. Така лека-полека започнах да се вълнувам от адаптациите на видовете към живот в екстремни местообитания. Лично съм изследвал фауната на пустините Сахара и Каракум, описвал съм нови видове и от Сонора в Мексико. Преди десетина години открихме с колеги нов за науката вид многоножка от една от най-дълбоките пещери в света – Лукина яма в планината Велебит в Хърватско, – където тя обитаваше най-долните и тъмни части на пещерата на близо 900–1100 м дълбочина и бе силно специализирана към тази среда. Медиите я нарекоха „същество от ада“, което, разбира се, е доста преувеличено. Друг интересен вид описах с международен екип от пещерата Мовилe в Румъния. Тя е забележителна със своята уникална подземна екосистема, изобилна на водороден сулфид и въглероден диоксид, но с ниско съдържание на кислород. Многоножката, която описахме, нарекохме Cryptops speleorex, по аналогия с Тиранозавъра рекс и с факта, че е най-едрият хищник в тази пещера. От по-новите ми изследвания си струва да се отбележи и това, че с екип германски учени изследвахме многоножка на 99 милиона години – от времената на динозаврите, която бе намерена в кехлибар в Бирма. Оказа се не само нов вид, но и семейство, напълно непознато за науката, което днес вече не се среща.

Какво изисква от вас управлението на Националния природонаучен музей – от една страна, сте наследник на предшественици като д-р Иван Буреш, от друга, времето е различно, на драматични промени?

Няма никога да забравя първия ми работен ден като директор – 16 март 2020 г. Тъкмо парламентът беше обявил локдаун в страната и всички публични институции бяха затворени. Първата ми заповед беше свързана с това да затворя музея и да разпусна персонала. В продължение на седмици сградата беше празна и беше доста тягостно да обикаляш по пустите коридори. Всъщност първите две години от мандата ми бяха изпълнени с много трудности – периодични затваряния заради пандемията от Ковид-19. После ни удариха политическата криза и икономическите трудности, предизвикани от войната в Украйна. Не бих казал, че през тези четири години съм имал моменти на спокойствие, но „Каквото за Гарабед, такова и за другите“, казва поговорката.

Да си начело на най-стария музей в България е огромна отговорност и предизвикателство. Опитвам се да вървя по стъпките на колоси като акад. Буреш. Често си представям колко тежки решения е трябвало да взема например след пораженията, нанесени на сградата на 30 март 1944 г. по време на бомбардировките на София. Уча се от предишните директори и близки мои приятели, проф. Петър Берон, доц. Алекси Попов, проф. Николай Спасов. Надявам се, след време моите наследници също да се осланят на нещата, които правя сега.

Общо взето, директорството на такава сложна и многостранна институция не е нещо, за което човек е подготвен. Важно е да гледаш на всяко нещо с хоризонт 100 години напред и да познаваш историята поне 100 години назад и в никакъв случай да не се вземат прибързани и необмислени решения. В този случай поговорката „Десет пъти мери, един път режи“ е напълно уместна и аз я спазвам като основен принцип в ежедневната си работа.

В същото време гледам непрекъснато да си сверявам часовника с колегите в други подобни институции и да черпя идеи от тях. В управлението на музея много ми помага, че съм член на Борда на съветниците на Природонаучния музей във Виена. Член съм и на Консорциума на европейските таксономични институции, където участват всички най-важни европейски природонаучни институти. Натрупаният повече от 15 години опит в издателството „Пенсофт“ също ми помага и ми дава възможност да прилагам успешни бизнес подходи в управлението на музея.

Малко хора знаят, че музеят далеч не е само експозиция. Какъв тип мениджмънт изискват толкова голям брой разнородни дейности?

НПМ е един от четирите музея – научни институти в БАН, и основната му мисия е свързана с развитието на научни изследвания в областта на природните науки.

Освен научната дейност музеят е и образователна, културна и природозащитна институция и често е търсен от други държавни институции за експертиза и услуги.

Това прави управлението му трудно. Винаги когато трябва да вземам някакво тежко решение и не съм сигурен как да подходя, се сещам за думите на френския президент Шарл дьо Гол: „Когато искам да разбера какво мисли Франция, питам самия себе си“. Като учен просто се поставям на мястото на моите колеги и си представям какво би било полезно за тях. Всъщност нещата могат да бъдат сведени и до два прости принципа – спокойствие на ума и свобода. Всеки директор на подобна научна институция трябва да знае това. Е, разбира се, и финансиране за осъществяване на идеите. Но това не е проблем в наши дни. Добрите учени лесно успяват да намерят финансиране чрез проекти.

На големите европейски и световни музеи се гледа като на индустрия – можем ли да се впишем в този процес?

Това не е съвсем така. Европейските природонаучни музеи, които познаваме като туристи, в повечето случаи са добре финансирани от държавата. Част от тях дори са безплатни за посетители. Вземете музея в Лондон например, който ежегодно се посещава от милиони посетители безплатно. Други големи музеи като в Германия, Нидерландия, Франция и др. предлагат безплатен вход за ученици до 18 години. В Европа музеите не са печеливши предприятия. Дори най-големите и с модерни експозиции имат нужда от финансиране заради огромните разходи за поддръжка, персонал и инфраструктурни проблеми. Частните музеи може и да са по-ефективно управлявани, но те преследват изцяло комерсиални интереси и не отговарят винаги на нуждите на обществото. Най-важното е, че те са с висок риск от затваряне или напълно закриване, както се случи с много частни музеи по време на пандемията. Без държавна субсидия беше невъзможно да се устои на изцяло променената бизнес среда. При нас например постъпленията от билети през 2020 г. бяха около 46% от тези от предковидната 2019 г. През 2021 г. едва успяхме, и то на цената на много усилия, да възвърнем приходите на нивата от преди пандемията. Комбинираният модел на бюджетиране от държавата и самофинансиране според мен е най-удачен за научни и културни институции като нашата. Това не означава, че директорът не трябва да се вълнува от собствените приходи. Ни най-малко! Те са съществена част от бюджета и на тях се основава технологичното развитие и научноизследователската дейност и се правят всички инфраструктурни подобрения. През последните години делът на собствените ни приходи нарасна благодарение на големия брой успешни научни проекти, които спечелихме, и постоянно увеличаващия се брой посетители.

Кои са глобалните тенденции в развитието на природонаучните музеи и как адаптирате НПМ към съвременните технологии?

Днес за разлика от преди 30–40 години децата, а и възрастните имат непрекъснат достъп до научна информация и за да ги привлечеш в музей, е нужно да им предложиш нещо ново, непознато или поне подходът трябва да е интересен и различен. Това беше и причината преди няколко години заедно с колегите от Българската фондация биоразнобразие да създадем първата в България образователна ескейп стая – BioXcape. Бяхме и първият музей в страната, който създаде аудиогид за експозицията си на основата на мобилно приложение. За да излезем от рамките на чистата наука, започнахме да търсим сътрудничество с представителите на изкуството. През 2022–2023 г. с помощта на Столична община осъществихме научно-творчески резиденции, при които студенти от НХА и учени от музея работиха заедно в продължение на няколко месеца, за да създадат уникални изложбени проекти. В момента започваме работа по два изключително интересни проекта – изложба, посветена на гората, за незрящи хора и серия от изложби (съвместно с Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН) за представяне на българските празници и ритуали, свързани с животни и растения. Убеден съм, че те ще предизвикат голям интерес.

Как виждате бъдещето на отворената наука и нейното влияние върху научната общност, но и върху образованието?

Въпросът ви е много резонен и актуален. Отворената наука е концепция, която навлезе преди около 30 години и изцяло промени световните принципи за публикуване на научни резултати, споделяне на данни, оценка на проекти и много други аспекти от научния процес. Преди дни се върнах от научна среща в Кил, Германия, където обсъждахме именно въпросите за отворената наука и как те се отнасят към защитата на интелектуалната собственост. Това са два отделни свята, които имат много силно влияние един върху друг. Законовите ограничения, свързани с интелектуалната собственост, пречат на принципите за отворена наука, обратното също не е изключение. Учените често са объркани и не знаят как да действат в една или друга ситуация, така че, от една страна, хем да защитят интелектуалната си собственост, а от друга, да дадат максимален достъп до изследванията си и така да увеличат ползата им. Темата е много интересна и тепърва ще се анализира и ще се разработват правила за действие при конкретни ситуации в различни научни сфери. Ако ме бяхте питали същото преди година, сигурно щях да отговоря убедено, че отворената наука няма алтернатива и че скоро ще навлезе във всеки институт или университет по света. След спечелването на изборите в САЩ от Доналд Тръмп и увеличаващата се вълна на национализъм и протекционизъм вече не съм съвсем сигурен. Очаквам с тревога да видя как ще се развият нещата, но е твърде възможно през следващите години да видим затваряне или ограничаване на достъпа до публични научни данни, както се случи и по време на първия мандат на Тръмп. Тогава в САЩ беше ограничена възможността за използване на данни, свързани с климатичните промени, околната среда и човешкото здраве.

Защо е необходимо да опазваме биоразнообразието в България и каква е ролята на НПМ в този процес?

Всеки може да види колко много е загубила българската природа през последните десетилетия в трите дебели тома на Червената книга на България. От близо 30–40 години тюленът монах не е наблюдаван по нашето Черноморско крайбрежие и на практика е изчезнал. От птиците през последното столетие сме унищожили тетрева, ямболския фазан, степния блатар, брадатия лешояд, моминия жерав и много други. Ако не правим нищо за опазването на видовете, които са с критично ниски числености, скоро ще може да разлепим и техните некролози. Съвсем пресен пример е тънкоклюният свирец, който миналата година беше обявен за изчезнал в световен мащаб. Все пак, за да не е чак толкова черна картината, ще дам и няколко положителни примера за видове, които доскоро се смятаха за изчезнали в България, но днес отново се срещат. Това са бобърът, който през последните години отново заселва някои от притоците на Дунав в Северна България. Рисът – емблематична котка и един от върховните хищници в българската природа – отново бе установен в някои райони на страната. Популацията му е ниска, но дава надежда за завръщането му в българските гори. Други добри примери са възстановяването на популациите на белоглавия, черния и египетския лешояд, което бе постигнато с много активната работа на няколко неправителствени организации през последните десетилетия. Подобна програма започва сега и за брадатия лешояд.

Националният природонаучен музей е една от най-старите природозащитни институции в страната. Акад. Буреш е член-съосновател на Съюза за защита на родната природа, създаден през 1928 г. И до наши дни учените в музея са активни природозащитници и ежегодно изготвят десетки научни становища за нуждите на министерства, агенции и много други. Това е една от основните ни дейности, а опазването на биологичното разнообразие е наша кауза.

Как виждате бъдещето – като антиутопия или постигане на равновесие? Вярвате ли в постигането на баланс между природата и технологиите?

Аз съм реалист и гледам на света като учен. А светът е разнообразен, съществуват всякакви модели на управление и общества с различна степен на развитие. Трудно е човек да си представи един-единствен модел, бил то антиутопичен или не, който да управлява целия свят. За съжаление, човечеството все още е далеч от постигане на пълно равноправие и демократичност. Друг много притеснителен процес, който се наблюдава през последните 50 години, е задълбочаващото се икономическо неравенство. През последните години започнаха и редица военни конфликти, дори и на места, където най-малко се очакваше. Всичко това прави прогнозите трудни, но като цяло историята е показала, че през различни периоди едни общества са били в упадък, а след време в разцвет. После отново може да настъпят времена на упадък. Само до преди по-малко от 40 години България се управляваше автократично, а сега сме парламентарна демокрация, част от Европейския съюз, НАТО, Шенгенското пространство. Надявам се скоро и от еврозоната. Трудно ми е да си представя, че е възможно постигнатото дотук да бъде променено в негативна светлина.

Могат ли по-големите времеви периоди – например историята на видовете, на хоминидите – да ни кажат нещо повече за фундаменталните въпроси за бъдещето на обществата, които вълнуват света днес?

Това е доста сложен въпрос. Единственото, което мога да кажа тук, е, че разумният човек в своята над 100 000 години еволюция, а ако се вземе даже цялото дърво на развитие на хоминидите – милиони години еволюция, – е изградил биологични и поведенчески механизми, които са дълбоко заложени в генотипа му и днес. В същото време социалната революция през последните години налага норми, които са противовес на биологичните такива. Имам усещането, че все по-малко се обръща внимание на биологичната същност на хората, а се налагат универсални социални норми, които вълнуват или засягат само една или друга група. Нека не забравяме никога биологичната си същност.

Зная, че спортът и планините са важна част от семейния ви живот. Те ли ви презареждат и какво влияние оказват върху светоусещането в децата ви?

Да, така е. Не мога да си представя живота си без спорт. Той заема съществена част не само от моето време, но и на цялото ми семейство. И двете ми деца станаха лекоатлети и имат множество успехи. Със съпругата ми тренираме редовно и се опитваме да водим здравословен начин на живот. С напредването на годините спортът ще става все по-важен за нас. Или поне ми се ще да е така.

Проф. Павел Стоев е директор на Националния природонаучен музей от 2020 г. и зам.-директор на Научно издателство „Пенсофт“. Проф. Стоев ръководи и участва в многобройни научни експедиции в Африка, Азия и Европа и описва над 80 нови за науката вида. Той е автор на над 180 научни статии и няколко монографии. Изследванията му включват систематика, екология, функционална морфология и еволюция на пещерни и почвени членестоноги, живот в екстремни среди, биологични инвазии, новаторски методи и инструменти за публикуване и визуализация на данни за биоразнообразието. Член е на Специализираната група за пещерни безгръбначни животни на Международния съюз за защита на природата (IUCN) и е в Борда на съветниците на Виенския природонаучен музей. 

Националният природонаучен музей при Българската академия на науките е най-старият музей в България (основан през 1889 г.) и най-старият и найбогатият от природонаучните музеи на Балканския полуостров. Научните му колекции наброяват общо над 1 200 000 образци и се обогатяват непрекъснато. Той е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа от България и света. Музеят е сред най-посещаваните в страната. Ежегодно посреща над 70 000 души, като броят им през последните години се увеличава. 

5 препоръчани книги

„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров

„Автобиография“ на Бранислав Нушич – книгата, която препрочитам с удоволствие и винаги ми създава добро настроение

„Трима на бумел“ на Джером Клапка Джером – виртуоза на английския хумор

„Избрано” на Йосиф Петров