Трите типа упорити служители

В бизнеса почти всеки твърди, че е твърдо за креативността и намирането на нови и по-добри начини да се работи. Иновациите не просто звучат вълнуващо – те звучат доходоносно. Проучвания обаче показват, че, макар и мнозина да настояват колко обичат промените, когато се изправят пред реалността, която де факто променя начина им да правят бизнес, те стават скептични или направо враждебни.

Креативността е готина, но и плашеща; затова как може да накарате екипа си да прегърне новите, свежи начини на работа? Първата стъпка, според Дейна Браунли от консултантската фирма Professionalism Matters, е внимателно да се вгледате в онези свои служители, които са най-големите инати. Не всеки традиционалист прилича на другия. Когато знаете с какви характери работите, ще успеете по-лесно да преодолеете възраженията им.

А ето и трите основни типажа на мразещите прогреса служители. Звучат ли ви познато?

„Позитивният” традиционалист

„В групова ситуация те изглеждат позитивни, но често правят пасивно-агресивни коментари, които са всъщност завоалирани критики”, обяснява бизнес журналистът Аликзандра Люит.

Решението? Накарайте ги да споделят тревогите си публично, за да можете да им отговорите, вместо да ги оставите да съсипват настроението в офиса с бодливите си коментари и прошепнатите в ухото намеци. Как да стане това? По време на събрание помолете всеки да запише основната си тревога, свързана с нововъведението, на лист хартия, а после да ви го предаде за обсъждане.

„Уникалният” традиционалист

„Това е човекът, който смята, че неговото положение е различно. По някаква причина той е специален и не бива да се променя с всички останали”, пише Люит.

Решението? То е просто. Подчертайте, че промяната ще е от полза за всички, но и че положителното й влияние изисква 100 процента участие от целия екип.

Традиционалистът тип „Имаме нужда от повече време за обучение”

Този тип е жертва на парализата на анализа. „Той или тя не иска да се промени, докато не е анализирал всеки възможен сценарий и възможност”, смята Люит.

Решението? Пробийте балона на перфекционизма му, като ясно заявите, че „посоката като цяло е правилна, но не и перфектна”. После определете ограничен период от време за проучване на въпроса. Когато то изтече, дайте да се разбере, че работата трябва да започне на пълни обороти.

Inc.com