Куражът да напуснеш

Не обичате работата си? Посрещате всеки понеделник с ужас и недоволство? Не сте сами. Само 21% от служителите в САЩ съобщават, че се чувстват ангажирани на работа, според проучване на Gallup. Въпреки че рекорден брой хора напуснаха работата си по време на пандемията от COVID-19, не всеки можеше да направи този скок.

Необходима е огромна смелост, за да се откажете от нещо или да напуснете работа, особено ако нямате подготвен алтернативен вариант, казва Джулия Келър, автор на „Quitting: A Life Strategy: The Myth of Perseverance—and How the New Science of Giving Up Can Set You Free“.

Страхът от напускането може да се превърне във физически и дори парализиращ. Келър споделя, че в случаите, когато е напускала работа, често е изпитвала гадене, виене на свят и ужасно главоболие.  „Останалите ми казват, че не ми личи - очевидно успявам да го замаскирам добре. Но това, което искам да направя, е да тичам наоколо и да крещя от пълен ужас: „Ами ако никога не си намеря друга работа? Ако никога не си намеря нов партньор? Отказването рядко е лесно“, казва тя.

Намиране на кураж

Докато се подготвя за книгата си Келър разговаря с повече от 150 души, които са напуснали работа или религиозни общности. Един от начините, по който много от тях намират нужната смелост, е чрез т.нар. „квази-отказване“.

„Не е необходимо отказването да бъде под формата на натискане на бутон „изключи“. Можете да го направите постепенно. Може да е като настройване на часовник. Чувството, че изхвърляте всичко, но е по-безопасно“, обяснява Келър.

Например, ако искате да напуснете работа, можете да опитате да промените това, което правите, къде го правите или индустрията, в която го правите. „Това е половинчата промяна. Не променяте цялата си професия, преминавайки от правото към медицината. Може да преминете от правото към социалната работа“, дава тя пример.

Друг тип квази-отказване е промяната на системата от вярвания, която поддържате около работата си. Келер казва, че добър пример за това е голфърът Тайгър Уудс. След като се възстанови от сериозна автомобилна катастрофа през 2021 г., която доведе до счупен глезен и множество фрактури, той се върна да играе в The Masters през 2022 г. Винаги свиреп състезател, той завърши на 47-о място.

„Един журналист го попита след това дали само възможността да се появи и да се състезава е победа за него. Тайгър Уудс каза „да“. Това, от което той се отказа, не беше турнирът или голфът. Той се отказа необходимостта да бъде перфектен и безупречен , да бъде номер едно. Това беше различен вид победа за него“, разказва Келър.

По пътя към новия живот

Като намерите смелостта да напуснете, можете да използвате това си действие като точката, от която да стартирате новия си живот, казва Келър. „Трябва да се откажем от едно нещо, преди да стигнем до друго“, казва тя. „Например, ако учените се придържаха към предишните вярвания, ние все още щяхме да използваме пиявици и все още щяхме да мислим, че злите духове обитават тялото ни всеки път, когато сме болни от грип. Имаме нужда от промяна и трябва да се откажем от старото и познатото, за да скочим в новото“, добавя Келър.

Отказването ви позволява да продължите напред. „Може да не се материализира веднага под формата на по-добър живот, но в крайна сметка е така“, казва Келър. „При всички интервюта, които направих за книгата, само двама или трима души казаха, че съжаляват за нещо, което от което са се отказали. Почти винаги съжалението идва от това, че не сте се отказали нещо или сте чакали твърде дълго, за да напуснете, позволявайки на ситуацията да се влоши и да се влоши“, добавя тя.

…………………..

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев