Смирението никога не е в повече

Смирението е една от онези черти, за които всеки твърди, че харесва, но малцина всъщност искат да практикуват. С други думи, ние обичаме да общуваме със скромни хора, повече отколкото да полагаме усилия да изглеждаме като скромни пред другите.

Причините за това са добре документирани от науката и се свеждат до няколко неща:

• Хората обикновено са склонни да надценяват уменията и способностите си и да имат по-високо мнение за себе си
• Страхуваме се, че разкриването на нашите недостатъци и комплекси (ако приемем, че сме способни на самоосъзнаване) може да отслаби репутацията ни пред другите
• Съществува изкушението да се хвалим или показваме, за да убедим другите, че сме талантливи, дори когато не сме – хората често бъркат увереността с компетентността

И все пак, има както висока цена да бъдете възприемани като арогантни (когато проявите на увереност превишават или превъзхождат привидната ви компетентност), така и значителни ползи от това да ви възприемат като смирени (когато действителните ви способности изглежда надминават вашата самооценка).

Изследванията показват, че скромните хора се смятат за по-надеждни, по-добри екипни играчи и дори по-ефективни лидери. Това е достатъчна причина да помислите за намаляване на саморекламата - дори ако вътрешното ви его ви тласка в другата посока.

Важното е, че това, което има най-голямо значение в работата, не е какво мислите за себе си, а какво мислят другите за вас – например, всички ние биваме назначавани, уволнявани, повишавани и понижавани въз основа не на нашите собствени възгледи, а на тези на другите.

Така че, без значение колко много обичате, трябва да вземете предвид многобройните предимства да изглеждате като скромни, дори ако това изисква определена доза стратегически фалш. Ето няколко съвета как да направите това:

Овладейте изкуството на самоиронията

Хуморът е най-добрият ви приятел в тази ситуация. Небрежното подхвърляне самоиронични забележки може да бъде много ефективна стратегия. Когато някой похвали работата ви, може да кажете нещо от типа на: „В началото нямах представа какво правя“. Трябва обаче да внимавате да не прекалявате с този ти изказвания, защото това ще накара хората да мислят, че търсите комплименти.

Проучванията показват, че самоироничният хумор кара хората да изглеждат по-симпатични и достъпни. Ако вие сте в центъра на вашата шега, то хората ще забравят или ще пренебрегнат колко много се обичате всъщност.

Изиграйте ролята на „любопитен начинаещ“

Дори и да правите нещо от години, дръжте се така, сякаш все още се учите. Кажете неща като: „Бих искал да чуя как бихте подходили към това“ или „Какво бихте направили по различен начин?“ Това не означава, че всъщност трябва да приемете чуждия съвет.

Скромните хора се смятат за по-отворени към учене, което е изключително привлекателно качество. Когато човек е в режим на учене той демонстрира един по-скромен образ, любопитство и жажда за знание.

Омаловажавайте успехите си, без да се хвалите

Има тънка граница между „Това не беше нищо!“ и „Не мога да повярвам, че трябва да приема още една награда!“ За да не звучите непоносимо арогантни, приемайте похвалите, но бързо насочвайте вниманието към приноса на вашите колеги: „Благодаря! Нямаше да го постигна без този отличен екип!“.

Проучванията върху скромността разкриват, че признаването на чужди заслуги ви кара да изглеждате по-склонни към сътрудничество. Освен това получавате бонус точки за това, че сте „отборен играч“, дори ако тайно знаете, че сте допринесли най-много за успеха.

Хвалете другите (дори когато умирате от желание да си приписвате заслуги)

Искате ли да изглеждате скромни? Обсипвайте другите с искрени комплименти. „Бяхте невероятни по време на този проект!“ или „Вашият принос бе ключов за изпълнението на задачата в срок!“. Полезно е от време на време да насочвате светлината на прожекторите към другите.

Когато карате другите да се чувстват добре, е по-малко вероятно те да забележат тайната ви жажда за слава. Самото съсредоточаване върху другите, а не върху самите вас, вероятно ще създаде репутация на смирен човек, защото има фундаментална разлика между това да поставите себе си в центъра на вселената или да игнорирате напълно другите.

Слушайте, слушайте, слушайте (ще ви помогне да замълчите)

Въпреки общоприетото погрешно схващане, че тези, които говорят често, са склонни да казват интересни или важни неща, неспособността да си държите устата затворена сигнализира най-вече за лоши социални умения, незаинтересованост към другите и наистина огромно самочувствие (което е обратното на смирението). Важно е да устоявате на желанието да доминирате всеки разговор.

Активното слушане показва смирение и уважение. Освен това то ви предпазва от повтаряне на историята за това как сте спасили положението (отново). Вместо да се състезавате за внимание с другите, обърнете им внимание - и ако не са интересни, поне се преструвайте. Не е изненадващо, че научните изследвания показват, че слушането е търсено умение и знак за голям кариерен потенциал.

Признавайте малките недостатъци стратегически

Като цяло сме твърде заети да мислим как можем да впечатлим другите, за да покажем нашите уязвимости, това е един от най-добрите начини за култивиране на скромен имидж. Можете да избегнете това, като използвате безобидни признания за пропуски от типа на: „Напълно забравих за крайния срок миналата седмица – благодаря на Бога за дигиталния ми календар!“ Това ви хуманизира, без да накърнява доверието във вас. Просто не споделяйте твърде много до точката, в която хората започват да се чудят защо все още сте на работа.

Изследванията показват, че признаването на грешки ви кара да изглеждате надеждни. Това ще ви помогне да се свържете с другите, като покаже вашите уязвимости, създавайки ви репутацията на искрен човек.

Иначе казано смирението, дори и да не е напълно искрено, е полезно, стига да притежавате нужната емоционалната и социална интелигентност, за да го демонстрирате по правилния начин. Разбира се, ако имитирате смирение достатъчно дълго, това ще се превърне не само в навик, но и в отличителна черта на вашата репутация и личност. Много по-добре е да се мислите за арогантни, когато всички ви възприемат като скромни, отколкото обратното.

……………..

Томас Чаморо-Премусик, автор на „The Talent Delusion", за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев