Предполагате ли най-лошото за другите?

Човекът, който ви прережда на опашката, е глупак. Същото смятате и за съседа, който подкрепя партия, с чиито политики не сте съгласни. Колегата, който има различно мнение от вашето, е просто необразован.

Случвало ли ви се е да си измисляте истории за други хора, за да си обясните техните действия или вярвания? Най-вероятно не сте представили човека в добра светлина. Това е така, защото хората имат естествен инстинкт за племенна принадлежност, който може да ни накара да помислим първо най-лошото, казва Стивън Колис, професор по право в Тексаския университет и автор на „Habits of a Peacemaker: 10 Habits to Change Our Potentially Toxic Conversations Into Healthy Dialogues“.

„Ако някой мисли различно от нас по дадена тема, естественият ни инстинкт е да смятаме, че той трябва да е или глупак, или чудовище“, посочва Колис. „Ние гледаме на света като на състоящ се от хората, които са съгласни с нас, а всички останали стават врагове. Това е естествен инстинкт, който всички имаме и трябва да преодолеем“, обяснява той.

Проблемът се усложнява от факта, че много от нас смятат, че са запознати с дадена тема повече, отколкото всъщност са, подчертава Колис, като отбелязва: „Трудно е да разберем защо някой може да не е съгласен с нас. Ако всички можем да се ангажираме с развиването на собственото си интелектуално смирение, осъзнавайки колко малко знаем по дадена тема. Това ще ни помогне да не предполагаме най-лошото за хората, когато не са съгласни с нас и всъщност ще започнем да се интересуваме повече за причините да мислят по начина, по който го мислят”.

Вместо естествената склонност към прибързано негативно заключение, възможно е да започнете да предполагате най-доброто за хората. Първото нещо, което трябва да направите, е да започнете да задавате въпроси.

„На първо място, не предполагайте, че конкретният човек има лоши мотиви. След това се задълбочете много повече в причините той да се държи или да мисли по съответния начин. Задаването на въпроси ни помага да стигнем до дъното на нещата  – не въпроси, с които просто да разбием тишината, нито пък риторични въпроси, които да демонстрират на хората недостатъците в техния начин на мислене. Истински питания, които да покажат как са стигнали до заключенията, които са направили“, обяснява Колис.

Задаването на въпроси ви помага да разберете по-добре гледната точка на някой друг. Колис казва, че често човек установява, че когато не е съгласен с някой друг, няма съществено разминаване в желания краен резултат, а по-скоро в метода за неговото достигане.

Задаването на въпроси има допълнителна полза, като помага на човека да разбере по-добре собствените си възгледи и защо се чувства така, както се чувства по дадена тема. „Много от нас действат по инстинкт. Това, че трябва да отговаряте на въпроси ,да говорите за възгледите си и да ги обмисляте, ви помага да се отдалечите от инстинктите и да помислите за нещата малко по-задълбочено“, отбелязва Колинс.

Намерете основната мотивационна сила

Задаването на въпроси ви помага да стигнете до основната психологическа мотивация на човек  – защо прави това, което прави, и от какво се интересува най-много. Дълбайте, докато усетите, че наистина разбирате опасенията и позициите на другия.

„Загрижени ли са за равенството? Пука ли им за справедливостта? Грижа ли ги опазването на социалния ред? След като разберем това, можем да преминем към водене на сериозен разговор по трудна тема“, казва Колис.

След като разберете основните мотиви, можете да преосмислите начина, по който възприемате другия човек. Можете също така да започнете разговор за това как да постигнете споделени цели, вместо да спорите по определена тема на по-високо ниво.

Защо всичко това има значение

Ако приемете, че някой има добро намерение, това ви позволява да водите продуктивни разговори по най-трудните теми, казва Колис. „Често говорим за наистина сложни проблеми, за които няма очевидни решения. Дори да направите само стъпка в правилната посока в разговор за намиране на някакво решение е повече от полезно“, подчертава той.

Приключването на разговор с разбиране на тревогите, които измъчват човек с различни от вашите виждания, също помага да продължите напред. „Подсъзнателно ще мислите за тези притеснения повече от това просто да се потупвате по гърба заради собствената си праведност“, казва Колис. „Това ще ви накара да мислите за проблема и решенията, като същевременно вземете предвид тревогите на другите, които може би не сте отчитали преди“, обяснява той.

Въпреки че невинаги е нужно да се съгласявате с някого, пренебрегването на инстинкта ви да приемете най-лошото  за другите може да допринесе много за промяна във взаимоотношенията и подобряване на общото ви благосъстояние.

……………………

Стефани Воза за FаstCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев