Богати държави трупат милиарди от глобална програма за климатичните промени

Япония, Франция, Германия, САЩ и други богати държави извличат икономически ползи, оценявани на милиарди долари от глобална програма, която е предназначена да помогне на развиващите се страни да се справят с негативните последици от изменението на климата. Това показва анализ на Ройтерс на данни, огласени от Организацията на обединените нации (ООН) и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Богатите страни извличат финансова изгода от ангажиментите, които са поели да предоставят по 100 млрд. долара годишно на по-бедните държави. Целта е по-слабо развитите икономики да ги инвестират в технологични решения за намаляване на емисиите от вредни газове в атмосферата и да финансират инициативи, които да им помогнат да се справят с екстремните климатични явления. 

На практика обаче богатите държави отпускат част от тези пари на по-бедните страни под формата на заеми, по които се начисляват лихви. Друга част от средствата се предоставят безвъзмездно, но ползването им е обвързвано с условия, които носят финансова изгода за страните, които отпускат парите. Това сочи анализ на данните, свързани с тези траншове, направен от Ройтерс. 

Богатите страни са отпуснали на по-бедните заеми в размер на най-малко $18 млрд.  Лихвите по тях не са по-ниски, а са определени спрямо текущите пазарни нива, посочва агенцията. Сред държавите, които са предоставели подобни кредити са Япония (10,2 млрд. долара), Франция (3,6 млрд. долара), Германия (1,9 млрд. долара) и САЩ (1,5 млрд. долара). Тези данни се базират на анализ на Ройтерс и на програмата по журналистика на Станфордския университет, наречена Big Local News.

Заемите, които се отпускат в рамките на програми за опазването на околната среда и на други проекти в подкрепа на развитието на по-бедните страни, обикновено се отпускат при нулев или минимален лихвен процент, посочват експерти.

Кредити за още най-малко 11 млрд. долара са предоставени при условие, че страните, които ги получават, наемат компании от страната кредитор или закупят от тях материали и техника. Повечето заеми, предоставени по тази схема, са били осигурени от Япония. 

Ройтерс установи, че най-малко 10,6 милиарда долара са безвъзмездни средства от 24 държави и Европейския съюз, които по подобен начин изискват от получателите да наемат компании, организации с нестопанска цел или публични агенции от определени държави - обикновено от държавата донор - за извършване на работата или предоставяне на материали.

Предлагането на заеми за борба с изменението на климата при пазарни лихви или обвързването на финансирането с наемането на определени компании означава, че парите, предназначени за развиващите се страни, се връщат обратно в богатите страни.

„От гледна точка на справедливостта това е дълбоко укоримо“, казва Лиан Шалатек, асоцииран директор на вашингтонския клон на фондация „Хайнрих-Бол“, германски мозъчен тръст, който насърчава политиките за опазване на околната среда.

Анализаторите твърдят, че безвъзмездните средства, които изискват от получателите да наемат доставчици от богатите страни, са по-малко вредни от заемите с такива условия, тъй като не изискват връщане. Понякога, казват те, тези споразумения са дори необходими - когато страните получатели нямат експертни познания за предоставяне на дадена услуга. В други случаи обаче те са от полза за икономиките на донорите за сметка на развиващите се страни. Това подкопава целта да се помогне на уязвимите страни да развият устойчивост и технологии за справяне с изменението на климата, заявиха източниците, занимаващи се с климата и финансите.

„Предоставянето на финансиране за климата не трябва да бъде бизнес възможност“, каза Шалатек. То трябва да „служи на нуждите и приоритетите на развиващите се страни получателки“.

Много от разгледаните от Ройтерс условни заеми и безвъзмездни средства бяха отчетени като част от ангажимента на развитите страни да изпращат по 100 млрд. долара годишно до 2020 г. на по-бедните страни, които са непропорционално засегнати от изменението на климата. Ангажиментът, поет за първи път през 2009 г., беше потвърден в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. От 2015 г. до 2020 г. са изплатени приблизително 353 млрд. долара. Тази сума включва 189 млрд. долара под формата на директни плащания между държавите, които са във фокуса на анализа на Ройтерс.