Световната банка: Глобалната икономика върви към "десетилетие на пропуснати възможности"

Световната банка предупреди, че световната икономика е изправена пред риска от "десетилетие на пропуснати възможности", тъй като растежът през последните пет години е бил най-слабият от над 30 години. Това се посочва в доклад на вашингтонската институция относно перспективите пред световната икономика, цитиран от Франс прес.

Световната банка очаква растеж от 2,4 на сто на глобалната икономика за тази година, което би било спад на ръста за трета поредна година, след като той беше 2,6 на сто през миналата година, според публикуваните данни. Този растеж е с 0,75 процентни пункта под средната стойност от началото на този век.

С изключение на 2020 г. и силната рецесия заради пандемията от КОВИД-19, затворила цели сектори от световната икономика, това е най-слабият годишен растеж от финансовата криза през 2008 г. 

"Световната икономика е в по-добра позиция, отколкото можеше да бъде, след като избегна рецесията основно заради стабилността на американската икономика", се подчертава в доклада, цитиран от Франс прес и БТА. 

Подновяването на геополитическото напрежение в краткосрочен план и перспективите в по-голямата част от нововъзникналите икономики в средносрочен план засилват опасенията, "че третото десетилетие ще се превърне в десетилетие на пропуснатите възможности",  заяви главният икономист на Световната банка Индермит Хил, цитиран в комюникето.

Вследствие на това растежът ще е разпределен неравномерно между регионите - от едва 1,2 на сто за развитите икономики, което е спад на годишна основа, до под 4 на сто за нововъзникващите пазари, в които е налице забавяне, както на частните, така и на държавните инвестиции.

Очаква се втората световна икономика - Китай, да отчете понижение на растежа от 5,2 на сто през 2023 г. до 4,5 на сто тази година и да се забави допълнително до 4,3 на сто през 2025 г.

Причината за това е "силен спад в потреблението на домакинствата", уточни Хил по време на телефонна пресконференция, но най-вече дългосрочните предизвикателства като "застаряването на населението, задлъжняването, което намалява инвестициите и по-малкото възможности за подобрение на производителността".

Поспандемичното възстановяване не е било еднакво във всички държави 

Отвъд трудностите за световната икономика, Световната банка подчертава, че постпандемичното възстановяване не е било еднакво във всички страни. Ако по-голямата част от развитите икономики са се върнали към равнищата отпреди пандемията или са ги надвишили, не такъв е случаят с редица развиващи се страни или нововъзникващи пазари.

"Очакваме в края на 2024 г. всички развити страни да имат брутен вътрешен продукт на глава от населението над предпандемичното равнище. Това съотношение е 2/3 за нововъзникващите пазари и е по-малко за развиващите се страни. За най-уязвимите и засегнатите от войни страни, това съотношение също е по-малко от половината", посочи Хил.

Без ускорение на световния растеж през идните години "жителите на всяка четвърта развиваща се страна ще са по-бедни в края на настоящото десетилетие, отколкото са били преди пандемията", отбелязва той.

За да се справят с климатичните промени и да постигнат други ключови цели за глобално развитие до 2030 г., развиващите се страни ще трябва да увеличат инвестициите с около 2,4 трилиона годишно. Без всеобхватен пакет от мерки перспективите за подобен растеж не са оптимистични, се посочва в прессъобщението на Световната банка.

Очаква се растежът на инвестициите на глава от населението в развиващите се икономики между 2023 и 2024 г. да е средно само 3,7 на сто, което е над половината от равнището през предходните две десетилетия. 

Докладът предлага първия глобален анализ на това, което ще е необходимо, за да се гарантира устойчив инвестиционен бум, базирайки се на опита на 35 напреднали икономики и 69 развиващи се икономики през последните 70 години. Според анализа развиващите се икономики често  получават неочаквани икономически печалби, когато ускорят инвестиционния растеж на глава от населението до поне 4 на сто и го поддържат за шест или повече години: темпът на доближаване до нивата на напредналите икономики се ускорява, равнището на бедност намалява по-бързо, а на производителността нараства четворно.

Прогнозата за България

Същевременно банката подобри оценката си за растежа на икономиката на България през миналата година, като  сега залага на растеж на родния брутен вътрешен продукт (БВП) с 1,7 на сто през 2023 г.

В предходния есенен доклад на Световната банка, публикуван в началото на октомври, банката предвиждаше по-скромен икономически ръст за 2023 г. от 1,4 на сто. В него обаче бе заложено и увеличение на БВП през 2024 г. с 2,7 на сто, което сега е намалено до 2,4 на сто.

За 2025 г. Световната банка предвижда българската икономика да се разшири с 3,3 на сто, колкото бе прогнозата и в есенния доклад.

Според експертите на банката амбициозното прилагане на структурни реформи би могло да доведе до възходящи перспективи за растеж. Едновременното прилагане на широк набор от реформи, като подобряването на пазарната конкуренция и регулиране, данъчното облагане, личните умения, пазара на труда, научноизследователската и развойна дейност, сред членки на ЕС може да доведе до значително повишение на БВП за България и Румъния.

За региона на Централна Европа, в който е включен и България, Световната банка предвижда икономически растеж с 0,7 на сто за 2023 г., както и с 2,8 на сто за 2024 г. и 3,5 на сто за 2025 г. В региона попадат още Унгария, Полша и Румъния.