Глобален минимален данък от 2% за милиардерите би носил 250 млрд. долара годишно

Правителствата трябва да отворят нов фронт в световната борба с укриването на данъци чрез налагане на глобален минимален данък за милиардерите, заявиха днес от Данъчната обсерватория на ЕС. Според обсерваторията този данък би могъл да събира 250 млрд. долара на година, предава Ройтерс.

Тази сума е еквивалентна само на 2% от богатството от близо 13 трилиона долара, притежавано от 2700 милиардери по света, посочи изследователската група.

Понастоящем ефективният личен данък на милиардерите често е далеч по-малък от този, който плащат други данъкоплатци с по-скромни финансови възможности, тъй като най-заможните хора могат да съхраняват богатството си във фиктивни компании, които ги предпазват от данък върху дохода, твърди групата в своя доклад 2024 Global Tax Evasion Report.

„Според нас това е трудно да се оправдае, защото рискува да подкопае устойчивостта на данъчните системи и социалната приемливост на данъчното облагане“, каза пред журналисти директорът на обсерваторията Габриел Зукман.

Личните данъци на милиардерите в Съединените щати се оценяват на близо 0,5%. Във Франция, която е известна с високите си данъци, тези за милиардерите могат да достигнат дори нула, изчисляват от обсерваторията.

Нарастващото неравенство в богатството в някои страни подхранва призивите най-богатите граждани да поемат по-голяма част от данъчното бреме, тъй като публичните финанси са подложени на натиск да се справят със застаряващото население, огромните нужди от финансиране за климатичния преход и наследения дълг от пандемията от COVID-19.

Проектобюджетът на президента на САЩ Джо Байдън за 2024 г. включваше планове за 25% минимален данък върху най-богатите 0,01%, но това предложение отпадна от дневния ред на законодателите във Вашингтон, които бяха заети с осигуряването на финансирането за правителството.

Въпреки че координираният международен натиск за данъчно облагане на милиардерите може да отнеме години, Обсерваторията посочи успеха на правителствата в прекратяването на банковата тайна и намаляването на възможностите за мултинационални компании да прехвърлят печалби към страни с ниски данъци като примери за ефективни мерки, приети през последните години.

Стартирането през 2018 г. на автоматично споделяне на информация за сметки е намалило три пъти размера на богатството, държано в офшорни данъчни убежища, изчислява обсерваторията.

Споразумение от 2021 г. между 140 държави ще ограничи способността мултинационалните компании да намаляване на данъците чрез осчетоводяване на печалби в страни с ниски данъци, като за целта ще бъде определен глобален праг от 15% върху корпоративното данъчно облагане от следващата година.

„Нещо, което много хора смятаха за невъзможно, сега знаем, че всъщност може да бъде направено“, каза Зукман. „Логичната следваща стъпка е да приложим тази концепция към милиардерите, а не само към мултинационалните компании‘, добави той.

При липсата на широк международен натиск за минимален данък върху милиардерите, Зукман каза, че „коалиция от желаещи страни“ може едностранно да поведе инциативата.

Въпреки че краят на банковата тайна и корпоративният минимален данък сложиха край на продължилата десетилетия конкуренция между държавите по отношение на данъчните ставки, остават много възможности за намаляване на данъчните задължения, се казва в доклада.

Заможните хора все по-често съхраняват богатството си в недвижими имоти вместо в офшорни сметки, докато компаниите могат да използват вратички, заобикалящи минималния корпоративен данък от 15%.