Успя ли ЕК да "убие" печелившия бизнес на брокерите?

Европейската комисия одобри в края на 2022 г. предложение, с което комисионите за изпълнение на поръчки за покупка и продажба, както и тези за съвети чрез анализи, могат да се начисляват съвместно. Задължението за индивидуална разбивка на посочените комисиони, установено през 2018 г. от самата ЕК, отпада, предава elEconomista.es.

Новата система за начисляване на комисионни ще се прилага за всички компании, чиято пазарна капитализация е под 10 млрд. евро през последните три години. Това е вторият опит на европейския орган да съживи дейност, посредничество на фондовия пазар, която беше засегната от влизането в сила през 2018 г. на набор от разпоредби, известни като Mifid II (Директива за пазарите на финансови инструменти на ЕС, бел. ред.).

Целта на тези правила беше да се повиши защитата на инвеститорите и прозрачността на финансовите пазари. Последствията от прилагането им са много негативни за всички участници на пазара, особено за независими брокери, анализатори, както и за малките и средни компании, регистрирани на борсата.

Единственото изключение са големите инвестиционни банки, най-силните финансово. Тези институции са видели намаляване на конкуренцията по отношение на анализа на фондовия пазар и са стигнали до квазимонопол в изпълнението на големи потоци от покупки и продажби, благодарение на своите инвестиции в технологии. В бизнес, който е в структурен упадък, силно конкурентен и генериращ малко ресурси, BBVA, една от основните европейски банки, реши да се откаже от тази дейност. 

Доходите на финансовите посредници, комисионите, плащани от техните клиенти, са намалели значително. Изправени пред структурна промяна в техния бизнес и изчезването на повече от половината от приходите им, те трябваше да приложат много агресивни съкращения на разходите.

Търсенето на нови доходи беше много сложно в бизнес, където важна част от клиентите им, регистрирани на борсата компании, бяха свикнали да не плащат нищо за услугите, които получават. Другите им клиенти, институционални инвеститори, внезапно се оказаха с голяма власт за договаряне на таксите, които са плащали на тези брокери.

Така наречените "комисионни за изпълнение" са тези, които се плащат при покупка и продажба на акции на фондовия пазар. През последните двадесет години и както се случи в много сектори, маржът на тези комисионни върху цената на акцията намалява. Това беше частично компенсирано от огромното увеличение на обема на търговията.

Независимите финансови посредници и преди са виждали комисионните им да падат по тази концепция. Големите играчи, тези с капитал, прекараха години в инсталиране на свои собствени системи за управление на масите на фонд мениджърите. Тези мениджъри вече не се нуждаеха от посредник, който да им дава поръчки за покупка и продажба, тъй като можеха да ги използват директно от офисите си.

Mifid II изисква за първи път да се направи разбивка на комисионните, които брокерите начисляват на мениджърите на фондове за предоставяне на инвестиционни идеи, под формата на анализ на компанията. Трябваше да се определи прозрачна цена за анализаторната дейност, нейното качество и да се реши каква е добавената стойност на всеки брокер.

Един институционален инвеститор може да получи препоръки от 30 до 40 брокера. В същото време неговият имейл е наситен ежедневно с повече от 400 препоръки за покупка или продажба на хиляди регистрирани компании. Следващият въпрос беше дали един мениджър има нужда от толкова много доставчици на идеи и какво ги отличава един от друг, пише изданието. 

Свръхпредлагането на изследвания се изразяваше във факта, че цените, които мениджърите бяха готови да платят, бяха доста под прогнозите на брокерите. Всички видове à la carte тарифи бяха създадени с цел да се получават ежедневни бележки, доклади или премийни тарифи, за да могат да говорят с анализатори или да имат достъп до цялата библиотека от отчети. Както обикновено се случва, играчите с най-големи финансови възможности предложиха много ниски лихви, стремейки се да останат на пазара в средносрочен план.

Допълнителен проблем за по-малките финансови пазари е, че мениджърът обикновено не поставя повече от 10-15% от общия си портфейл при тях. Това намалява процента на комисионните, които те са готови да похарчат на тези пазари.

Някои мениджъри решиха да наемат най-добрите анализатори, които постепенно бяха изтеглени от посредниците и заменени от по-ниско платени млади анализатори в обучение.

Mifid II ограничи променливите заплати или бонуси до два пъти над заплатата, принуждавайки фиксираната част от възнаграждението да се повиши, за да задържи по-опитни анализатори. Разходната база на бизнеса се увеличаваше, докато секторът губеше своята привлекателност за привличане на млади таланти.

Тъй като приходите им значително намаляха, посредниците трябваше да намалят разходите. Един от основните начини беше да намалят броя на компаниите, на които те извършват анализи или които канят да участват в семинари или роудшоута. Компаниите първоначално не разбраха тази радикална промяна и отхвърлиха необходимостта да плащат. Липсата на отчети и брокер, който да прокарва инвестиционни идеи, накара много от тях да изчезнат от радара на инвеститорите.

Предложената днес реформа за връщане към старата система изглежда закъсня. Прекаленото усърдие на регулатора уби един някога много печеливш и конкурентен бизнес, като го превърна в квазимонопол.