Има събития, които като лакмус показват как управляващите разбират националния интерес. Ударите по търговски кораби в българската изключителна икономическа зона и изборът на партньори за модернизацията на икономиката ни поставят именно този въпрос.
След атаките в Черно море участието ни в инициативата на НАТО Drone Edge придоби непосредствена актуалност. Но заплахите бяха видими и
преди войната да се доближи толкова до нашите брегове. Доколко изпреварваме риска и доколко реагираме едва когато той стане неизбежен?
В същото време в България, в почти информационно затъмнение, пристигна външният министър на Китай Уан И, а правителството открои
ролята на страната ни като врата на Китай към Европа. Подобна амбиция обаче трудно се вписва в европейските усилия за намаляване на рисковите зависимости и овладяване на китайския внос, който дестабилизира отделни европейски индустрии, както и в политиките за по-внимателна проверка на чуждестранните инвестиции.
По-близкото икономическо сътрудничество с която и да е страна изисква ясна преценка както на ползите, така и на дългосрочните последици.
Впереният поглед в Китай на българските управляващи ни провокира да го погледнем отблизо в темата на броя и да разберем има ли пресечни
точки със собствените ни представи за азиатската страна.
Емпатия, критично мислене, адаптивност – това са качествата, които единодушно бизнес лидерите заявяват, че са задължителни за успешно навигиране в съвременните условия. В дни на геополитически сътресения, които дават своето силно отражение върху политика, сигурност, държавни финанси, икономика, търговия и бизнес, тези
качества отличават и способните фигури на политическата сцена. Като адаптивността предполага и ясни принципи, спрямо които се взема всяко
стратегическо решение. 
Приятно четене!
Таня Кръстева, главен редактор