Попитахме финалистите на нашия престижен конкурс „Мениджър на годината“, с които може да се запознаете в този брой, коя е най-сериозната системна бариера пред българския бизнес. Преобладаващите отговори посочиха липсата на адекватно образование и на работна ръка, както и на липсата на предвидимост между държавата и бизнеса. Проблемът с кадрите донякъде бизнесът се опитва да реши, като наема хора от трети страни. За юридическия, практическия и социалния аспект на този процес разказваме в темата на броя.

Въпросът е при липса на качествена образователна система, слаби институции и непредвидимост ще има ли млади българи, които да искат да учат и да се развиват тук, ще има ли чужденци, които ще искат да работя тук, дори и да сме членове на еврозоната?

Твърде вероятно е България да влезе в процедура на свръхдефицит още с влизането си във валутния съюз, също така е съвсем реална възможността да не получим парите от поредния транш по Плана за възстановяване и устойчивост поради сериозни съмнения във върховенството на закона у нас, заговори се упорито за увеличение на данъци без намерения за реформи в обществените системи. Така постигнатите със значителни усилия по-привлекателни условия за работа в България могат да бъдат пропилени само за една-две години.

Тъй като през последните години експлоатираме темата за лидерството, добре е да си припомним това, което още Аристотел и Платон завещават на човечеството със своите произведения – водачът трябва да съчетава в себе си морал, знание и визия.

Българският бизнес показа, че може да се адаптира. Сега остава политиците да покажат, че могат да водят. Защото без знание, морал и визия няма лидерство – има само оцеляване.

Таня Кръстева, главен редактор