Кайтсърфингът е един от най-вълнуващите водни спортове; удивителна смесица от висок адреналин, непосредствено и неповторимо съприкосновение с природата и незабравими приключения. Всичко това го превърна в един от най-бързо развиващите спортове през последните години. Той е средство за освобождаване от стреса; хоби за смелите и свободните хора на всички възрасти, професии и произход. Децата на вятъра.

Кайтсърфингът ги отвежда до едни от най-красивите места в света. От зеления турски остров Гьокчеада през тюркоазените лагуни на Ел Гуна в Египет до другия край на света – Кейптаун, Виетнам и Бразилия, българите покоряват световните спотове за кайт в търсене на вятър и незабравими преживявания.

Близо

Турският остров Гьокчеада е на една ръка разстояние на входа на протока Дарданели. Той е меката на българските любители на водни спортове, привлечени от същите онези ветрове, донесли богатството и славата на Троя през бронзовата епоха. До 70-те години на миналия век той носи гръцкото име Имброс и заедно със съседа си Тенедос (Бозджаада) са възпети в Омировата „Илиада“. Гьокчеада е необичайно горист и зелен; той е четвърти в света по запаси от сладководна вода, за разлика от безводния Тенедос, чието население разчита на доставки от континента.

Твърдението, че островът дължи икономическия си подем на българските любители на водни спортове, никак не е преувеличено. Преди двайсет години в южната част на този див и зелен остров на плажа Айдинджик (Кефалос) две предприемчиви сърфистки – Тина и Доли, заедно с кайтиста Петко Пейчинов, откриха първото училище за водни спортове Crazy Island и така дадоха тласък на местния туризъм. Ако дотогава обезлюдените след Гръцко-турската война (1919–1922) села тънеха в разруха и забрава, а единствените пришълци бяха аскерите от военната база на острова, който можеше да се похвали само с един хотел („Зейдали“ в с. Зейтинли) и един ресторант („Имброс Посейдон“ в Калекьой), днес той е известна туристическа дестинация с множество очарователни хотели и таверни, които предлагат типични специалитети, родени от вековни гръцки и турски кулинарни традиции – десетки мезета с патладжани, фава, рукола, артишок и морски аспержи, долма – с чушки, лозови листа, дори и с цвят от тиквички, козе сирене със сусам, сувлаки, ярешко месо в тесто, приготвено в тандур (конусовиден кален съд за пещ), лукумадес, обилно полят с мед и поръсен с орехи, и баклави.

Едно от най-туристическите места е Калекьой (Кастро) в северната част на острова близо до останките на старата византийска, а впоследствие генуезка крепост „Искитер“. Самото село е кацнало на склона около дълбок залив. Горната му част – Юкар Калекьой, е надвиснала над него. Там е и споменатият вече „Имброс Посейдон“, откъдето се открива изумителна гледка към о. Самотраки, особено по залез. Под него е Ашагъ (Долен) Калекьой със закътаното рибарско пристанище, покрай което изникнаха чайни, барове и ресторанти. Недалеч е прочутият залив Йълдъзкьой с Подводния национален парк под защитата на Турската фондация за морски изследвания (TUDAV).

Духът на гръцкото минало е запазено в селата Тепекьой, Пънарбашъ и Зейтинли, където поднасят кафе „дибек“, ръчно смлени кафени зърна, подправени с билки, отглеждани в градините. Тъга по отминали времена навяват изоставените порутени домове в призрачното село Дерекьой (Искинит) – най-старото и най-голямото на острова, което в златните си години е дом на шестстотин семейства. Туристите го посещават заради запазената „обществена“ пералня, където кънтели песните и раздумките на жените, смесени с ромона на водата, преминаваща през каменните корита. Българите са сърдечно посрещани в Ширинкьой – селото, заселено от сънародници по време на т.нар. Голяма екскурзия в края на 80-те години на миналия век.

На юг в Егейско море е друг популярен кайт спот, населен от българи – Наксос, най-големият остров от групата на Цикладите. За разлика от световните икони Миконос и Санторини, той е спокоен и вглъбен, встрани от туристическия поток, но не по-малко интересен. Ще го познаете по огромната Портара на входа на пристанището на главния град Хора – циклопската врата от пароски мрамор, под която трябвало да преминават шествията в чест на Аполон. Храмът му така и не бил издигнат през 530 г. пр.н.е., но грандоманската порта все още стои, за да бележи мястото за поклонение.

Кайтсърфингът е едно от най-популярните занимания на Наксос – няколко са плажовете, където условията са благоприятни. Едно от тях е Микри Вигла, идеален за начинаещи заради плитките води и вятъра мелтем, който духа към брега. По-уверените яхат вълните на Глифада, Амитис и Аясос.

Наксос е повече от кайт спот. За разлика от Гьокчеада, нощният живот тук е активен типично по „цикладски“. Островът се слави с нещо толкова тривиално като картофите, но вкусът им тук е направо… неземен, и гравиерата – предимно от краве мляко с незначителна добавка на козе и овче мляко, признато за едно от най-добрите в света. В таверните сиренето се поднася с гръцки мед от мащерка, гарнирано със смокини и пресни плодове, или като саганаки – леко запържено със златиста коричка, обилно полято със сухо бяло вино „Асирико“.

Кой да предположи, че на около час път от Верона, закътаното в полите на Алпите езеро Гарда, завихрено от ветровете пелер от север и ора – от юг, ще се превърне в популярен спот за кайтсърф. Всички, докоснали се до неговата драматична красота, признават, че това е най-очарователното място за кайт, подходящо както за начинаещи (Лимоне), така и за напреднали (Капо Реамол).

Ако „плажната“ атмосфера е в повече, романтиката на Сирмионе е на една ръка разстояние. Този град е събрал очарованието (и носталгията) на римската Гроте ди Катуло (патрицианската вила на Катул) и средновековния замък „Скалигер“ на богатата веронска фамилия Дела Скала. Бонус е краткото бягство в термалните басейни на Aquaria Thermal Spa.

Верона също е вариант. В града си дават среща Античността, Средновековието и Ренесансът. Снимките от прочутия балкон от Шексировата трагедия „Ромео и Жулиета“ и до бронзовата статуя на Жулиета са задължителни, както надникването в Арена ди Верона – третия по големина амфитеатър след Колизеума и този в Капуа, днес световна оперна сцена.

По-далече

Испания е заобиколена с морета от три страни и с близо 8000-километрова брегова ивица страната е рай за любителите на водни спортове, но точното място е Тарифа, където източният вятър е благословия. Едва ли Тарифа ибн Малука, първият мюсюлманин, стъпил на най-южната точка на Испания през 710 г., е допускал, че градът, който носи името му, ще се превърне в меката на кайтсърфа в Европа.

Тарифа не е просто дестинация – това е начин на живот. Разположен в най-южния край на Испания, където Средиземно море се среща с Атлантическия океан, с над 300 ветровити дни в годината и близо 38-километрова плажна ивица, този очарователен испански град е с репутация на европейска столица на кайтсърфинга. Спортът се практикува на няколко плажа – на централния Плая де Лос Лансес, на Палмонес – подходящ за начинаещи, и притиснатият между планината и морето Валдевакерос.

Тарифа е типичен град на Андалусия; географското му положение между два континента и две морета прави кухнята му експлозия от традиции, вкусове и аромати – доматената супа салморехо, яхния с телешка опашка рабо те торо и тортила със скариди се поднасят в почти всички ресторанти на Плая де Лос Лансес и в стария град. Впрочем разходката из криволичещите му улички е задължителна. Градът е в разцвет през Х век под управлението на Абд ал-Рахман III, който вдига замъка на върха на хълма. Великолепните гледки към града, Гибралтарския проток и остров Лас Паломас са бонусът от разходката в укреплението.

Мароко, от другата страна на протока, може да се похвали с два кайтсърф спота на брега на Атлантическия океан – Есауира и Дахла, отстоящи един от друг на 1340 км.

Есауира, „Ветровитият град на Африка“, e на 180 км на север от популярния курорт Агадир. Селището възниква като малка крепост Ес-сауира. Феновете на „Игра на тронове“ ще разпознаят в него пристанищния град Астапор, прочут с пазара за роби в сериала. Подходящите места за кайт са две – централният плаж, който е на пешеходно разстояние от историческия център, и по-отдалеченият Орд Омар – запазена територия за любителите на водни спортове.

Славата на Дахла се носи по света. Началото е поставено преди двайсет години, когато неколцина ентусиасти разпъват палатките си в обширната 45-километрова лагуна на фона на Западна Сахара.

Заслужава си човек да види Мароко и да премине по „Пътя на подправките“ – от Загоре, най-източната част с легендарната табела „52 дни до Тамбукту“, откъдето тръгвали керваните, до Атлантика. Задължителните спирки са Уарзазат, където са филмовите студиа на „Африканският Холивуд“, Аит бен Хаду – очарователният град в подножието на величествените Атласки планини и проходът Тичка, който ги пресича. Освен, разбира се, старите имперски столици Маракеш, Фес и Рабат.

Още по-далече

Всеки заклет сърфист и кайтист мечтае поне веднъж в живота си да чуе е komo mai (добре дошли) и aloha – поздравите, с които местните посрещат и изпращат туристите. Хаваите са родината на сърфа. Тази проста наглед дъска е измислена от полинезийците. Преди 1500 години те я наричали he'e nalu (плъзгане по вълните).

Най-известната плажна дестинация на архипелага е Уайкики, където има за всекиго по нещо – от свежо суши и уроци по сърф до вечери в петзвездни ресторанти и бляскави нощни клубове. Там може да се сблъскате с най-добрите имитатори на Елвис Пресли и ще танцувате хула-халау до зори. Ако пък искате шопинг, търговските центрове Ала Моана и Кралският хавайски търговски център са на световно ниво.

Хавайският остров Мауи пък е родината на съвременния кайтсърф; той е рай от 48-километрова плажна ивица, обгърната от пищна тропическа гора, вулканични пейзажи и мощни тихоокеански вълни.

Кайтсърфингът владее сърцата на милиони по света. Сравнително лесен за усвояване и практикуване, той дава усещане за свобода, вдига адреналина, осигурява досег с природата и създава нови приятелства.