Някога добра демократична инициатива, проверката на фактите е креативно възприета от диктаторите. Предположението зад идеята е, че експертите използват факти, за да разкрият невярна информация. Но всяко авторитарно правителство, използващо същата техника, за да направи обратното, показва, че това вече не е валидно. А злонамереното приемане на един от ключовите журналистически инструменти, използвани за борба с лъжите, показва, че познаването на истината за политическите събития не прави никого автоматично по-убедителен.

През последните две десетилетия се наблюдава скок в движението за проверка на фактите. Броят на уебсайтовете, които вършат тази дейност, нарасна от едва 11 през 2008 г. до 417 през 2023 г. Така те се превръщат в глобално движение. След успеха на проекти като американския сайт PolitiFact и британския Full Fact независими организации сега развенчават съмнителни политически твърдения в повече от 100 страни на 69 езика. Логично, след като успя в западните демокрации, идеята бързо беше възприета в други части на света.

Корекциите чрез проверка на фактите правят хората по-малко склонни да вярват в дезинформация в различни области – от здраве до политика. Може би тази ефективност е накарала много авторитарни лидери по света да приемат същата стратегия. Но със съвсем различна цел. В държавите с авторитарни режими в Югоизточна Азия, както и в Китай, има сайтове за проверка на фактите, които обаче помагат на диктаторите да дискредитират критиките и да оправдаят репресивните законодателства.

Може би най-яркият пример за тази тенденция е Русия на Владимир Путин. Версията на Кремъл се превърна във важен пропаганден инструмент след нахлуването в Украйна. Москва създаде индустрия, разчитаща на елементите на проверка на фактите, за да развенчае всякакви обвинения срещу Русия – телевизионни предавания по Канал 1, Русия 24 и RT до уебсайта на „Война с фейками“ и мрежата от канали в Telegram. Тази индустрия се превърна в новата линия на защита на Русия срещу всякаква критика към войната. Срещу тази пропаганда се борят украинският StopFake и руската „Проверено.Медиа“.

Но техните усилия не са достатъчни (както се вижда в България). И това е огромен проблем. Защото ако едно авторитарно правителство може ефективно да използва същата методология, за да изкриви реалността, това показва, че истината за политическите събития не дава уникално убедително предимство.

Войната през „Война с фейками“

War on Fakes („Война с фейками“) е и сайт, и няколко различни телеграм канала. Те са създадени на 23 февруари 2022 г. – ден преди нахлуването в Украйна. Седмица по-късно се появява и версия на английски. Зад „Война с фейками“ стои бившият журналист Тимофей Василев. Макар че журналист е спорно определение за него, защото той е известен с работата си в полза най-вече на Кремъл от 2011 г. насам. Има и официално пропагандно предаване по една от държавните телевизии.

Руските официални медии и канали постоянно цитират проверените факти от „Война с фейками“. Това допринася сайтът и каналите да имат по 20 милиона посещения на ден. Проверките също така се споделят от посолствата на Русия по света, както и от Маргарита Симонян, главната редакторка на руския телевизионен канал Ар Ти .

„Война с фейками“ имаше също така канали на арабски, китайски, френски, немски и испански. По-голямата част от тях обаче спряха, след като не набраха достатъчно абонати. War on Fakes не е единственият пропаганден производител на „проверени факти“. По руската национална телевизия има подобен сегмент, казващ се „Антифейк“. Има и още няколко телеграм канала с подобна дейност, най-големите от които е „Гробище на фейкове“.

Целта на подобна добре маскирана пропаганда всъщност не е да убеди много хора в нещо. Най-важната цел е да посее съмнения и да замъгли това, което реално се случва. Другата голяма цел е да даде „факти“ на тези, които вярват или искат да вярват на наратива на Кремъл.

„Война с фейками“ обаче прави и друго – създава много проверки по една тема, като някои дори си противоречат една на друга. Тук целта е просто да откаже потребителя от това да има мнение, защото има твърде много версии за едно и също събитие, и да се откаже да търси истината.

Това всъщност е най-успешният опит на Кремъл да създаде фактчекинг сайт. Предишен такъв имаше и през 2017 г. – поддомейн на сайта на външното министерство, наречен „Недостоверные публикации“. В него имаше секция за проверка на факти, като в първите 11 статии нямаше нито една реална проверка. През същата година и държавната RT пусна подобен проект, наречен FakeCheck. От първите девет статии в него четири бяха сериозно манипулирани.

Растежът на сайтовете за проверка на факти спира

Изследваното на Duke Reporters’ Lab през миналата година дава ясна представа, че броят сайтове, които извършват проверка на фактите, е стигнал плато. След 2018 г. броят на тези сайтове е нараснал с 47%. От друга страна обаче, през последните години растежът просто спира.

Има и друг важен елемент. Преди 2020 г. растежът се разпределя равномерно по всички континенти. Сега е концентриран предимно в Европа. Има 31 държави по света, където няма нито един сайт, който проверява истинността на дадено твърдение. Сред тях са Бахрейн, Джибути, Еритрея, Кувейт, Лаос, КНДР, Виетнам. Има и такива, които имат подобни сайтове, но те се управляват от чужбина. Fact-Nameh следи какво се случва в Иран, но от Канада. Tech 4 Peace пак е в Канада, но се занимава с Ирак. Сирийската Verify-Sy има работници в Турция и Европа. Други два примера са кубинската elTOQUE DeFacto, която има адрес в Полша, и беларуската Investigative Center, която е базирана в Чехия.

Изследваното на Duke Reporters’ Lab твърди и за друга тенденция – увеличава се животът на сайтовете за проверка на фактите. Над 50 от тях вече са активни над 10 години, около 200 са активни вече над 5 години.