На 21 септември Стивън Кинг навършва 78 години. Наричат го създател на модерния хорър – писател, повлиял естетиката на киното и литературата в световен мащаб. Той е от онези автори, които не просто следват рутина, а поддържат ритъм на писане, на който читателите могат да разчитат. Само за последните пет години Кинг издаде пет книги – сред тях приказна история, криминален роман, класически хорър, сборник с непубликувани разкази (издаден и у нас). Един от тях – „Животът на Чък“– вече има филмова адаптация, която спечели награди на фестивала „Сънданс“.

„Никога не трепвай“

Неуморим, както винаги, Кинг често използва книгите си като метакоментари върху собственото си творчество – пример за това е „Холи“, роман от 2023 г., посветен на героиня от поредицата „Мистър Мерцедес“. Днес тя вече е главно действащо лице в собствена поредица и в най-новия роман на Кинг – „Никога не трепвай“, – издаден у нас от „Бард“ през юли 2025 г.

„Ако искаш да бъдеш писател, трябва да правиш преди всичко две неща: да четеш много и да пишеш много.“ Верен на този принцип, Кинг не спира да работи – в момента подготвя нова книга, част от хорър трилогия. А историите му не само се четат, но и се гледат.

Киното по Кинг

Само тази есен два филма и един сериал, директни адаптации на негови творби, ще щурмуват кината и стрийминга. Почитателите на жанра ги очакват така, както други чакат Коледа – с трепет в душите и стаено усещане за ужас.

По романите и разказите на Кинг са правени десетки адаптации. Някои – чудесни, други – спорни, а трети – бързо забравени. Но сюжетите му са от онези истории, които работят еднакво добре и на хартия, и на екран. А неизчерпаемото му въображение ги правят вкусна хапка за студиата, чиято творческа енергия изглежда изчерпана много, много отдавна. Кинг е толкова продуктивен, че колкото и от историите му да са екранизирани, винаги надничат нови иззад прожекторите – готови за следващия филмов рунд.

„Дългата разходка“

Филмовият маратон по Кинг тази есен започва с първата адаптация на „Дългата разходка“ – роман от 1979 г., издаден под псевдонима Ричард Бакман. Той е част от серията мрачни социални антиутопии, написани между 1977 и 1984 г., в които отсъстват свръхестествени елементи. Други заглавия от този период включват „Гняв“, „Пътна мрежа“ и „Бягащият човек“.

Любопитно е, че Кинг написва „Дългата разходка“ цели осем години преди дебютния си роман „Кери“. В тази ранна творба от края на 70-те виждаме заложбите на автора – историята е класически дистопичен хорър, чието действие се развива в тоталитарна версия на Съединените щати.

В центъра на сюжета са 50 младежи, които участват в смъртоносно състезание – трябва да вървят, без да спират, със скорост от поне 3 мили в час. Всеки, който намали темпото, бива елиминиран, а последният оцелял печели. Не е случайно, че сюжетно и стилистично историята напомня за многобройните дистопични романи за тийнейджъри, станали популярни преди десетина години. С пресъздаването на първообраза на екран сега се заема не кой да е, а режисьорът Франсис Лорънс, създал четири филма от поредицата „Игрите на глада“, а също и филмите „Аз съм легенда“ и „Константин“. Премиерата на филма е на 12 септември 2025 г. В ролята на зловещия Майор ще видим Марк Хамил, а сред младите звезди са Купър Хофман, Чарли Плъмър и други.

За зрителите обаче предстои една още по-мрачна среща с вселената на писателя.

„То: Добре дошли в Дери“

Новият сериал е продуциран от Warner Bros. Discovery и HBO Max и ще дебютира в стрийминг платформата в края на октомври, точно навреме за Хелоуин. Проектът не е директна адаптация на романа „То“, а предистория, която изследва събитията в град Дери 27 години преди „Клубът на загубеняците“ да се изправи срещу ужасяващия Пениуайз. Създатели и продуценти са Анди и Барбара Мушети – екипът зад успешните филми „То“ (2017) и „То: Част втора“ (2019). Анди Мушети ще режисира четири от общо деветте епизода, като плановете включват три сезона, всеки от които проследява различна поява на Пениуайз в различни исторически периоди – в стил антологичен разказ.

В актьорския състав влизат Тейлър Пейдж, Джован Адепо, Крис Чолк, Джеймс Ремар, Маделин Стоу, Руди Манкусо и Стивън Райдър. Очакванията са, че Бил Скарсгард ще се завърне в ролята на Пениуайз – роля, която го превърна в икона на съвременния кинематографичен ужас. Сценарият е поверен на Джейсън Фукс и Брад Кейлъб Кейн, които обединяват усилия, за да задълбочат митологията на романа.

Да не забравяме – именно „То“ е романът, с който Кинг ни доказа не само че може да пише, но и че може да ни изплаши до смърт с това, за което пише. История за страховете, съзряването, за най-дълбинния ужас и неизразим кошмар.

„Бягащият човек“

Есенният маратон по Кинг ще завърши през ноември с дългоочакваното завръщане на „Бягащият човек“ на големия екран. Това е втората адаптация на романа от 1982 г., публикуван също под псевдонима Ричард Бакман. Произведението се смята за едно от най-влиятелните заглавия в съвременната антиутопична литература.

„Бягащият човек“ е брутален и пророчески разказ за медийна манипулация, обществен контрол, бедност и жажда за зрелища. Тя изпреварва времето си, като предвещава феномена на риалити телевизията и обществото на спектакъла. Само пет години след излизането ѝ, през 1987 г., „Бягащият човек“ получава своята първа екранизация с Арнолд Шварценегер в главната роля – филм, който се превръща в култова класика за няколко поколения.

Близо 40 години по-късно „Бягащият човек“ оживява отново на голям екран. Режисурата е поверена на един от най-оригиналните творци в съвременното кино, притежаващ изключително ярък кинематографичен почерк – британеца Едгар Райт (Последна нощ в Сохо, Baby Driver). В главната роля влиза Глен Пауъл, който бързо се утвърждава като една от най-обещаващите звезди в Холивуд. Героят му Бен Ричардс е безработен мъж, готов на всичко, за да осигури животоспасяващи лекарства за болната си дъщеря. Ричардс се включва в „Бягащият човек“ – най-популярното риалити шоу в света, в което участниците са преследвани от ловци на глави. Ако оцелеят 30 дни, ги очакват слава и богатство. Проблемът? Никой досега не е оцелявал толкова дълго. В отчаяния си бяг Бен се бори не само за живота си – той се превръща в заплаха за цялата пропагандна машина зад шоуто в една система, която не допуска герои, освен ако не ги е създала сама. Пророческо, нали?

Темите за мрачното бъдеще, обществената безизходица, медийната диктатура и човешката устойчивост са в сърцето на много от произведенията на Кинг – независимо дали имат свръхестествени елементи или не. „Бягащият човек“ е именно такъв роман – остър, визионерски и актуален.

Живот, творчество, писане

За живота и вдъхновенията на Стивън Кинг може да се разказва дълго. Самият той неведнъж е споделял, че още от дете изпитва силно влечение към страшните истории – чувство, което се засилва, когато открива кашон със стари хоръри и научнофантастични романи, останали от баща му.

Детството му в щата Мейн, животът на ръба на мизерията и постоянното местене заедно с майка му и брат му оставят дълбок отпечатък върху въображението му. Още от 7-годишен започва да пише първо за забавление, после и като средство за прехрана – разказите му се продават в училище, а по-късно брат му Дейвид ги публикува в семейното списание „Парцалът на Дейв“.

В края на 60-те и началото на 70-те, докато учи, Кинг работи всичко – от гробар до работник в пералня, дори за кратко преподава в Хемптън. Финансовото състояние на младото семейство Кинг – с жена му Табита и първия им син – остава тежко, но той не се отказва. Продава разкази на списания и работи върху роман, вдъхновен от мисълта за младо момиче, чийто първи менструален цикъл отключва телекинетични способности.

Така се ражда „Кери“ – дебютът, който не само се издава и продава, но става истински хит. Всъщност „Кери“ е четвъртият роман на Кинг, но е първият, който е публикуван. Само година по-късно е купен за филмиране и превръща Сиси Спейсък в звезда с номинация за „Оскар“ под режисурата на Браян де Палма. Кинг от своя страна става богат. За първи път е свободен да се посвети изцяло на писането – и не разочарова.

Следват „Гняв“, „Сияние“, „Мъртва зона“, „Дългата разходка“, „Подпалвачката“, „Куджо“, сборникът „Нощна смяна“ и още десетки заглавия, с които Кралят на ужаса затвърждава репутацията си. Всеки следващ роман е по-добър и по-страшен от предишния. Кинг редува хоръри с антиутопии, фентъзита и драматични истории с трилър окраски.

Но този период е белязан и от тежка зависимост – от алкохол и кокаин. Години по-късно самият писател признава, че е живял в собствен кошмар – ужасен, че ако спре наркотиците, повече няма да може да пише или поне че няма да може да пише добре. Страховете му намират израз в романите „Сияние“ и „Мизъри“. Въпреки фантастичната рамка, в тях личат личните му демони. Кинг следва едно от най-дълбоките правила в писането: пиши за онова, което познаваш. Важно е да отбележим, че Кинг не харесва адаптацията на Стенли Кубрик върху „Сияние“, той казва: „Сиянието“ не е лош филм, просто не е моята книга“.

След като успява да се отърве от зависимостите си, Кинг продължава да пише с непоколебима дисциплина. Всяка сутрин сяда в кабинета си и пише по няколко часа. В мемоарите си „За писането“ подробно описва процеса – добрите истории не могат да се замислят съзнателно и не трябва да се планират предварително. По-добре е да се фокусираш върху линия от разказа и да се оставиш да те води. Истории не се създават механично – те се откриват като вкаменелости в земята и задачата на писателя е да ги извади внимателно, колкото се може по-цели.

През 1999 г. Кинг е тежко ранен, след като е блъснат от микробус по време на рутинната си следобедна разходка. Тогава за кратко спира да пише, но не се отказва – възстановява се и се връща към ритуала си. През 2013 г. дори публикува продължение на „Сияние“, озаглавено „Доктор Сън“.

Днес, десетилетия след „Кери“, Стивън Кинг продължава да пише. Продължава да бъде екранизиран. Продължава да бъде Краля на ужаса – с въображение, което не признава възраст, и истини, които се крият в сенките на всеки негов ред.