AdVenture БРОЙ /// Мениджър 01/2026

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 3 / 4

Всичко, навсякъде, изведнъж

Брандингът през 2026

Автор:

Елена Пенева, основател на Bright Mojo

Всичко, навсякъде, изведнъж

Всичко, навсякъде, изведнъж

Брандингът през 2026

Всичко, навсякъде, изведнъж
quotes

В зората на навлизането на LLM моделите (2022) филмът на Даниел Кван и Даниел Шайнерт „Всичко, навсякъде, наведнъж“ улови колективното усещане за свят, разпадащ се на безброй паралелни реалности – всяка от които изисква внимание, смисъл и емоционално присъствие едновременно. Това, което тогава изглеждаше като екзистенциална научнофантастична комедия, днес се превръща в най-точната метафора за състоянието на брандинга.

През 2026 г. брандовете съществуват навсякъде: в платформи, формати, култури, интерфейси, фийдове, резюмета, агенти и симулации. Те говорят с всички: хора с все по-кратък обхват на вниманието, алгоритми с безкрайна памет и LLM модели, които посредничат в откриването, доверието и релевантността. И трябва да го правят едновременно: емоционално и структурирано, културно и точно, интуитивно и системно. Така брандът се превръща в мултиреалност, съставена от това, което компаниите, хората и моделите казват, мислят, правят и дори – създават заедно.

AI In The Loop

Докато в IT сферата настойчиво се говори за мястото на човека в писането на код (все по-преобладаващо от машини), в брандинга тепърва търсим мястото на технологията.

Фактът, че най-разпознаваемата изцяло направена с AI реклама през 2025-а е на Coca-Cola, а междувременно Porsche промотира новата си реклама като „100% направена от хора“, показва ясна тенденция: когато цялата рекламна индустрия се преобръща, новият лукс е да имаш бюджета и майсторството за класическа рекламна продукция. Дали тогава да пишеш, четеш, гледаш AI е новият дигитален fastfood? А човешкото – новият лукс?

За роботите и хората

В съвсем по-практична насока, в момента брандинг специалистите трябва да създават съдържание, което изгражда една и съща бранд история за две фундаментално различни аудитории – човешка (с подкатегория – търсачки), и тази на LLM моделите.

Хората имат кратък обхват на вниманието и се нуждаят от емоционална награда, за да обърнат внимание на бранд комуникацията. Тоест трябва рекламата да е забавна, полезна или ценна за тях. Паметта ни е слаба, мозъците – мързеливи.

LLM моделите, от друга страна, разполагат с практически неограничен капацитет за детайли, могат ефективно да генерират задълбочени проучвания и изискват добре структурирано, информационно наситено съдържание.

Как тогава да разберем какво съдържание да създаваме? Според доклад на Harvard Business Review къде се намираме в разпознаваемостта между търсачки, хора и LLM модели е определящо за бъдещото позициониране на компанията. В своя графика институтът дори показва мястото на автомобилните брандове в 4 категории – от шампиони на масовия вкус през киборги до AI богове.

Vox Populi, Vox AI

Все по-голяма част от създаването на бранд съдържание (което определя бранд гласа на всяка компания) е делегирана на модели като ChatGPT. Те хем се оказват създатели, хем – контрольори на бранд идентичността. Дали обаче можем с безкраен промптинг да заместим дълбокото разбиране и метафизиката, каквото е изграждането на бранд? Ако съдим по лошото съдържание, което буквално се бълва навсякъде – не. И е добре да не забравяме, че като във всяка друга професия, ако този, който създава, и този, който одобрява, не разбират в дълбочина материята, дори най-великият промпт е обречен. Тоест – да забравим за вайб брандинга“!

Криейтив сила

Вероятно е имало време, в което без брандинг, а само таргетирането е можело да „износи“ дигиталните продажби. Днес обаче умният начин лодката да върви напред (и с по-малко гориво, разбирай – намаляващи рекламни бюджети) е да работят и двете гребла – таргетиране и криейтив. В момента, в който изпуснем едното, започва въртенето в кръг.

Когато говорим за криейтив, той трябва да бъде добре сегментиран за всяка таргет аудитория и всяка точка от фунията на потребителското преживяване.

Традиционно GEO (generative engine optimisation) оптимизацията се смята за нещо от долния до средния етап на фунията – зона, която брандинг специалистите смятат за техническа и откъсната от тяхното царство – там, където се формира първото бранд възприятие.

През 2026-а обаче това се обръща на 180 градуса, защото от първия отговор, който потребителите получават на даден въпрос към Claude например, може да зависи дали изобщо ще продължат напред към покупка.

Едновременно с това органичното достигане на аудиторията в социалните мрежи, което отвори вратата към слава и продажби за много нови и малки брандове и създатели на съдържание през последните 4 години, вече се затваря (както предрекох в миналогидишния си анализ). Днес single piece of content алгоритъмът на TikTok дава много по-малко обхват, дори на качественото съдържание, и приоритизира монетизацията. А другите мрежи, естествено, следват. С 500 000 последователи повечето създатели на съдържание достигат до 3–5% от аудиторията си, което буквално убива музикалната индустрия примерно във вида, в който я познаваме. Но и фундаментално променя метриките, с които измерваме успеха на своето съдържание.

В този смисъл маркетинг и брандинг агенциите трябва едновременно да отстояват стратегическата си роля за своите клиенти, но и да слязат малко на земята и да поемат отговорност за резултатите от органичните гледания и клиентската лоялност. Също е добре да се събудим за факта, че „добър криейтив“ не значи нещо, което си харесваме сами, а нещо, което провокира емоции и действия в максимално широк или максимално точен кръг клиенти. Нищо повече и нищо по-малко.

Краят на клика

Много хора говорят за смъртта на SEO оптимизацията, но истината е че тя не умира, а… се ражда. Разполагаме с нови входни данни – както синтетични, така и извлечени от реални наблюдения и анализи; нови изходни – GenAI реклами, AI обобщения и отговори от LLM модели; нови аудитории – самите модели и агентите; и нови потребителски резултати, при които изборът на бранд е повлиян от шопинг агенти като Rufus на Amazon примерно.

Всичко това са и множество нови продажбени фунии. Най-важното, което трябва да разберем обаче, е, че търсенето през 2026 г. НЯМА да бъде трафик, а брандинг канал.

AI отговорите на Google намаляват трафика на сайтовете с близо 70%. Паралелно LLM моделите вече са ключов слой при вземането на решение за покупка и борбата за брандовете е не да имат голям трафик, а много споменавания.

В този смисъл съдържанието на собствения сайт намалява като важност, а ревютата, статиите, дискусиите във форуми като Reddit, платформи като Pinterest и нишови медии за индустрията стават валутата на успеха.

Това означава, че PR-ът навлиза в ренесанс, но такъв, който изисква значително по-технологично мислене за текст, структура и семантика, за да бъде разбираем и релевантен както за хората, така и за LLM моделите.

Също така днес нямаме право на отделни маркетинг екипи със собствени таргети и живот. Единственият начин да строим самолет по време на полет е всички екипи да работят заедно, с една интегрирана и ясна посока.

Омниканално майсторство

Не минава и ден, без да чуя въпроса „как да препращам хората от социалните мрежи към сайта си“, „от TikTok канала в YouTube подкаста си“, „от Instagram да ме последват в TikTok“. Отговорът ми е един: недейте.

Първо, социалните мрежи имат различна температура на потребление. И за да изберем къде ще е „най-вкусно“ това, което продаваме, е добре да я имаме предвид. В TikTok и Instagram скоростта е бърза, клиповете и вниманието – къси. Във Facebook и LinkedIn потребителите прекарват значително повече време в четене на дадено съдържание. В YouTube да гледаш час и половина видео е нещо съвсем нормално.

Ако вярвате в „икономиката на вниманието“, е добре да направите една проста сметка: „ако моите клиенти са готови да ме слушат какво говоря 1 час в подкаст, колко клипчета в TikТоk трябва да изгледат, за да прекарат същото време с мен?“. Отговорът, разбира се, е десетки, ако не стотици. Също така – ако даден потребител има навика да гледа клипове от 30 до 60 секунди и ние го изпратим в YouTube канала си, какво ще направи това с нашия bounce rate пред алгоритъма? За да избегнем тези катастрофи, е добре да гледаме на всеки канал като на отделна фуния, а не като част от обща такава.

Второ, ние следваме ли едни и същи хора в TikTok и Instagram? Вероятно да. Ако много ни изкефи техен клип в едната мрежа, харесваме го и го коментираме. След това се появява същият този клип във фийда ни в другата социална мрежа. Ще го гледаме ли отново? Мда, това си помислих и аз. Ето така, ако постваме едно и също съдържание навсякъде, припокриването на аудитории разрушава нашия шанс да станем вайръл.

И трето, 2025-а беше годината на еднаквото съдържание. Агенциите не се осмеляваха да предлагат отделни постинг планове и стратегии за всяка социална мрежа, всичко беше едно и също, с дребни тренд изключения. Дали това ще работи занапред? Честно казано – дълбоко се съмнявам. И знаците са доста очевидни. LinkedIN „заглуши“ видео фийда и 5 пъти промени приоритетите на алгоритъма си с ясно скриване на кухите ежедневни ChatGPT спамове. Facebook започна да прави референции към любопитно съдържание от мрежата с контакти, с което дава ясен знак, че приоритет е свързването с приятели и познати, а не само бутането на вайръл съдържание. ТикТок започна да раздава червени картони (shadowban) за дори седмица неактивност. Всяка от тези мрежи иска своето – и като криейтив, и като рекламна стратегия.

През 2026 г. брандингът не е въпрос на това дали да използваш AI, или дали да избереш TikTok пред LinkedIn. Въпросът е дали разбираш кои от безбройните паралелни реалности са важни за теб, как да присъстваш, а защо не – и да танцуваш в тях едновременно.

Брандинг уроци от вчера за утре

Ето и малко примери за интересни и работещи подходи за брандинг през 2025 г., които ще виждаме и през 2026 г.

Брандинг с бюджет. Няма смисъл от увъртане. И няма промяна от зората на брандинга – големите бюджети ускоряват всяка качествена стратегия.

Брандинг с опортюнизъм. Брандингът е дълга игра, но неведнъж в историята е доказано, че и един удар може да те изстреля към световната слава. Безспорните победители в тази категория за 2025-а за мен са Jet2Holiday, които станаха вайръл символ на провалените ваканции и пак успяха да увеличат двойно оборота си, и Anthropologie, които, вместо да избягат от подигравка в скеч на инфлуенсър, че продават обикновени камъни за 200 долара, платиха на десетки други и направиха най-големия коледен вайръл тренд, който им донесе десетки хиляди нови последователи.

Големите губещи – Astronomer (да, онези от концерта на Coldplay, които един месец не можаха да се организират за адекватен кризисен PR и спасиха положението едва с видеото с Гуинет Портлоу) и Bugatti, които за втори път през последното десетилетие игнорираха възможността да монетизират милиони гледания.

Със стратегия

Естествено, най-интересното е там, където свършва случайността и започва системното изграждане на бранд идентичност. Ето няколко примери и трендове, които да ви вдъхновят да помислите в тази посока.

Go Live or Go Home

Брандът за бельо Skims завърши 2025-а с многочасово шоу с продажби на живо в социалните си мрежи с участието на Крис Дженър, Снууп Дог и куп знаменитости. Подобен подход от години е ултрауспешен в Китай и е въпрос на време и тук да го приложим.

GenZ Vibe

За поколението, което диктува трендовете в момента, идентичността може да бъде екстремно курирана и техните бранд идоли често оперират в нови дизайн стилове – afrohemian (африкански и бохемски елементи), Glamoratti (GenZ декаданс), Poetcore (уголемени форми, дрехи и чанти), сюрреализъм с деветдесетарски форми, етноелементи с космически глам. Как изглежда това у нас? Нещо средно между гениалния TikTok на деликатеси „Житница“ и KITCH.

Avatar

В свят, в който „модел“ = „слаба висока бяла жена“, новите бранд законодатели печелят с избор на неочаквани аватари – от марката рамки за очила lohause с техните филми с пленителни персонажи на над 70-годишна възраст до Jellycat със забавните им сценарии за възрастни, изиграни в анимации с плюшени играчки.

Кинематография и естетика

От козметичния бранд GodMode, вдъхновен от гейминг индустрията, през винтидж техниката на Steve Madden и откачените сюжети за скучни продукти на веригата магазини Argos до избухналата арт дирекция на фешън бранда Arny Praht – да създадеш бранд митология е трудно, но дори големи азиатски създатели на съдържание през 2025 г. преминаха от обичайния влогинг и разопаковане на пратки към увлекателното разказване на истории, от които явно светът има нужда.