Автомобилната индустрия е в преход: Къде е мястото на България?

Тази седмица, на 20 май 2026 г., в Иновационен форум „Джон Атанасов“ в София Тех Парк ще се проведе Automotive Forum Bulgaria 2026. Във фокуса на събитието ще бъдат ключовите процеси, които променят автомобилния сектор – автоматизацията и роботизацията на производството, софтуерно дефинираните автомобили, електрическата мобилност, устойчивите енергийни решения и взаимодействието между автомобилната индустрия, отбраната, космическия сектор и високите технологии.

В аванс преди форума Мениджър News разоваря с арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, по някои от водещите теми за индустрията в момента, както и тяхното отражение върху българската икономика. 

Европейската автомобилна индустрия е под натиск от конкуренцията на Китай, високите енергийни разходи и забавеното търсене на електромобили. Как тези процеси се отразяват на българските доставчици?

Българската автомобилна индустрия е напълно интегрирана в световната - и по-специално в европейската - автомобилна екосистема, което означава, че всяко колебание в западноевропейското търсене неминуемо се отразява и у нас. В момента секторът преминава през глобална криза, свързана с енергетиката, недостига на критични компоненти и суровини, и структурната трансформация към електрификация.

Въпреки това индустрията тук продължава да се развива в положителен тренд. В България има около 380 компании с общ оборот над 10 млрд. евро и приблизително 85 000 заети. Наред с трудностите се появяват и нови възможности - особено около производството на LFP батерии, които почти изцяло липсват в Европа, асемблирането на азиатски автомобили в Европа и развойна дейност за адаптирането им към нуждите на европейските потребители.

През последните години някои автомобилни компании затвориха или преструктурираха заводите си в България. Това временна корекция заради кризата в сектора ли е, или е сигнал за по-дълбок проблем с конкурентоспособността на нашата страна?

Преструктурирането, което наблюдаваме, е част от по-широка европейска тенденция, а не специфичен за България проблем. Индустрията преминава през най-дълбоката си трансформация от десетилетия - едновременно под натиска на структурен свръхкапацитет, ускорена електрификация, преминаване към софтуерно дефинирани автомобили и засилена конкуренция от Китай.

Показателен пример е моделът, при който китайски производители навлизат в Европа чрез използване на съществуващи европейски заводи, какъвто беше случаят с бившия завод на Nissan в Барселона. Това вече не е просто конкуренция - това е нов индустриален модел. За България ключовият въпрос е дали ще се позиционираме така, че да уловим част от този нов модел, или ще останем пасивни наблюдатели. Убеден съм, че имаме всички основания да действаме.

България все още ли е атрактивна инвестиционна дестинация за производителите на автомобилни компоненти? Какво днес накланя везните 'за' или 'против' страната ни в сравнение с Румъния, Сърбия, Турция, Гърция, Северна Македония и др.?

България има предимства, които често са подценявани. Разполагаме с едни от най-ниските данъци в Европа, конкурентни производствени разходи и най-важното - изключително силен инженерен капацитет. Само в София работят между шест и седем хиляди инженери, голяма част от които са embedded софтуерни инженери, работещи едновременно в сферата на софтуера и хардуера. Нито една друга държава в региона не е изградила подобен профил в рамките на автомобилния сектор.

Това е особено значимо, защото автомобилният софтуер вече представлява около 50% от добавената стойност в един автомобил. Това, което ни липсва в сравнение с Румъния, Сърбия или Турция, е доказан опит в мащабно автомобилно сглобяване. България все още е в краткия списък на азиатски производители, разглеждащи страната като потенциална инвестиционна дестинация, и очакванията ни са един или два проекта да бъдат анонсирани до края на годината.

Какво липсва най-много на индустрията в момента — кадри, инфраструктура, енергийна сигурност, предвидима политика или по-активна държавна подкрепа?

При целенасочена политика за привличане на стратегически инвеститори в производство на батерии, електрически автомобили и развойни центрове в сферата на софтуера и connected vehicle технологиите, условията в България са благоприятни.

По отношение на енергетиката страната е в по-добра позиция - заради историческите инвестиции в електропреносната мрежа разполагаме с огромен свободен капацитет, далеч над текущото потребление. Инфраструктурата като цяло е на добро базово ниво, което е сериозно дългосрочно предимство за електрификацията, дейта центровете и други енергоемки индустрии. С развитието на електромобилността и новите индустрии обаче ще са необходими и допълнителни инвестиции.

Какъв е реалистичният сценарий за българската автомобилна индустрия в следващите пет години — растеж, трансформация или консолидация?

Виждам два възможни сценария.

Първият е България да продължи по сегашния път - секторът запазва важното си място в икономиката, но остава съставен основно от доставчици от различни нива на веригата за доставки, а фокусът постепенно се измества към по-високотехнологични компоненти. На практика именно това се случва последните петнадесет години.

Вторият сценарий изисква целенасочена държавна политика и привличане на стратегически инвеститори - в батерии, електрически и хибридни автомобили, дейта центрове, зелена енергия и технологии с двойна употреба. При такъв подход България има всички шансове да се превърне в регионален производствен и технологичен хъб. Изборът между двата сценария до голяма степен ще бъде направен в следващите две-три години.

Automotive Forum Bulgaria 2026 поставя силен акцент върху автоматизацията, AI и софтуерно дефинираните автомобили. Доколко българската автомобилна индустрия е готова за този преход и къде виждате най-голямото изоставане?

Живеем в може би най-интересния период от развитието на автомобилната индустрия - три-четири революции се случват едновременно. Електрификацията се налага като водеща технология, но по-същностните иновации произтичат от автомобили, изградени около софтуера, а не около механиката. Към това се добавя масова автоматизация и роботизация на производството.

Българските компании вече работят по системи за автоматизирано и софтуерно подпомагано управление с приложение в производството, по вграждане на роботизирани системи с изкуствен интелект и по автоматизация на процеси. Това не е бъдещо намерение, това е настоящето на нашите фирми. Целта е българските компании да бъдат не просто изпълнители, а иноватори и стратегически партньори в глобалната автомобилна екосистема.

В програмата на форума се говори за взаимодействие между автомобилната индустрия, отбраната и космическия сектор. Може ли това да бъде реална нова индустриална посока и за България?

Абсолютно, и това вече започва да се случва. Автомобилният сектор е единственият у нас, който успя да изгради значителен брой висококвалифицирани инженерни кадри. Голяма част от тях са embedded софтуерни инженери, работещи едновременно в сферата на софтуера и хардуера - профил, директно приложим в отбраната и аерокосмическата индустрия.

До неотдавна за много от тези компании беше силно ограничено да работят по продукти с двойна употреба. Промяната в позицията на Европейската комисия вече прави това възможно и допустимо. Добър пример е EnduroSat, където голяма част от екипа се състои от бивши автомобилни инженери.

През следващите пет-шест години очаквам да наблюдаваме все по-силна конверсия между автомобилната, отбранителната и аерокосмическата индустрия не само в България, но и в цяла Европа.