Последните стимули на ЕЦБ не будят оптимизъм

Последните икономически стимули на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще има малък ефект върху опустошената от коронавирус икономика на Eврозоната. Това сочат прогнози от проучване на Ройтерс сред икономисти, които са понижили почти наполовина перспективите за растеж на региона на единната валута през първото тримесечие.

Въпреки решението на ЕЦБ да разшири „Пандемичната програма за спешни покупки“ (PEPP) на 1,85 трлн. евро и да удължи срока й на действие с девет месеца до края на март 2022 г., икономическите перспективи пред блока остават мрачни.

Консенсусната прогноза от проучването на Ройтерс, в което участват над 80 икономисти, е за спад на икономиката на Еврозоната с 2,5% през последното тримесечие на 2020 г., след като през третото тримесечие бе регистриран ръст от 12,5%. Очакванията са брутният вътрешен продукт на Еврозоната да нарасне с 0,6% през настоящето тримесечие, което е почти наполовина на прогнозите за ръст от 1,1%, които бяха представени месец по-рано.

Прогнозите за второто, третото и четвъртото тримесечие остават непроменени в сравнение с тези, дадени преди представянето на новите икономически стимули от ЕЦБ, като те са съответно за ръст от 2,3%, 1,9% и 1%.

Над 70% от анкетираните икономисти смятат, че последните действие на ЕЦБ няма да имат голямо влияние върху икономиката от Еврозоната. Другите прогнозират те да й дадат значителен тласък..

„Лихвените проценти вече са толкова ниски, а политиката е изключително хлабава, така че засега паричната политика не може да повлияе на инвестициите или на потребителското търсене. За това ние не смятаме, че към момента ЕЦБ може да повлияе серизоно на икономиката“, коментира Кристоф Вейл, който е старши икономист в Commerzbank.

„Очакваме няколко неприятни месеца. Ограничителните мерки срещу коронавируса ще потиснат икономическия растеж, като ние очакваме спад на БВП през последното тримесечие на миналата година както и през първото на тази. Така че става въпрос за техническа рецесия“, добави той.

От участниците в проучването, което се е провело между 11 и 15 януари, 25% очакват Еврозоната отново да влезе в техническа рецесия – две последователни тримесечия на свиване на икономиката.

На годишна база прогнозите са за спад на БВП на Еврозоната с 7,3% през 2020 г., което отговаря на очакванията от предходното проучване. Прогнозата за тази година обаче бе понижена до ръст от 4,5% в сравнение с 5% през миналия месец. За 2022 г. прогнозата за ръст е повишена от 3,5% на 3,9%.

„Началото на годината продължава да носи лоши новини за Европа, докато здравната ситуация се влошава. След като блокадите в няколко страни бяха удължени, краткосрочните рискове за икономическите перспективи очевидно са изкривени надолу, особено като се има предвид бавната ваксинация“, коментира Анхел Талавера от Oxford Economics.

„Новите и по-бързо разпространяващите се вирианти на вируса са знак за това, че че по-нататъшно влошаване може да се случи много бързо.“, добави той.

Над 70% от анкетираните от Ройтерс експерти, или 30 от 42 души, смятат, че икономиката ще се върне на нивата си от преди кризата в рамките на две години, докато шестима са на мнение, че това ще отнеме една година. Останалите очакват за възстановяването да бъдат нужни повече от две години.

Двете най-големи икономики в Еврозоната – Франция и Германия, се очаква да растат с много по-бавно темпо през 2021 г. от прогнозираното през октомври. Прогнозата за Германия е понижена от ръст от 4,6% на ръст от 3,7%, докато при Франция очакванията са за повишение от 5,9% спрямо 6,9% при предходната прогноза.

Инфлацията в Еврозоната, която миналата година  остана на отрицателна територия пет поредни месеца, се очаква да остане под целта на ЕЦБ от „малко под 2%“, задържайки се на средно ниво от 0,9% през 2021 г. и 1,3% през 2022 г.

„Ако използваме историята за ориентир, то всички твърде високи очаквания за инфлация могат да бъдат разбити. Имаме много благоприятна фискална политика и редица структурни фактори, които биха могли да подкрепят по-високата инфлация на по-късен етап“, коментира Флориан Хенсе от Berenberg.