Къде би се наредил икономическият срив от COVID-пандемията сред големите кризи от последния век?

Икономическите щети, нанесени от от пандемията от коронавирус, са бързи, широкообхватни. Милиарди хора са под карантина в домовете си, а множество заводи и бизнеси затварят врати. На този фон икономическата рецесия изглежда неизбежна.

Къде обаче би се наредил икономическият срив от пандемията от COVID-19 сред големите гризи от последния век? От Bloomberg предлагат кратък прегледа на някои от най-значимите събития от последните малко над 100 години, които причиниха тежки икономически трудности и лишения.

Първата световна война

Мобилизацията на европейските армии през 1914 г. слага край на т. нар „Бел епо̀к“ (от френски Belle Époque – хубавото време, прекрасната епоха), период в историята, характеризиран с ускорен технически прогрес, икономически растеж, мир в политическите отношения, разцвет на културата и изкуството в много европейски страни, преди всичко във Франция и Великобритания.

Армии, наброяващи милиони войници, влизат в продължил години конфликт, въпреки първоначалните очаквания той да бъде кратък. Икономиките на страните, участници в боевете, са концентрирани изцяло върху военното производство. През 1913 г. Хенри Форд инсталира първата движеща се поточна линия за масово производство на автомобили, технологичен напредък, който по-късно се приспособява и за производството на муниции и камиони.

Русия е толкова изтощена от войната, че пада под контрола на болшевиките, докато германската икономика е поставена под тежък натиск от военните репарации.

Голямата депресия

На 24 октомври 1929 г. , ден който остава в историята с името „Черния петък“, започва краха на Нюйоркската фондова борса, който слава началото на Голямата депресия. Американската криза бързо се превръща в глобална, изострена от слабите банки и търговските бариери. Кризата продължава и през 30-те години на миналия век, тъй като правителствата на засегнатите страни не предприемат навременни мерки. През 1933 г. безработицата в САЩ е около 25%. Ситуацията се подобрява едва след  серия от федерални програми на президента Франклин Д. Рузвелт, станала известна с наименованието „Новата сделка ".

Втората световна война

Най-разрушителният конфликт в историята има различни иконмически последици в отделните страни. САЩ процъфтяват и затвърждават позицията си като водещата икономика на планетата. Великобритания успява да избегне инвазия от нацистка Германия, но е осакатена от дългове. Голяма част от Европа е в руини. Икономиките на Германия и Япония са опустошени. Икономиките, фокусирани изцяло върху производството на танкове и оръжия, потъват при края на военните действия. Отърсването от социалното, икономическото и политическото наследство на войната отнема десетилетия.

Петролната криза

Между октомври 1973 г. и март 1974 г. цените на петрола в САЩ се утрояват заради петролно ембарго на Организацията на арабските страни износителки на петрол или OAPEC (арабските страни членки на ОПЕК плюс Египет, Сирия и Тунис). Ембаргото важи за всички страни, които подкрепят Израел срещу арабската коалиция, водена от Египет и Сирия, във войната от Йом Кипур.

Това нанася тежки щети на производственият сектор, който по това време е силно зависим от вносна енергия. Същевременно с това компаниите са принудени да увеличат заплатите, за да отговорят на бързо растящата инфлация. Всичко това в момент на забавен икономически растеж и растяща безработица. Този феномен е известен като „Стагфлация“.

Икономическите щети при тази криза са разпределени много неравномерно по света. Франция и Великобритания например продължават да получават доставки на суров петрол. Двете страни обаче са изправени пред други предизвикателства, като този период във Великобритания е белязан от множество стачки.

Световната рецесия

Глобалната финансовата криза от 2008-2009 г., причинена от спукването на американския жилищен балон, е най-скорошната голяма рецесия в нашата история. Последвалият колапс на Lehman Brothers води до срив на финансовите институции и рязък спад на световната търговия. Северна Америка, Южна Америка и Европа попадат под тежка рецесия, чиито ефект се усеща и до днес.

Кризата с коронавируса

Все още е твърде рано да се прогнозира колко дълбоки ще бъдат икономическите щети върху световната икономика от кризата с коронавируса. Европейската комисия заяви, че очаква свиване на икономиката, подобно на това от 2009 г. Китай може да отчете най-слабият си икономически растеж от 1976 г., годината, когато умира Мао Дзъдун. Икономистите казват, че САЩ навлиза в сериозна рецесия, като някои прогнозират свиването на БВП на страната през тримесечието да бъде най-лошото от 1947 г. насам.

„Няма съмнение, че ударът върху икономиката ще бъде голям“ , казва Дейвид Чилоси, доцент по икономическа история от Университетът в Гьотинген. „Въпросът е дали става въпрос за временен шок или за такъв, който ще има последствия в по-дългосрочен план“, добавя той.