Кризата с коронавируса връща на преден план дебатът за универсалния базов доход

Кризата с коронавируса върна на преден план дискусиите за универсален базов доход, като дори главата на римокатолическата църква папа Франциск заяви, че може би е дошъл моментът да се помисли за безусловно раздаване на пари, пише Си Ен Би Си.

Избухването на пандемията от COVID-19 доведе до затварянето на редица предприятия по цял свят, като много правителства наложиха драконовски мерки върху свободното движение на своите граждани. Социалните, образователните и икономическите последици от тези мерки се очаква да имат силно негативно въздействие върху всяка сфера на нашия живот.

Съвсем скоро Международният валутен фонд (МВФ) обяви, че очаква световната икономика да претърпи най-големия срив от времето на Голямата депресия от 30-те години на миналия век.

Драматичния спад в прогнозите за икономическата активност засили опасенията за най-уязвимите групи от населението.

„Може би е време да се обмисли въвeждaнeтo нa бeзycлoвния бaзoв дoxoд, за да се постигне идеала, едновременно толкова човешки и толкова християнски, да няма работник без права“, се казва във великденското писмо на папа Франциск.

По последни данни на университета „Джонс Хопкинс“ повече от 2 млн. души по света са заразени с COVID-19, като смъртните случаи са над 137 хил.

„Трябва да защитим всички“

Универсалният базов доход не е нова идея. В последно време обаче придоби по-голяма популярност в САЩ благодарение бившия кандидата за  президентската номинация на Демократическата партия Андрю Янг, които базира цялата си платформа върху тази идеия.

МВФ описва бeзycлoвния бaзoв дoxoд като механизъм за подпомагане на доходите, при който редовни парични плащания достигат до цялото (или много голяма час от) население без (или с минимални) условия.

Гай Стендинг, професорът от Лондонския университет (University of London), казва пред CNBC, че няма перспектива за световно икономическо възстановяване без приемане на мерки за универсален базов доход.

„Това е очевидното решение. Рано или късно ще имаме някаква система за базов доход. Трудно обаче ще бъде да накараме държавите да я приемат. Има голяма институционална съпротива срещу тази идея“, казва той.

Стендинг предупреждава, че световните лидери не трябва да повтарят грешките, допуснати по време на глобалната финансова криза от 2008 г. и че „токсичната комбинация“ от политика на  икономии(austerity) и количествени облекчения ще бъде катастрофална.

Някои правителства, включително тези на Великобритания, Австрия и Дания, въведоха субсидии, с които да покрият голяма част от трудовите възнаграждения  на работниците в частния сектор, ако компаниите обещаят да не ги уволняват.  

Според Стендинг обаче този подход е „регресивен“ и „неефективен“, тъй като този тип субсидии няма да покрият голяма част от най-уязвимите хора.

„Това е ужасна икономическа програма. За мен всички аргументи са в една посока – Трябва да предпазим всички. Всички сме уязвими“, казва той.

Равно ниво

По-рано този месец министърът на икономиката на Испания Надя Калвино зяави пред местнитния телевизионен канал La Sexta, че четвъртата по-големина икономика в Еврозоната ще въведе универсален базов доход „възможно най-скооро“.

Тя обясни, че правителството се надява да превърне безусловния доход в постоянен инструмент, който „вечно“  да бъде в подкрепа на гражданите.

Ако тази политика бъде въведена успешно в страната през идните седмици, това ще превърне Испания в първата страна в Европа с дългосрочен план за осигуряване на безвъзмездни доходи.

Кайлин Бърю, икономист от Economist Intelligence Unit, казва пред Си Ен Би Си, че ако Испания предприеме подобна мярка, това може да даде тласък в тази посока и в много други страни.

„В САЩ вече приложихме тази политика, макар и през задната врата, а не през предната“, казва тя, визирайки плана на федералното правителство за директни плащания до гражданите.

Първата вълна от чекове е вече е по банковите сметки на някои американци, като милиони други очакват да получат финансова подкрепа през идните седмици. Чековете са в размер на 1 200 долара за лицата с брутен доход под 75 хил. долара и в размер на 2 400 долара за двойките, които печелят по-малко от 150 хил. долара.

Тези субсидии са част от рекордния пакет за стимулиране на икономиката в размер на 2,2 трилиона долара, приет от приет от Конгреса и Сената на САЩ миналия месец.

Бърч предупреди, че тези еднократни плащания са „несъвършен пример“ за базов доход, тъй като домакинствата няма да получат второ плащане, а и няма да бъдат насърчени да похарчат парите, тъй като в моменти на криза ние сме склонни да пестим.

„Има голяма пропаст между Европа и САЩ когато говорим за апетит за безусловен базов доход.  Европа като цяло е по-добре запозната и комфортна с левите политики“, добавя тя