ИПИ: Възстановяването приключи, време е за растеж

Дългоочакваното възстановяване на икономиката вече е факт, сочат експресните оценки на динамиката на БВП през последното тримесечие на 2021 г. „При реален ръст на БВП от 4,5% спрямо предходната година стопанската активност през четвъртото тримесечие вече е без съмнение над нивата от предкризисната година. Това показва и предварителната оценка за растеж за цялата 2021 г. от около 4%”, посочва Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), в статията си „Връщането на растежа: висока инфлация и (отново) без хора”. Според него данните от последните месеци на 2021-а са важни и по друга причина – доколкото пролетта и лятото годишните изменения отчитат в най-вече ниската база заради срива, непосредствено след старта на пандемията, то през есента на 2020 г. тези ефекти до голяма степен са преодолени и в повечето сектори, без пряко засегнатите от ограничителните мерки, възстановяването е в ход. „Ключовите индикатори през есента дават и отговор доколко икономиката е успяла да се адаптира към пандемията с оглед поредната вълна от значително нарастване на заболеваемостта след септември”, изтъква авторът.

Възстановяването приключи, предизвикателството сега е да се очертае траекторията на високия растеж и бързата конвергенция. „В политически план това означава, че правителството трябва да спре да се бори с кризата и да се фокусира върху структурни проблеми и дефицити, които са пречка пред ръста на продуктивността. Един аспект с бюджетно измерение е прекратяването на помощите и субсидиите за бизнеса, предоставяни заради пандемията”, подчерта пред Мениджър Нюз Лъчезар Богданов.

Според него ръстът за последното тримесечие от 4,5% (и 4% за цялата година) можеше да е по-голям, ако нямаше спад на инвестициите. „През втората половина на годината спадът в капиталообразуването спрямо 2020 г. е двуцифрен. „Извинението“ е в политическия цикъл – при липсата на парламентарно управление някак се счита за приемливо да се блокират или отлагат публични инвестиционни проекти. Може би е тема на друг анализ, но все по-очевидна е потребността от промяна в начина на планиране и изпълнение на капиталовите разходи в публичния сектор, която, между другото, да минимизира несигурността при всяка смяна на управляващите. Ръстът на потреблението може да се запази висок и през 2022 г., независимо от инфлацията, като основни фактори са бързото възстановяване на пазара на труда и очакваното значително нарастване на пенсиите”, пише авторът.

Кризата не е единствената причина за слабата инвестиционна активност. Богданов счита, че е необходима  промяна в политиката, която да насърчава повече частни инвестиции. „През десетилетието до кризата бруто капиталообразуването е средно под 20% от БВП – при поне 2-3 пункта по-високи стойности в икономиките от ЦИЕ. Отделно, публичните инвестиции също хронично не се изпълняват – затова и „хитростите“ със заделяне на непохарчените средства в края на годината. Това предпоставя и непосредственото предизвикателство за 2022 г. (както и 2023 г., разбира се) – доколко ще бъдат рестартирани публичните инвестиции и как постпандемичната глобална среда ще се отрази на частните инвестиции. В добрия сценарий можем да очакваме голям скок, особено при ниската база от 2021 г. , а това ще допринесе и за висок ръст на БВП от порядъка на 5 и повече процента”, заключава икономистът.

Индустрията и износът регистрират исторически рекорди в последния месец на годината. В реално изражение индексът на промишленото производство отчита ръст от 14,3% през декември на годишна основа – исторически най-високата стойност на този индекс. Износът на стоки през декември расте с 32,5% по текущи цени, а за цялото тримесечие – с 27 на сто. За цялата година стойността е с 24% по-висока от 2020 и с 16,2% - от 2019 г. Инфлационният фактор е важен, но данните сочат и реален годишен ръст от 12,9% през последното тримесечие на 2021 г. Общият износ на стоки и услуги надхвърля 84,4 млрд. лв. – над 63% от очакваното ниво на БВП за 2021 г.

Търговията на дребно отчита ръст четвърти поред месец през декември, а увеличението на продажбите по съпоставими цени спрямо декември 2020-а е 9,4 на сто, въпреки въведените ограничения, включително прилагането на зеления сертификат в редица търговски обекти.

Експанзията на жилищното строителство продължава с високи темпове. През четвъртото тримесечие на 2021 г. броят на новопостроените жилища нараства с 49,2% спрямо същия период на 2020-а, а площта в тях – с над 53%. Пазарът се поддържа в значителна степен от разширяването на достъпа до кредит - общият размер на отпуснатите от банките жилищни кредити към декември отчита ръст на годишна основа от 17,6%, при отчетен годишен ръст от 11,6% през 2020 г. и 14,5% през 2019 г.

Пазарът на труда се връща към проблемите отпреди кризата, коментира Лъчезар Богданов. Безработицата през последното тримесечие е 4,5% - най-ниската историческа стойност с изключение на три тримесечия през 2019 г. Коефициентът на заетост за лицата между 20 и 64 години е 73,6%, но все още общият брой заети е по-нисък от края на 2020 г. Възрастовата структура обаче ще става все по-важно предизвикателство пред работодателите – коефициентът на заетост за лицата между 35 и 54 години е около 85,5%, или много близък до пълна заетост. В същото време, заетите над 55 години надхвърлят 690 хиляди или 22,5% от заетостта. Всичко това се отразява на разходите за труд. Пандемията не попречи на тенденцията за нарастване на заплатите със средно над 8-9% годишно. Към декември средните възнаграждения са с 14,2% по-високи спрямо същия месец на 2020-а, като ръстът в частния сектор е с 13,9%, а в обществения – с 15 на сто.

Кризата свърши, отново сме във фаза на растеж. Икономическите последствия от пандемията са много различни от тези, вследствие на финансов шок или криза, причинена от структурни дисбаланси. Стопанската активност преодоля срива за пет тримесечия, докато след 2008 г. на българската икономика бяха нужни повече от пет години, за да се върне на предкризисните нива.