Незаконната търговия с цигари у нас оценена на 2,5-3,5 млрд. лв. за последните 10 години

Незаконната търговия на цигари в България е донесла приходи за криминалния свят между 2,5 млрд. лв. и 3,5 млрд. лв. за периода 2007-2016 година по оценки на Иститута за пазарна икономика (ИПИ).

Институтът публикува детайлен преглед на акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България и ефектите върху незаконния пазар за последните десет години. От него става ясно, че големият бум на незаконна търговия с цигари е през 2010 г., когато криминалните приходи са между 450 и 640 млн. лв. за годината. Въпреки свиването на незаконната търговия и към момента те не са за пренебрегване, като се оценяват между 120 и 170 млн. лв. за 2016 г. Това е ресурс, който в голямата си част се влива в организираната престъпност и създава възможности за корумпиране по високите и ниските етажи на властта, отчитат експертите от ИПИ

Данните сочат, че немалка част от незаконната търговия всъщност е с източник вътре в страната. За това говорят брандовете на намерените кутии, непредназначени за местния пазар (особено т. нар. “illicit whites” – марки, който са създадени само и единствено за незаконен пазар), ефектите от проведените кампании в страната (например в първата половина на 2015 г.) и видимото преливане на количества между нелегалния и легалния пазар на цигари през последните няколко години. Това означава, че борбата с незаконната търговия не трябва да се насочва само и единствено към опазване на границите, а и към по-ефективен контрол спрямо производството на цигари в страната, коментирато от ИПИ.

Въпреки спада на незаконната търговия с цигари през последните години до около 7% от общия пазар през 2016 г., негативните ефекти остават сериозни. За 2016 г. този дял се е равнявал на близо 1 млрд. къса незаконни цигари, които са ощетили бюджета на страната с 200 млн. лв. Това биха били приходите за хазната от акцизи и ДДС, ако тези цигари бяха потребени легално. В пиковия момент за незаконната търговия – през 2010 г., потенциално пропуснатите приходи за бюджета са надвишавали 800 млн. лв.

В проучването се обръща внимание и на "големия незаконен пазар при тютюна за пушене или т. нар. тютюн за ръчно свиване". Незаконната търговия при тютюна за пушене достига над 75% от общия пазар, което се равнява на около 646 тона насипен тютюн - нарязан тютюн, който се продава на килограм, опакован в пликове без етикет и извън законните канали за продажба. Въпросните 646 тона насипен тютюн са равносилни на 861 млн. къса еквивалент на класическа цигара (0,75 грама на цигара). Цели 86% от незаконния насипен тютюн на пазара е с местен произход, тоест произведен в България.

Прегледът на акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България през последните 10 години води до няколко много ясни извода, казват още от ИПИ. На първо място се потвърждава теоретичната постановка, че недалновидната акцизна политика може да има много тежки негативни последици и да подкопае постигането на двете основни политически цели – здравната (намаляване на тютюнопушенето) и данъчната (стабилни приходи в бюджета от облагане на тютюневи изделия). Прекомерното и рязкото покачване на акцизната тежест неизменно води до ръст на незаконния пазар, който не може да бъде овладян само с контролни механизми. 

В процеса на хармонизиране трябва да се отчитат разликите в социално-икономическите фактори и особено разликите в платежоспособността. Огромният ръст на незаконната търговия в България и други страни от Източна Европа в първите години на членството е можело да бъде избегнат при по-внимателно поставяне на целите и далновидна политика по догонване, посочват авторите на проучването.

Към 2018 г. страните-членки на ЕС достигнаха новите минимални нива (в т.ч. и България) от 90 евро акциз на кутия цигари, с което ЕС се утвърди като икономическия блок с най-тежко облагане на най-разпространените тютюневи продукти. В средносрочен план препоръчваме запазване на тези нива на облагане и фокус върху борбата с незаконната търговия. България има силен интерес всички бъдещи промени на ниво ЕС да бъдат съобразени с различната покупателна възможност в страните-членки.