Норвегия тегли рекордна сума от суверенния си фонд, за да подкрепи икономиката си

Норвегия планира да изтегли рекордните 382 млрд. крони (около 37 млрд. долара) от своя суверен фонд, предаде Блумбърг

Безпрецедентното теглене, разкрито от документа за бюджета на Норвегия за 2020 г., е над четири пъти по-голямо от предишния рекорд, поставен през 2016. Тази историческа продажба на активи показва колко дълбоки са щетите от двойната криза засегнала скандинавската страна – затварянето на редица бизнеси заради пандемията и срива на цените на петрола.

Най-големият износител на суров петрол в Западна Европа е изправен пред най-тежката си рецесия от Втората световна война насам.

Това е първият случай, в който норвежкото правителство ще изтегли значително по-голяма сума, отколкото фонда, чиято стойност е повече от 1 трилион долара, генерира чрез паричния си поток от дивиденти и лихвени плащания.

„Това очевидно е историческо събитие“, коментира главният стратег на банковата група SEB Ерика Далсто.

„В същото време ние се намираме в криза, която няма парел в историята. Това решение илюстрира двойния шок за норвежката икономика, която пострада както от ограничителните мерки срещу коронавируса, така и от срива на цените на петрола“, добавя тя.

След като ликвидацията на активи вече е неизбежна, фондът най-вероятно ще се фокусира върху продажбите на облигации. Причината за това се дължи на факта, че фондът трябва да увеличи собствеността си на акции, тъй като по закон той те трябва да отговарят за 70% от общото му портфолио.

Норвежкото правителство използва петролното си богатство, за да запалва празни в бюджета. До 2016 г. т. нар. структурен коригиран с петрола дефицит се попълваше от приходите на правителството от петролния сектор. Когато правителството е било на излишък, то е депозирало пари в суверенния фонд на страната. През 2016 и 2017 г. обаче депозитите са се превърнали в тегления, след като приходите от продажбата на петрол паднаха заради поевтиняване на цените. Стурукторно коригираният с петрола дефицит тази година ще достигне 4,2% от стойността на фонда, което за първи път от 2009 г. надвишава фискалният праг от 3%, определен от правителството.

Очаква се тази година норвежкото правителство да похарчи около 420 млрд. крони (над 40 млрд. долара) от петролните си приходи за пакета от мерки за стимулиране на икономика. Правителството очаква нетния паричен поток от петролните дейности да падне с 62% до 98 млрд. крони, което е най-ниското ниво от 1999 г.