Производството на мед изисква сериозен разход на електроенергия

Трябва да запазим конкурентоспособността на компаниите в сектора. Ако се окаже, че не успеем, ще се наложи да обмислим преориентиране на инвестициите, казва Тим Курт, изпълнителен директор на „Аурубис България“

- Може ли да говорим за енергийна криза и как тя се отразява на „Аурубис“?

- Ситуацията с цената на електроенергията е силно тревожна. Нивата над 400 лв. за мегаватчас през последните седмици очертават тенденция, а не са флуктуации на пазара. Не сме заложили такива стойности при планирането на оперативните разходи включително и в буферите при консервативния вариант. И това е не само при нас. В краткосрочен план очакванията ми не са оптимистични. Кризата засяга не само компаниите от металургичния бранш, но и цялата икономика.

- Кои са краткосрочните и кои ще са дългосрочните ефекти за индустрията от повишаването цените на енергията?

- Ситуацията в момента поставя под въпрос конкурентоспособността на компаниите в металургията, химическата, циментовата индустрия и всички, които зависят от международните пазари. България и Европа не сме сами в света. Те са част от световния пазар. В дългосрочен план може да се очаква преориентиране на инвестициите. Това определено не е добра новина. Част от производствата в нашия сектор започнаха частично да прекратяват работа заради високите цени. Някои компании се опитват да се справят, като променят производствените графици и заложените параметри в планирането. Ако тенденцията се запази, бизнесите ще трябва да търсят по-благоприятна среда за инвестиции. В краткосрочен план се тревожим от ситуацията на свободния пазар. В дългосрочен има риск да се наложи да пренасочим вложенията си другаде, ако в България липсват условия. Това е валидно в особена степен за тежката индустрия, която произвежда основно за износ и се конкурира навън с компании, които не са поставени в такива ценови условия. Винаги планираме инвестициите си в дългосрочна перспектива.

- Каква е Вашата оперативна стратегия по отношение на декарбонизацията?

- Ние сме част от световния пазар. „Аурубис“ подкрепя целите, договорени по условията на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,50C. Целта ни на групово ниво е да станем въглеродно неутрални най-късно до 2050 г. и вече започнахме изпълнението на проекти за намаляване на въглеродните емисии в различни заводи. Инвестициите ни са основно насочени към въвеждането на по-ефективни технологии, опазването на околната среда, а от няколко години насам и в собствени възобновяеми енергийни източници.

Производството ни в България и в заводите от цялата група е с въглероден отпечатък под 50% спрямо средния за сектора, което за нас е постижение. Наскоро започнахме пилотен проект за използване на водород вместо природен газ в промишлени мащаби при производството на медни аноди в завода ни в Хамбург. В България търсим възможности за замяна на петролните продукти в производството с нисковъглеродно гориво, където това е технологично приложимо. Строежът на довеждащия газопровод до Средногорието, където е разположен заводът ни, е вече факт.

Имаме проекти за нова парна турбина, която да използва остатъчна топлинна енергия от производството, и за изграждане на каскада от малки ВЕЦ-ове.

Последният проект, реализиран в завода в България, е изграждането на най-голямата фотоволтаична централа за собствени нужди в страната. Фотоволтаичният парк „Аурубис 1“ е с мощност 10 мегавата, разположен е върху рекултивиран терен и ще обезпечава средно 2,5% от енергийните ни нужди. Вече планираме и нов соларен парк.

- Липсата на компенсации за въглеродните емисии заплашва индустрията да стане неконкурентна и застрашава инвестициите. Какви са полезните ходове на големите металургични компании?

- Производството на мед изисква сериозен разход на електричество. Каквито и нови технологии да въведем и собствени възобновяеми мощности, винаги ще зависим от външния пазар на енергия. Това е решаващо за нас. Като енергоемка компания трябва да се задържим конкурентни на пазара. Ако се окаже, че не успяваме, ще трябва да търсим други възможности за инвестиция. Разбира се, това изисква време и такива ходове обикновено се обмислят сериозно. Решението на ситуацията на пазара на ток не е толкова трудно. България е част от Европа и трябва да погледне какви работещи механизми използват други европейски държави, които при това са прилагани с успех. Нашите цели са най-общо две. Първо, бихме искали да можем да подпишем дългосрочни договори за доставка на електроенергия, които в момента не можем да сключваме, и сме зависими от цените на свободния пазар. Цените се оказват напълно непредвидими и са неприемливи за нас. И, второ, се нуждаем от някакъв вид механизми за частично компенсиране на разходите за въглеродни емисии. В ЕС само Италия и България не са въвели такива механизми. Тоест има решения и ние просто трябва да ги приложим за местния пазар.

- Нужен ли е напълно нов подход към индустрията от страна на държавата и Брюксел?

- В България – определено. Досега не е правено такова нещо. Заедно с работодателските и браншовите организации се опитваме да водим разговори с правителството, но знаете каква е ситуацията от април насам – не е лесно да се договаря дългосрочна стратегия с правителство, което е назначено с краткосрочен хоризонт. Както вече отбелязах, работодателите и компаниите в бранша са много активни. Tърсим диалог. Президентската институция също е ангажирана с темата и подкрепя търсенето на решения. Така че има основания за надежда в тази посока. Бизнесът е доволен, че разговорите са започнали, но всъщност се интересуваме предимно от резултатите. Нужни са ни наистина гъвкави и предвидими решения за индустрията в противен случай ситуацията ще стане критична през зимата и пролетта на 2022 г.

- Как до 2050 г. Европа може да стане напълно зелена, а в същото време конкурентоспособна на Китай и бързоразвиващите се икономики?

- Вярвам, че пътят минава и през стандартите. „Аурубис България“ е една от първите компании, които успешно се присъединиха към стандарта The Copper Mark, който трябва да изведе целия ни бизнес в глобален план на ново равнище. И вярвам, че пазари като Китай, независимо че са много силни, все пак не могат просто да откажат да се присъединят. Китай вече взема мерки за индустриалното замърсяване, за електрификацията на транспорта. 

Венцислав Савов. Текстът е публикуван в новия брой на сп. "Мениджър", който е на пазара