Разликата в заплащането на жените и мъжете намалява, но равенството все още е илюзия

Разликата в заплащането на жените и мъжете намалява, но равното възнаграждение за един и същи труд все още не е реалност за работещите жени и мъже. Това е един от изводите в проекта на доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2018 г., публикуван за обществено обсъждане.

В документа се анализират различни области на равнопоставеност, като една от тях е заплащането на труда.

В доклада се посочва, че страната за трета поредна година отчита тенденция за намаляване на въпросната разлика. По данни на Евростат разликата в заплащането на жените и мъжете намалява от 15,4 на сто през 2015 г., на 14,4 на сто - през 2016 г., и достига 13,6 на сто през 2017 г., при средно 16 процента за ЕС през 2017 г.

По информация на НСИ разликата в заплащането по пол за 2017 г. общо за България е 12,7 на сто, където се отчита намаляване на коефициента за 2016 г., който е бил 13,2 на сто. За целия период - от 2010 до 2017 г., средната брутна месечна работна заплата на мъжете в страната е по-висока от тази на жените в интервала от 24 на сто до 27 на сто. Най-ниска е разликата в заплащането през 2010 и 2011 г. (24 процента), най-висока - през 2015 г. (26,9 на сто).

За 2017 г. средната брутна месечна заплата на мъжете е 1152 лв. (с 9,3 на сто по-висока спрямо 2016 г.), при жените тя достига 920 лева (с 9,4 на сто ръст спрямо 2016 г.).

В сферата на хуманното здравеопазване и социалната работа е отчетен най-висок процент на разликата в заплащането (28 процента), а най-нисък - в административните и спомагателните дейности (24,3 на сто). През 2017 г. само в две икономически дейности - строителство и административни и спомагателни дейности, се отчитат по-високи средни заплати на жените от тези на мъжете, съответно с 10,6 и 16,2 на сто.

Най-съществената причина за разликата в заплащането е сегрегацията по пол на пазара на труда. Традиционно равнището на заплащане е по-ниско във феминизираните сектори на сегментирания трудов пазар, се посочва в доклада.

В документа се анализира още, че разликите се коренят в традиции и стереотипи, които влияят в избора на образование, особено за момичетата, които са насочвани към типично женски професии, а те, по неписано правило, са по-ниско платени (учители, продавач-консултанти в текстилната промишленост, шивачки и т.н. "женски" професии). Жените са изправени и пред по-големи пречки при включване в пазара на труда, ползването на по-дълъг отпуск по майчинство, трудно балансиране на работата и семейните задължения, забавяне на кариерното развитие поради невъзможността за съчетаването на професионалната реализация и семейните ангажименти.

Навлизането на нови производствени технологии и изискванията за непрекъснато повишаване на професионалната квалификация, съчетаването на професионалната реализация и семейните ангажименти поставя жените пред алтернативен избор - работа или семейството, се посочва още в доклада.