Руската икономика се нуждае от внос

Санкционната война между Запада и Русия, започнала през 2014 г., и съпроводена със спад в доходите на населението, продължаващ оттогава по официални данни, засили бедността и промени потребителските нагласи на хората от всички доходни групи в Руската федерация, констатира "Комерсант".

Според публикувана с двегодишно закъснение статистика на федералната служба Росстат делът на малоимотните с доходи под жизнения минимум в руските градове е нараснал от 40,4 процента през 2013 на 46,9 процента през 2016 г., а в селата е намалял от 59,6 на 53,1 процента.

Макар и неоперативни, тези данни "хвърлят светлина върху някои основни тенденции в икономиката на Русия", пише вестникът. Както сочи публикуваният вчера от Росстат годишник за 2018 г., при рязко намалелите си доходи през 2014-2017 г. руските "домакинства са се отказвали от телевизори, компютри, мобилни телефони и квадратни метри (жилищна площ) заради хладилници и микровълнови печки".

Въз основа на тези сведения "Комерсант" отбелязва: колкото са по-бедни хората в някоя група според доходите, толкова по-голям дял от тях притежава самостоятелна къща в Русия или част от такава.

Същевременно през 2017 г. най-бедните руски граждани са притежавали повече мобилни телефони от най-богатите. Затова пък, откакто доходите в Русия видимо намаляват, хората от всички доходни групи в страната рязко са увеличили дела на разходите за храна, посочва всекидневникът.

Заместването на вноса с родно производство в Русия приключи, преди да е започнало. Жителите на федерацията са принудени да купуват стоки, произведени в чужбина, при все че сриването на рублата значително оскъпи вноса, констатира руското издание на "Форбс".

Властите на Русия заявяват мащабни намерения за заместване на вноса от 2014 г., след като Западът и Москва наложиха взаимни санкции.

Динамиката на вноса в Русия вече няколко години се променяше според реалния курс на рублата. Миналата година обаче тази закономерност внезапно бе нарушена, отбелязват експерти, цитирани в материала. Изданието се позовава на анализ, разработен от Руската академия за народно стопанство и държавна служба съвместно с Института за икономическа политика "Егор Гайдар".

През десетте месеца на 2018 г. курсът на рублата спрямо долара се понижи с близо 14 на сто, но без да последва симетрично свиване на вноса. "Нуждата от внос се оказа толкова силна, че принуждава фирмите и гражданите да купуват чуждестранни стоки независимо от поскъпването", обяснява икономистът Александър Кнобел.

Компаниите и гражданите реализират в момента отложеното търсене, смята финансовият аналитик Денис Поривай.

Според него след сриването на рублата през 2014-2015 г. руските предприятия и домакинства са продължили да използват старото оборудване, освен това преди девалвацията на рублата хората са купували много техника.

Сега обаче възможностите на старата технологическа инфраструктура са практически изчерпани, привършили са и запасите от електроника, купена преди сриването на руската валута. Това налага на хората в Русия да купуват стоки от внос.

Време е да се признае, че руската икономика има нужда от внос, независимо че Москва е обявила курс към заместване на вноса, единодушно заключават експерти на списанието, цитирано от Би Би Си.

По думите на Александър Кнобел терминът "заместване на вноса" дори е изчезнал от дневния ред и в Русия вече се говори за друго - за увеличаване на износа.

"Ако погледнем обема на вноса спрямо БВП, този показател не се променя много с годините - това също е косвен знак, че фактически няма никакво заместване на вноса", добавя Денис Поривай.

По материали на БТА