Глобалната икономика ще се забави тази година, прогнозира Световната банка

Световният икономически растеж през 2019 година ще се забави до по-слабите от очакваните 2,6 процента, преди да се ускори до 2,7 процента през 2020 година, прогнозира Световната банка в доклад, разпространен от пресслужбата на организацията.

Растежът при нововъзникващите пазари и развиващите се икономики се очаква да се стабилизира през идната година. Някои страни оставят зад себе си периодите на финансово напрежение, но икономическата динамика продължава да е слаба.

Увеличаването на брутния вътрешен продукт (БВП) при развитите икономики ще се забави през 2019 година, особено в еврозоната, заради по-слабия износ и инвестиции. Прогнозира се, че растежът на икономиката на САЩ ще се забави до 2,5 процента тази година и още повече - до 1,7 процента - през 2020 година.

Очаква се растежът в еврозоната да се колебае около 1,4 процента през 2020-2021 година. Слабата търговия и вяло вътрешно потребителско търсене ще оказват отрицателно влияние върху икономическата дейност въпреки подкрепата, която продължава да предоставя паричната политика.

Растежът при нововъзникващите пазари и развиващи се икономики се предвижда да достигне до четиригодишен минимум от 4 процента през 2019 година, преди да се възстанови до 4,6 процента през 2020 година. Редица икономики се борят с влиянието на финансовия стрес и политическата несигурност. Ефектът от тези фактори, възпиращи развитието, се очаква да избледнее и според прогнозите световният търговски растеж - който се очаква през 2019 година да е най-слабият от финансовата криза преди десетилетие - ще се възстанови до известна степен.

Икономическият растеж в Източна Азия и Тихоокеанския регион ще се забави от 6,3 процента през 2018 година до 5,9 процента през 2019 г. и 2020 година. Растежът в региона спада под 6 процента за първи път от азиатската финансова криза от 1997-1998 година.

Очаква се БВП на Китай да намалее от 6,6 процента през 2018 година до 6,2 процента през 2019 година. Причините се крият в забавянето на световната търговия, стабилните цени на стоките, благоприятните световните условия, и способността на властите да балансират парични и данъчни мерки, които спомагат да преодоляване на външните предизвикателства и други трудности. В останалата част от региона се очаква растежът да е по-умерен, до 5,1 процента през 2019 година, преди да се възстанови леко до 5,2 процента през 2020 и 2021 година наред със стабилизирането на световната търговия.

В Европа и Централна Азия растежът според оценките ще се забави до 1,6 процента през 2019 година, което е четиригодишен минимум, отразявайки отчасти острото отслабване на икономическа активност в Турция.

Търговията продължава да отслабва в региона, като обемът на търгуваните стоки е намалял паралелно с бавната икономическа активност в еврозоната, най-голямата дестинация за износа на страните от региона. Затягането на паричната политика в региона спря и данъчната политика не е толкова строга през 2019 година. От началото на годината инфлацията се е ускорила в някои от по-големите икономики, най-вече в Унгария, Полша и Русия, задвижвана отчасти от поскъпването на петрола.

Очаква се регионалният растеж да се затвърди на ниво 2,7 процента през 2020 година, като Турция ще се възстанови от рязкото забавяне на растежа. Като се изключи Турция, то прогнозите са, че регионалният растеж ще отслабне до 2,6 процента със слабо увеличение във вътрешното търсене и лек спад при нетния износ.

В Централна Европа данъчните стимули и породеното от тях увеличение на частното потребление ще започнат да избледняват към 2020 година в някои от най-големите икономики на подрегиона, включително Унгария, Полша и Румъния. Очаква се увеличението на БВП в подрегиона да се забави до 3,3 процента през следващата година спрямо 3,7 процента през 2019 година.

В Източна Европа е вероятно икономическият растеж да се възстанови умерено до 2,7 процента, а в Централна Азия - до 4 процента през 2020 година. И двата региона са изправени пред повече предизвикателства, породени от външни фактори, тъй като растежът се забавя при най-големите им търговски партньори, включително страните от еврозоната и Русия.

Според прогнозите на Световната банка икономическият растеж в България ще се забави минимално през 2019 година до 3 процента спрямо 3,1 процента през 2018 година, преди да отстъпи до 2,8 процента през 2020 и 2021 година.

Прогнозира се темпът на увеличение на брутния вътрешен продукт в Западните Балкани да остане стабилно - 3,8 процента през 2020 година, като инвестициите в инфраструктурата и частното потребление ще помогнат за растеж в икономики като тези на Косово, Република Северна Македония и Сърбия.

Перспективите пред региона остават подложени на значителни рискове. На водещо място сред тях се нарежда по-голямото от очакваното забавяне в еврозоната, която е най-важният търговски партньор на региона.