Глобалната икономика навлиза във фаза на „изразено забавяне“, предупреди Световната банка

Световната икономика навлиза във фаза на „изразено забавяне“, предупреди Световната банка във вторник, тъй като разпространението на варианта Омикрон, комбинирано с растящата инфлация, високите нива на държавен дълг и нарастващото неравенство на доходите заплашват възстановяването на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики.

В последния си доклад Global Economic Prospects организацията прогнозира забавяне на световния икономически растеж от 5,5% през 2021 г. до 4,1% през 2022 г. През юни тя очакваше ръст от 4,3% за тази година.

Световната банка обаче представи по-оптимистична прогноза за българската икономика, която според нея ще отбележи ръст от 3,8% през 2022 г. спрямо предходната прогноза за повишение на брутния вътрешен продукт с 3,3%.

Организацията отбелязва, че в развиващите се икономики много правителства няма да разполагат с нужните средства, за да дадат подкрепят възстановяването. В същото време нарастващите цени на активите, включително на акциите и недвижимите имоти, правят богатите още по-богати и подклаждат инфлацията, която се отразява най-тежко на домакинствата с ниски доходи.

Освен това, за разлика от по-развитите икономики, нововъзникващите и развиващите се страни имат ограничени възможности да позволят на инфлацията да се разгорещи. Множество страни вече повишиха лихвените проценти няколко пъти, за да задържат ценовия натиск под контрол, но този инструмент на политиката също така охлажда икономическата активност.

Нарастващото неравенство се изостря от несигурността, свързана с варианта на коронавируса Омиккрон, които нарушава икономическата дейност и веригата на доставки. Тези смущения в предлагането оставят по-бедните държави „последни в глобалната линия на доставките“, посочват от Световната банка.

Недостигът на суровини и произтичащата от това нестабилност в цените на суровините, както и „екстремните метеорологични явления, предизвикани от изменението на климата, влошават рисковете от продоволствена несигурност“, се казва в доклада.

Световната банка прогнозира огромна разлика в темповете на растеж между развитите и нововъзникващите икономики.

Очаква се по-богатите нации да регистрират забавяне на икономическия растеж от 5% миналата година до 3,8% тази година и 2,3% през 2023 г. – умерен темп, който според организацията все пак ще бъде „достатъчен, за да възстанови производството и инвестициите към тенденциите, наблюдавани преди пандемията“.

От друга страна, за нововъзникващите и развиващите се икономики Световната банка прогнозира темповете на растеж да спаднат от 6,3% миналата година на 4,6% тази година и 4,4% през 2023 г., оставяйки икономическия растеж в тези страни с 4% под темпото, регистрирано преди пандемията.

„За много уязвими икономики спадът е още по-голям“, посочи Световната банка, като отбеляза, че „икономическият растеж на крехките и засегнати от конфликти икономики ще бъде със 7,5% под този, отчетен преди пандемията“.