62% от българите вярват в Бог

62% от българите вярват в Бог, става ясно от резултатите във втората част на изследването за ценностните нагласи на нацията. То е проведено от изследователски център "Тренд", по поръчка на Института за дясна политика в периода 3-10 октомври сред 1004 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“.

Жените са по-религиозни от мъжете, като три четвърти от анкетираните жени заявяват, че вярват в Бог, докато само половината от мъжете споделят същото мнение. При най-младите (18-29 г.) също личат по-ниски стойности на въпроса дали вярват в Бог. Най-религиозни се оказват живеещите в селата като близо три четвърти от тях вярват в Бог. В столицата дяловете на вярващите и невярващите са относително равни.

Въпреки високите стойности на този показател от изследването, повече от половината от всички анкетирани признават, че посещават религиозни храмове само по празници.

Светският характер на държавата не се подлага на съмнение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в управлението на държавата. Една четвърт са на обратното мнение. Живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните дела, докато една трета от живеещите в селата подкрепят това. Въпреки различията, във всички демографски групи преобладава несъгласието Църквата да играе роля в управлението на държавата. Близо една трета от всички респонденти споделят мнението, че религията е много важна част от живота им, а 58% са на обратното мнение.

Малко повече от половината от българските граждани смятат, че България е демократична страна, докато 41% са на обратното мнение. И тук се наблюдават различия по възраст и тип населено място. Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна спрямо общата картина, докато в селата например преобладава мнението, че България не е демократична страна.

55% от всички български граждани смятат, че демокрацията е добра форма на управление за България, докато 29% са на обратното мнение. Тук отново личат подобни демографски зависимости сред най-младите и живеещите в столицата.

Проява на демократичен инстинкт са и данните относно твърдението дали в България е добре всичко да се решава от един човек или властта трябва да бъде разпределена между множество хора. Една трета от всички анкетирани споделят, че е най-добре начело на страната да има един лидер, който да решава всичко, докато 54% смятат, че е по-добре властта да бъде разпределена между множество хора.

Данните от предишните въпроси намират и още едно потвърждение в резултатите от следното питане „Вие лично смятате или не смятате, че изборите са най-добрият механизъм за определяне на властта?“, като 67% отговарят утвърдително, докато 19% са на обратното мнение.

Бракът все още е ценност в живота на българите, въпреки ерозията му сред по-младите поколения.  53% от всички анкетирани смятат, че хората в България трябва да сключват брак, а не да живеят на семейни начала, докато 37% са на обратното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 г. и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно. 70% от хората смятат, че гражданският брак е по-важният, докато 14% отдават предпочитание на църковния.

Изследването е проследило и нагласата, кога според българите е нормално да станеш родител за първи път. Най-големи натрупвания има във възрастта между 24 и 27 години. Любопитни са разбивките по тип населено място, където ясно личи, че в столицата възрастта е изместена в по-високи категории, като една трета от столичани са на мнение, че нормално е първото дете да се появи между 28 и 30 години.

Дарителството също е сред ценностите на нацията - 44% от българите са правили дарение през последната една година, а над една трета от всички дарения се правят през смс-и. 36% пък от всички българи са дарявали кръв.

Близо две трети от всички запитани са на мнение, че технологиите водят света към по-добро. Тук се открива много силна зависимост в различните възрастови групи. Сред най-младите само една десета смятат, че технологиите водят светът към по-лошо, докато при хората над 60 години процентът нараства до над една трета.

Подобна зависимост откриваме и при въпроса дали държавата трябва или не трябва да наблюдава потребителите в Интернет. Общото мнение е разделено на относително равни проценти с малък превес на мнението, че не трябва. За сметка на това сред най-младите, тези, които смятат, че не трябва държавата да следи потребителите в Интернет е два пъти по-висок от тези, които смятат, че трябва. При най-възрастните, преобладава мнение, че потребителите в Интернет трябва да бъдат следени от държавата.