Българите - сред европейците с най-големи разходи за храна

България е една от страните с най-много разходи за храна в Европа, показва проучване на РИА Новости по отношение на дела на разходите за храна, отдих и вредни навици. Класацията от 40 страни се оглавява от Люксембург, чиито жители отделят най-малко средства за храна в семейния си бюджет. За хранителни продукти харчат най-много жителите на Казахстан. България е на 36-то място. 

Според авторите на рейтинга българите отделят цели 36,2% от семейния си бюджет за храна. За сравнение, гърците са на 22 място, като отделят за храна от семейния бюджет 20%, румънците – на 33-то с 32,5%, след тях са сърбите с 34,2%, а Северна Македония се нарежда след България с 37%. В секция за вредни навици в България за алкохол и цигари се харчат 5,1% – един от най-високите дялове в Европа , заедно с Румъния и Сърбия. За култура и развлечения живеещите у нас отделят 6,4%.

Семейните бюджети на европейците

Разходите за закупуване на храна са едни от основните в семейния бюджет на жителите на повечето европейски държави. В същото време, казват експертите, делът на разходите за храна варира значително в зависимост от условията на живот във всяка конкретна държава.

Според статистиката в страните с благоприятна икономическа ситуация и високо ниво на доходи на населението разходите за храна спрямо другите разходи са ниски и често възлизат на не повече от 15% от общите семейни разходи. Жителите на такива страни харчат останалата част от средствата за развлечения, пътувания, образование, посещение на кафенета и ресторанти, стоки за дома, техника и други стоки и услуги.

Различна ситуация се наблюдава в икономически по-малко проспериращите страни. Нивото на благосъстояние на жителите на такива държави не позволява да харчат значителни суми за стоки и услуги, които са второстепенни в сравнение с продуктите. Жителите тук са принудени да харчат значителна част от средствата си за закупуване на храна – до половината от всички разходи за потребление на домакинствата.

Оценката, изготвена от експерти на РИА Новости, свидетелства за значителни разлики в дела на разходите за храна в структурата на семейните бюджети на европейските държави. За по-голяма яснота на ежедневието на европейските жители, класацията съдържа и данни за дела на техните разходи за цигари и алкохолни напитки, за посещение на ресторанти, кафенета и хотели, както и за отдих и култура. Оценката е съставена въз основа на официални данни за домакинските бюджети в европейските страни.

От Люксембург до Казахстан

Люксембург заема първото място в класацията. Жителите на тази страна харчат само 8,4% от разходите си за покупки на храна. Следват Нидерландия и Великобритания с 10,6% от разходите. Също така по-малко от 12% от разходите са при жителите на Ирландия, Германия, Финландия, Австрия и Норвегия. Като цяло, казват експертите, горната част на рейтинга се състои от икономически развити западноевропейски страни.

Най-значителен е делът на разходите за храна при жителите на страните от бившия СССР и Източна Европа. В Казахстан жителите харчат най-голям дял от семейния бюджет за храна от всички държави, представени в класацията – 49,4%. Повече от 40% от разходите са при жителите на Украйна и Молдова.

Русия се нарежда на 31-во място след Черна гора. В края на 2019 г. жителите на Русия харчат 29,7% от потребителските си разходи за храна, като в сравнение с миналата година тази цифра е намаляла с 0,5 процентни пункта.

Разходи за лоши навици и заведения

Експертите на РИА Новости анализираха и дела на разходите за лоши навици, а именно каква част от бюджета си жителите на европейските страни харчат за алкохолни напитки и тютюневи изделия. Люксембург, Германия, Португалия, Кипър и Испания имат най-нисък дял на разходите за тези стоки. В тези страни жителите харчат не повече от 1,7% от потребителските си разходи за алкохол и цигари. Най-висок е делът на разходите за „лоши навици“ в Румъния (8,2%), България (5,1%) и Сърбия (4,8%). Русия е в третата десетка от класацията, класирайки се на 26-то, следвана от Чехия и Словакия. В семейния бюджет на руснаците разходите за алкохолни напитки и тютюн са 3%.

Делът на разходите в семейния бюджет за хотели, ресторанти и кафенета също по някакъв начин свидетелства за стандарта на живот в определена държава, обясняват експертите: като правило, колкото по-висок е този показател, толкова по-добри са условията на живот. Историческите навици на населението обаче също оказват определено влияние върху разходите на хората за хранене навън.

Най-голям дял от разходите за обществено хранене и хотели в структурата на семейните разходи се наблюдава в Гърция – 11,1%. На второ място е Швейцария с 11,0%, малко по-малко от 10% от разходите, отчетени в тази позиция сред жителите на Испания.

По отношение на дела на разходите за ресторанти и хотели, Русия е в дъното на класацията с дял от 3,5%. Сърбия, Литва и Северна Македония имат сходни показатели. Най-малкият показател в Европа по отношение на дела на разходите за кафенета и хотели е сред жителите на съседни Румъния и Молдова: съответно 2,1% и 2,6%. По-малко от 3% от разходите от семейния бюджет също се изразходват за тези цели от граждани на Казахстан, Беларус и Хърватия.

Разходи за култура и развлечения

Експертите анализират и показателите за дела на изразходването на европейските семейни бюджети за отдих и култура. Тук лидери са икономически проспериращите западноевропейски страни – Швеция (18,7%), Великобритания (13,1%) и Австрия (11,5%). Освен това в първите две държави делът на разходите за отдих и култура дори надхвърля дела за храна.

Жителите на Казахстан са с най-нисък дял по този показател от 1,7%. Също така по-малко от 3% от разходите се изразходват за отдих и култура в Северна Македония (1,8%), Украйна (2%) и Молдова (2,8%). По отношение на дела на разходите за отдих и култура, Русия е със стойност от 8,4%.

Както прогнозират анализаторите, тази година, на фона на пандемията от коронавируса, може да се очаква промяна в структурата на потребителските разходи. Ще намалеят за пътувания, развлечения, кафенета и ресторанти поради въведените ограничения заради коронавируса, както и спадащите доходи на населението. Съответно можем да очакваме увеличение на дела на разходите за храна, заключава изследването.