Сачева: Още тази година ще започнат преговори за минимални работни заплати по професии

Важно е, че се постигна споразумение да се преговаря за минимални работни заплати по професии. Това означава, че ще продължава да има универсална минимална работна заплата, но на практика във всички браншове минималните възнаграждения би следвало да са над нея, защото те тепърва ще се договарят между синдикати и работодатели. Това заяви пред БНТ социалният министър Деница Сачева

По думите й е поет ангажимент още тази година да започнат преговори за минимални работни заплати по професии, като ако това се превърне във факт и има възможност да се приеме от 2021 г., ще отпаднат и минималните осигурителни доходи, тъй като те ще бъдат заменени с тези заплати.

„Когато говорим за три дни болнични, от гледна точка на държавата най-ефективния контрол би могъл да бъде изпълняван от работодателя, защото той най-добре познава работниците и знае кой от тях би могъл евентуално да злоупотребява или действително има нужда от това“, коментира Сачева, като подчерта, че продължава практиката работодателите да изплащат първите три дни от болничните на служителите си.

Според нея най-важният въпрос в момента по отношение на реформата в социалната система е дали трябва да има толкова много видове социална помощ и толкова много различни видове бедност.

„Можем ли да говорим за сума, с която се подпомагат съответно социално слабите, така че те да могат да разпределят своите нужди съобразно възможностите, които предлага държавата. Нужно ли е да имаме енергийно бедни, водно бедни... утре можем да имаме и дигитално бедни. Идеята е да направим така, че чрез системата за социално подпомагане да има възможност човекът да разпределя сумата, с която държавата го подкрепя, да разпределя разходите си. Целта е да има по-голяма ефективност на ресурса и да има по-малко злоупотреби“, посочи социалният министър, като добави, че почти 400 хил. домакинства получават семейни помощи, като същевременно с това там има най-голямо недоволство.

Тя обяви, че министерството й предлага значително увеличаване на глобите за недеклариран труд – между 15 и 20 хил. лева за работодател, който недекларира труда на работниците си, и между 5 и 20 хиляди лева за длъжностно лице.

„Тази тема е изключително важна, тя винаги е била много остра и болезнена, но сега по време на кризата, много ярко видяхме нейните мащабни очертания, защото има хора, които останаха без работа, регистрират се в Бюрата по труда, но за съжаление не биха могли да получат адекватна подкрепа от държавата, защото са работели без договори, и за тях не са били платени съответните осигуровки“, поясни Сачева.

„Смятам, че в бъдеще хората няма да се съгласяват да работят при такива условия, защото виждат, че това е против техните интереси. Особено когато говорим за сектори, които традиционно са били по-сиви, като например туристическия сектор. Там имаме много сериозна воля, включително и по отношение на вдигане на минималните осигурителни прагове. Има осъзнаване, както от страна на работодателите, така и на служителите“, добави социалният министър.

По думите й сега се дава по-силен акцент върху колективното трудово договаряне, защото така ще се създадат условия за по-добра и по-справедлива конкуренция. За младите работници , които сега започват работа, се намалява изискването да могат да ползват отпуск при стартиране на работа, от 8 на 4 месеца. Запазва се ограничението от 150 часа извънреден труд, но се дава възможност при колективно трудово договаряне по браншове и отрасли да може да се увеличава извънредния труд до 300 часа годишно.