Прокуратурата проверява средствата на купувача на ЧЕЗ

Прокуратурата проверява средствата на купувача на ЧЕЗ, заяви главният прокурор Сотир Цацаров. Ще се извърши и проверка по искането от сигнала на БСП за приватизацията на ЧЕЗ, допълни той, цитиран от „Фокус“.

„Сигналът е постъпил вчера. Той се състои от две части. Първата е едно изречение, в което се настоява прокуратурата да провери произхода на средства на купувача на ЧЕЗ. Втората е малко по-обемна. В нея се настоява прокуратурата да провери всички сделки, които са довели до приватизацията на ЧЕЗ. По отношение на първата част или първото изречение, с което се претендира да бъдат проверени всички средства, с които купувачът на ЧЕЗ разполага, бих казал следното: такава проверка в момента се върши. Тя се върши по разпореждане на министър- председателя и от ДАНС и от органите на НАП. Следователно механизмът е, ако те открият каквито и да е нарушения, включително и данни за престъпления, естествено е, че ние ще бъдем сигнализирани. Да бъде извършвана проверка от наша страна и по отношение на сделката, мисля, че такъв дебат бе воден“, коментира Цацаров.

По думите му, ако сега това искане бъде изпълнено това означава прокуратурата да разпореди същата проверка на същите органи.

Девет компании, базирани в България, с български мениджъри начело са кандидатствали в началото, през 2016 година за придобиването на активите на ЧЕЗ, стана ясно от интервю пред чешкия вестник „Лидове новини” на Томаш Плескач, който отговаря за задграничните активности на ЧЕЗ.

Той е и един от главните преговарящи с Гинка Върбакова, която от вчера е в Прага, за да води разговори по сделката, която предизвика буря от емоции, предаде Би Ти Ви.

„Нека да кажем как протича продажбата. В хода на 2016 г. към нас се обърнаха няколко кандидати. На всички казахме, че сме благодарни за интереса, но „ЧЕЗ Груп” не може да продаде такива активи току-така. И ако решим да продадем, ще преминем през процес на подбор.

Както казахме, това се случи в края на 2016 и 2017 г. За това, че такъв процес тече, в България знаеха кажи-речи всички. В началото бяха девет местни участници – компании, базирани в България, с български мениджъри. Разбира се, информирахме българското правителство за намерението ни”, обяснява Плескач.

На въпроса дали българското правителство е поискало да встъпи в сделката, той отговаря:

„Напротив, ние им предлагахме това, но българското правителство многократно го отхвърли – за което свидетелстват и статии в различни български вестници, например от май 2017 г. Ние продължихме с процедурата по избора, а списъкът на кандидатите постепенно се стесняваше. Някои от тях отпаднаха, защото нямаха пари. При преговорите цената непрекъснато нарастваше, за да достигне стойността, която вътрешно бяхме определили като най-ниската възможна, при която сме готови да продадем. И накрая останаха двама кандидати, единият от които получи ексклузивитет и се съгласи да подпише договор с нас.

Името на този кандидат – „Инерком”, е известно в България поне от септември миналата година. Всички знаеха кой е „Инерком”. Това е компания, която не е най-голямата на българския енергиен пазар, но от друга страна е оператор на сравнително голям брой български фотоволтаични централи, не е фирма без име и история.

Стигна се до финализирането на договора и в този момент някой в България сякаш се уплаши, не мога да си го обясня по друг начин. По мое мнение страхът лежи преди всичко във факта, че се отделя собствеността върху българските ни активи и международния арбитраж срещу българската държава”, посочва Плексач.

.