Три причини България да изтегли нов външен дълг точно сега

Три са основните причини, поради които България изтегли нов дълг от международните пазари, коментира икономистът Владимир Каролев по повод новината от вчера, че страната ни е пласирала облигации за общо 5 млрд.лв. през две емисии с различен срок - 10 години и 30 години. Малко след това се появиха въпроси защо страната ни взема дълг, при положение, че очаква да получи 29 млрд. евро от новия бюджет на ЕС. Важно техническо уточнение е, че този бюджет все още не е гласуван, а сумата принципно е заложена в Многогодишната финансова рамка на общността, което означава, че ще се разпределя в следващите 7 години. Отделно, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен пое сериозен ангажимент в първата си програмна реч за състоянието на съюза отпускането на финансовите ресурси категорично да бъде обвързано с реформи, работещо върховенство на закона и борба с корупцията.    

Първата причина за тегленето на заема от международните пазари е рефинансиране на дълг, който тази година трябва да бъде изплатен, което е много легитимна причина, обясни Владимир Каролев. "Втората причина е за увеличение на фискалния резерв, който в момента  е около 10 млрд. лв., а в близки години беше 13-14 млрд. лв. Третата причина е за финансиране на социално-икономическите мерки на правителството. Тази последна трета причина е най-неясна. Правителството не е представило анализи за ползите на извършените от него разходи“, поясни икономистът.

Притесненията му бяха подкрепени и от икономиста от Института за пазарна икономика Петър Ганев.  „Към момента проблемите в бюджета все още не могат да се видят – той все още е на плюс. А в същото време с актуализацията на бюджета беше гласувано да има дефицит от 3,5%. Към края на юли обаче капиталовите разходи са изпълнени едва на 10%. Явно правителството планира да направи много разходи наведнъж в края на годината. Това са притеснителни неща, защото в кратко време и без  обсъждания се отпускат огромни средства – например 1 млрд. лв. за саниране, 1 млрд. лв. за магистрала „Хемус“. По-добре тези разходи да се планират предварително и да се обсъждат в нормалната бюджетна процедура“, предупреди Ганев.

През април депутатите гласуваха и възможния в рамките на една година държавен дълг да бъде увеличен от 2,2 млрд. лв. до 10 млрд. лв. До края на годината обаче едва ли ще има ново теглене на дълг от международните пазари, прогнозираха икономистите.

И Каролев и Ганев потвърдиха, че в момента ситуацията на капиталовите пазари е била много подходяща за теглене на евтин за обслужване на външен дълг.

„Над 500 инвеститори са проявили първоначален интерес да купят от българските облигации. Накрая около 300 различни инвеститори са сключили сделка, а търсенето е било толкова голямо, че емисията е била презаписана 4 пъти.

Поздравления на Министерството на финансите, че е избрало 3-те банки, които през последните години са водещи в класацията по пласиране на еврооблигации на развиващи се пазари. Заслугата за добре пласирания дълг имат трите банки и пазарните условия“, каза Каролев по БНТ. Той отбеляза, че инвеститорите не са оценявали по никакъв начин положението на правителството на Борисов или на опозицията. „Това, което гледат е дали България ще може в продължение на 10 г. за едната облигация и за 30 г. за другата – да си позволи да плаща лихвите по тях. И отговорът очевидно е да, защото лихвите в момента са ниски - 37,5 млн. евро на година“, обясни той.  

Според бившият министър на икономиката и настоящ собственик на дружество за управление на активи Николай Василев тези 5 млрд. лв. трябва да останат като голям резерв, ако догодина има по-голяма икономическа криза. Според него, едно правителство, особено в края на мандата и когато е притискано от протести, има склонност да харчи безкрайно. "Това е проблемът – защо е необходимо и за какво ще бъдат изхарчени тези пари", коментира още Василев по Би Ти Ви. По думите му от началото на пандемията досега страната ни не е прахосвала много пари, както други държави, но много малко пари са отишли за медицински цели. Също така много малко пари са давани на секторите, които са пострадали от тази криза. "В същото време много средства се раздават на хора, които изобщо не са пострадали от кризата", каза той.

"Държавите, които ще завършат годината с най-голям бюджетен дефицит, ще имат по-голям спад на икономиката от България. Това се дължи на погрешната представа на политиците в световен мащаб, че когато раздават пари и харчат, спират спада на икономиката. Това изобщо не е вярно. Когато правителствата имат разумна политика, тогава икономиката работи по-добре", обясни Николай Василев.

България е на второ място по най-нисък държавен дълг към БВП сред страните от Европейския съюз с ниво 21% от БВП. За сравнение средното ниво на дълга в ЕС е 80% от БВП, а в еврозоната – 86%, като най-голям дълг имат Гърция 176% от БВП и Италия 137% от БВП.

Още отсега анализатори прогнозират, че е възможно да има още едно актуализиране на бюджета до края на тази година.