Най-опасните думи, които може да изрече един лидер

Много хора на средна възраст са израснали, слушайки родителите си да казват: „Защото аз така казах.“ Повечето родители в днешно време обаче знаят, че не бива да използват този изпитан във времето начин за прекратяване на спор. Вече всички сме чували предупрежденията на психолози, че тази фрази убива комуникацията, обезкуражава решаването на проблеми и като цяло кара детето ви да мисли, че е глупак.

На този фон звездният терапевт, доктор на социалните науки, изследовател и преподавател в Хюстънския университет Брене Браун би искала да разбере, защо толкова много бизнес лидери все още използват корпоративния еквивалент на фразата?

Офисният еквивалент на „Защото аз така казах“

Вероятно не сте чували буквално шефа си да казва „Защото аз така казах“, но това е основно начинът, по който мнозина оправдават (или по-точно не успяват да оправдаят) по-противоречивите си решения, отбеляза Браун в скорошен епизод на подкаста със своя колега изследовател Адам Грант – „The Curiosity Shop“.

Това е особено вярно, отбелязват двамата, когато става въпрос за ожесточената и продължителна битка за задължението за връщане в офиса.

Шест години след пандемията от COVID-19, която даде началото на темата, ръководителите все още издават редовни, властни команди на своите хора да се върнат на бюрата си. И те все още се сблъскват с твърда съпротива и призиви да обяснят мотивите си. В много случаи отговорът е офисният еквивалентен на „Защото аз така казах“, отбелязва Браун.

Искането обикновено се изразява чрез корпоративен жаргон, но това е същността на посланието. Работниците реагират по същия начин, както децата. Те негодуват срещу властта и липсата на признание за техния принос.

„Това всъщност създава липса на уважение и недоверие“, посочва Браун. „Ако ще разчитате само на „Защото аз така казах“, трябва да се приготвите да кажете сбогом на най-талантливите си хора, и то не защото трябва да отидат, а защото не искат да работят за някой, който ги инфантилизира“ добавя тя.

Брене Браун предлага алтернатива.

„Защото аз така казах“ може би не са буквално най-опасните думи, които един лидер би могъл да каже.  („Пожар!“ и „Кого го е грижа!“ например може да предвещават по-голям проблем). Но дори ако шефовете си казват тази фраза само наум, тя продължава да е една от най-вредните комбинации от думи, които лидерите всъщност често използват.

Не само защото тези думи съобщават силно и ясно колко малко цените чувствата и мнението на вашите служители, но и защото така те спират всяка по-нататъшна продуктивна дискусия, която би могла да доведе до стабилно, взаимно и дълготрайно разбирателство.

Вместо да демонстрират нетърпението си с някаква версия на „Защото аз така казах“, Браун и Грант призовават лидерите да задълбочат фокуса си върху основните причини за разногласията. Какви ментални модели ръководят вашата позиция по този конкретен въпрос? Какви ментални модели поддържа другата страна? Можете ли да намерите начини да привлечете другите към вашия начин на мислене или креативни решения за справяне с тревогите на всички?

В случая с аргументите за връщане в офисите, например, Браун предлага лидерите да пропуснат „Защото аз казах така“ и вместо това да помислят върху: „Какви са вашите основни убеждения за това какво се случва, когато хората са си вкъщи и какво се случва, когато хората са на работа?“

Може би това в крайна сметка ще разкрие страхове на ръководителите, че хората мързелуват, когато не са физически на работното си място. Тези страхове могат бъдат облекчени с по-добри данни, като изследванията показват, че служителите в хибридна среда всъщност работят средно малко повече часове. Може би вашият страх е свързан с менторството или сплотеността на екипа, с които бихте могли да се справите с периодични срещи извън офиса или редовни виртуални обеди между екипите.

Служителите мразят „Защото аз казах така“ толкова, колкото и децата.

Въпреки че Брене Браун и Адам Грант вярват, че данните ясно показват ползите от хибридната работа, това не е най-важният им аргумент. Основното послание е по-малко за това какъв работен график сте избрали за вашия конкретен бизнес, а повече за това как стигате до това решение – или до всяко спорно решение.

Твърде често, когато бъдат предизвикани, шефовете преждевременно прекратяват разговора с някаква версия на „Защото аз така казах“. Малко подходи биха могли да бъдат по-опасни за екипния дух и производителността на вашите служители.

Както всеки родител знае, когато сте уморени от спорове, прекратяването на дискусия с груба намеса, осланяща се на авторитет, може да бъде изключително изкушаващо. Но „Защото аз така казах“ не само създава мълчалив бунт и кипящо негодувание у децата. То прави същото и сред служителите. Този убиец на дискусии е удобен, но почти сигурно ще ви донесе проблеми в дългосрочен план

……………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев