Все по-дълго работим за попълването на хазната. Денят на данъчната свобода идва чак на 18 май

• Живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят” за малко над 8 дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС. Местните данъкоплатци ще работим до 9-ти май за държавата, а в дните до 18-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това деление експертите от ИПИ се спират на 18-ти май за официалната дата на данъчната свобода, тъй като според тях тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета;
• Освен изчислените 138 дни трябва да се отчетат и планираните 2 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма. Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години обаче (2016-2018 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на излишък. През 2018 г., ако се повтори този сценарий, може и да няма дни за отработване;

• Най-много дни от общо нужното време за попълването на хазната през 2019 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 17 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец – 24 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Други почти 7 дни ще работим, само за да платим държавните и общински такси.

Тенденцията дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да бъдат все повече е устойчива, наблюбадава се от няколко години. Удължаването на този период означава, че реално данъчната тежест в страната нараства. Преразпределението през приходната част на бюджета се планира да достигне 37,7%, което е най-високата стойност за последните 10 години. Пример за покачването на данъците са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за които отделяме все повече през последните години – през 2017 и 2018 г. имаше покачване на вноската за пенсия с по 1 процентен пункт на година, а през 2019 г. беше покачен максималният осигурител праг. За съжаление, през последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас, посочват още от ИПИ.

Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни. През следващата седмица ИПИ ще обнови с данните за 2019 г. и специализираната страница "Моите данъци" – www.kolkodavam.bg, където всеки ще може да изчисли своята лична данъчна тежест.