Неравномерното разпределение на ваксините може да струва скъпо на света

Възстановяването на световната икономика може да бъде забавено и дори дерайлирано заради изоставането на по-бедните страни във ваксинацията срещу корорнавируса, пише Мишел Джамриско за Блумбърг.

Според приложението на Блумбърг за проследяване на имунизацията, през последната седмица в света са били поставяни среднодневно по 4,54 млн. дози от ваксините срещу корорнавируса. Работата е там, че разпределението им е крайно неравномерно. САЩ и Великобритания отговарят за 40% от всичките 119,8 млн. дози, поставени до момента в света.

Сред развиващите се пазари картината далеч не е толкова розова. В Африка, само Египет, Мароко, Гвинея и Сейшелите са започнали ваксинация. Големи части от Централна Азия и Централна Америка също не са започнали имунизация.

Това означава, че развиващите се икономики рискуват да изостанат още повече от развитите страни. Липсата на ваксини в по-бедните държави би ограничила възстановяването и на по-богатите страни, тъй като те нямат достъп до материали, които използват в своята промишленост и до пазарите, където продават продукцията си. Още по-лошото е, че ако не преборим вируса навсякъде, рискуваме появата на по-трудни за контрол мутации на COVID-19, които да създадат нови здравни и икономически кризи

„Докато вируса мутира никоя държава не е в безопасност, докато целият свят не бъде имунизиран и не се постигне стаден имунитет“, коментира Чуа Хак-бин от Maybank Kim Eng Research Pte в Сингапур.

Скорошно проучване, поръчано от Международната търговска камара (МТК), установява, че неравномерното разпределение на ваксините може да лиши световната икономика от  9,2 трлн. долара.

Сходни проучвания на Rand Corporation стигат до заключението, че годишните загуби могат да бъдат в размер на 1,2 трлн. долара. Тазгодишният растеж на световната икономика може да бъде два пъти по-малък от прогнозираните от Световната банка 4%, ако разпространението на ваксините не се ускори, коментира главният икономист на финансовата институция Кармен Райнхарт.

Тези изчисления поставят богатите държави под натиск да споделят ваксините си с останалата част на света, дори това да не се харесва на тяхното население. В момента обаче всичко сочи към още по-голямо трупане на ваксини и ваксинен национализъм от страна на заможните държави.

Европейските страни вече влязоха в конфликт относно достъпа на ваксини, както се случи и в началото на пандемията, когато спорът бе за личните предпазни средства.

В Китай, че който поведе глобалното икономическо възстановяване, след като постави овладя разпространението на коронавируса, липсата на спешното доведе до ситуация, в която страната изостава от Запада в разпространението на ваксини, коментират анализатори от Gavekal Dragonomics.

От Rand Corporation изчисляват, че САЩ и Германия ще понесат най-големи икономически щети бавната имунизация в развиващите се страни.

Според проучването, финансирано от МТК, 49% от икономическите щети от дългото продължаване на пандемията ще бъдат понесени от развитите икономики, дори те да ваксинират напълно населението си.

Почти половината от респондентите в проучване на Oxford Economics Ltd сред висшестоящи мениджъри, казват, че очакват финансовите резултати на техния бизнеса да останат по-ниски от тези преди пандемията и през 2021 г. Повече от четири пети от анкетираните смятат, че новите вълни на вируса представляват „значителен или много значителен риск: в средносрочен план

Развиващите се страни са поставени в уязвима позиция от трупащите ваксини богати държави, тъй като крехките им здравни системи едва издържат на натоварването от нарастващия брой инфекции, липсата на логистика за бързо разпределение на ваксините и пренасочването на чуждестранните инвестиции към по-безопасни места.

От института за международна икономика „Питърсън“ обрисуваха най-добре дилемата с ваксините, в доклад, озаглавен: „Пандемията не е под контрол никъде, докато не бъде поставена под контрол навсякъде.“

„Ако някъде има криза с общественото здраве , това не е само местен икономически проблем, това е световен икономически проблем. За съжаление, не съм сигурна, че някои се подготвя да предприеме мерки по въпроиса“, казва съавтора на доклада Моника де Боле.