„Файненшъл таймс”: България вече е почти независима от руския газ

България и партньорите й от ЕС постигнаха напредък по трансграничните тръбопроводни маршрути и други проекти, пише в подзаглавие в. „Файненшъл таймс”.

Изданието отбелязва, че нищо не илюстрира толкова добре бързо променящите се енергийни перспективи за България, колкото увереността, с която министрите от правителството и специалисти от сектора прогнозират края на почти пълната зависимост на България от руския природен газ.

В статията се припомня как през 2009 г. българите са студували, а индустрията е изпаднала в застой, когато руско-украинският спор неочаквано е довел до прекъсване на газовите доставки през Украйна до Централна и Източна Европа. За ЕС бе шокиращо да види колко уязвими са новите страни членки, освободили се през 1989 г. от съветския политически контрол, към руското газово ембарго, припомня авторът Тони Барбър.

Русия, която е единственият износител на газ за България, покрива над 90 на сто от годишното потребление на газ в балканската страна. Като цяло България зависи от руския внос за три четвърти от основните си енергийни ресурси - въглища, газ, ядрено гориво и петрол, отбелязва вестникът.

С подкрепата на ЕС и САЩ обаче десноцентристкото правителство в оставка постигна напредък в намаляването на зависимостта на България от руската енергия, изтъква авторът.

В статията са изброени като най-амбициозни плановете, включващи откриване на трансгранични газопроводни маршрути с четири съседни страни - Гърция, Румъния, Сърбия и Турция - и съвместен гръцко-български проект за изграждане офшорен терминал за втечнен газ на северното гръцко пристанище Александруполис.

Първият действащ трансграничен газопровод свързва България с Румъния. Само че по обем на газовите доставки най-значим ще бъде интерконекторът Гърция-България (ИКГБ) - проект за 220 милиона евро, чието строителство по думите на министъра на енергетиката (в оставка) Теменужка Петкова ще започне догодина и ще завърши до края на 2018 или началото на 2019 година.

„ИКГБ е най-големият ни приоритет”, казва министърката, цитирана в статията. „Той ще създаде реална диверсификация на доставките. Източник на газа ще бъде Каспийско море”, уточнява тя.

Във връзка с това изданието припомня, че България е подписала с Азербайджан договор за годишна доставка на 1 милиард кубични метра газ от находището „Шах Дениз 2”.

Авторът обръща внимание и на проучванията за петрол вътре в страната, определяйки ги като „друго измерение” на стремежа на България към енергийна независимост.

Консорциум, начело с френската компания Total и участието на австрийската OMV и испанската Repsol, разкри през октомври, че е открил петрол в българския черноморски шелф.

Министър Петкова казва, че възлага големи надежди не само на тази част от Черно море, но и на съседен дълбоководен блок, където през февруари англо-холандската компания Shell получи петгодишно разрешително за петролни сондажи, посочва още вестникът.

Перспективата за сектора на ядрената енергия в България е по-смесена, допълва авторът на статията. По тази тема той припомня, че според неотдавнашна инспекция на АЕЦ „Козлодуй” животът на пети блок на централата може да бъде безопасно продължен с 30 години, и че Петкова очаква подобно одобрение и за шести блок. Ако инспекторите дадат зелена светлина, двата реактора, които произвеждат около една трета от електроенергията в България, ще бъдат действащи до края на 40-те години на този век.

По-малко обнадеждаващо, пише „Файненшъл таймс”, е положението с АЕЦ „Белене”. Припомня се, че през юни международен арбитражен съд е определил България да плати на руската компания за ядрено оборудване Атомстройекспорт 620 милиона евро компенсации за отмяна на проекта. По думите на министър Петкова правителството се надява инвеститор от частния сектор да спаси проекта и да управлява централата на принципа на свободния пазар. Само че правителството не е склонно да предложи държавни гаранции за довършване на строителството или да се ангажира с изкупуване на електроенергията от централата по фиксирана дългосрочна цена, казва тя, цитиран в статията.

Предвид високите разходи по ядрените проекти тези условия може да се окажат нереалистични, заключва авторът.

Източник: БТА