Брюксел не изключва промяна в плана за връщане на правилата за фискална дисциплина

Европейската комисия ще прецени през пролетта дали да продължи с плана си за реактивиране на европейските правила за фискална дисциплина през 2023 г., тъй като очаква руската инвазия в Украйна да забави икономическото й възстановяване след пандемията, въпреки че не предвижда, че ще го дерайлира, предава cincodias.elpais.com. 

Изпълнителната власт на Общността представи тази сряда своите предварителни насоки за бюджетната политика за страните от Европейския съюз за 2023 г., в които се застъпва за започване на "постепенна фискална корекция", за да се гарантира устойчивостта на дълга, предизвикан от Covid-19, но предупреждава че политиките ще трябва да се адаптират към "несигурната" икономическа ситуация.

Въпреки че е рано да се очаква влиянието, което руската инвазия в Украйна ще има върху ЕС, който санкционира финансово Москва, "атаката вероятно ще повлияе негативно на растежа", заяви европейският комисар по икономиката Паоло Джентилони при представянето на документа.

Сред рисковите фактори той посочи въздействието върху финансовите пазари, веригата на доставки, натиска върху цените на енергията и въздействието върху доверието на потребителите. "Тази комбинация от фактори и риск вероятно ще натежи значително върху икономическата експанзия в ЕС, но без да я дерайлира", каза Джентилони, визирайки растежа, който Брюксел оцени на 4% за тази година в началото на февруари.

С тези прогнози Брюксел планира през следващата година да спре прилагането на предпазната клауза, с която правилата за контрол на дефицита и дълга бяха замразени през 2020 г., за да му позволи да отговори с огромни публични разходи на пандемията, но ситуацията в Украйна може да наложи преразглеждане на стратегията, пише изданието.

"Предвид настоящата несигурност, ще направим преоценка на планираното деактивиране на защитната клауза през 2023 г.", каза Джентилони и добави, че този анализ ще бъде извършен въз основа на пролетната икономическа прогноза, публикувана от Комисията през май, за да се видят икономическите последици от кризата.

"Неизбежно нашите санкции (срещу Москва) ще имат отрицателни последици за икономиката, но това е цена, която си струва да се плати за защита на демокрацията и мира“, добави заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

На този фон, насоките, публикувани днес от Изпълнителната власт на Общността, призовават за продължаване на тясно координиране на фискалните политики на 27-те членки през 2023 г. и за гарантиране на устойчивостта на дълга чрез "постепенна" фискална корекция, съчетана с инвестиции и реформи, които насърчават устойчивия растеж.

Комисията посочва, че фискалните стратегии трябва да вземат предвид подкрепата, която държавите ще получат от Фонда за възстановяване след пандемия от 800 млрд. евро и да бъдат диференцирани в зависимост от ситуацията във всяка страна.

Високозадлъжнелите държави членки "трябва да започнат постепенно намаляване на дълга", ограничавайки увеличението на разходите и предприемайки фискална корекция през 2023 г., без да вземат предвид вноските от Фонда за възстановяване или други трансфери от ЕС, казва Комисията.

Корекцията не е толкова спешна за тези със средни или ниски нива на дълг, на които Брюксел препоръчва засилване на инвестициите за екологичен и дигитален преход, като имат "неутрална" фискална позиция. Във всеки случай Комисията предупреждава, че "една твърде рязка консолидация може да повлияе негативно на растежа" и призовава за финансиране на "висококачествени" инвестиции с националните бюджети, благоприятстващи за растежа.

Тези препоръки ще бъдат адаптирани според развитието на ситуацията и най-късно през май, за да могат правителствата да подготвят своите бюджети за 2023 г. Успоредно с това Комисията продължава да работи по реформата на фискалните правила с цел постигане на консенсус между 27-те членки преди следващата година.