ЕЦБ има само един полезен ход, ако не иска да разгневи пазарите

Този четвъртък управителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще бъдат изправени пред особена ситуация – от тях се очаква да оповестят нов пакет от фискални стимули за икономиката преди да бъдат оползотворени работещите в момента схеми.

Досега ЕЦБ е изхарчила по-малко от една трета от спасителна програма за изкупуването на ценни книжа на стойност 750 милиарда евро, която бе обявена през март. При сегашното темпо, централната банка трябва да изчака до заседанията си през юли или септември, за да може да прецени дали спасителната програма е достатъчно мащабна, за да поеме дълга, емитиран от най-тежко засегнатите от пандемията страни.

Освен това, пазарният натиск, който тласна ЕЦБ към предприемане на действие, се изпари - отчасти заради програмата за изкупуване на облигации и отчасти заради предприетите от ЕС стъпки за създаване  на фонд за възстановяване на европейската икономика в размер на 750 млрд. евро.

Въпреки всичко това, всеки ход на централната банка, различен от увеличение на програмата за изкупуване на ценни книжа, може да предизвика пазарен шок, подобен на този от месец март, когато председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард не отговори на очакванията на очакванията на пазарите, като не обяви допълнителни мерки.

Според повечето анкети на Блумбърг, проведени през миналата седмица, анализаторите очакват Управителният съвет на ЕЦБ да обяви увеличаване на програмата за изкупуване на активи с още 500 млрд. евро.

Икономистът от Barenberg Холгър Шмийдинг смята, че централната банка ще разшири програмата си, но оценява на 60% вероятността това да бъде обявено по време на утрешното заседание.

„Почти сигурно е, че Европейската централна банка ще увеличи размера на своята Програмата за покупка на облигации по време на пандемията (Pandemic Emergency Purchase Programme - PEPP) по време на срещата на 4 юни. При настоящото темпо на изкупване и надигащите си финансови проблеми в Италия, тя трябва да бъде увеличена до над 1 трилион евро“, коментира Дейвид Пауъл, икономист за еврозоната в Bloomberg Economics.

Управителите на ЕЦБ могат да винят само себе си за очакванията на пазарите. От ЕЦБ многократно заявиха, че при нужда ще подсилят антикризисните си програми.

Самата Лагард заяви в края на миналия месец, че икономиката на Еврозоната ще се свие с между 8% и 12% през тази година заради пандемията от коронавирус. По-рано ЕЦБ прогнозира спад на брутния вътрешен продукт на Еврозоната от 5% до 12%, но Лагард обясни, че „най-лекият сценарии“ вече не възможен и че реалният резултат ще бъде между „средния“ и „тежкия“ сценарии.

Освен това, фондът за възстановяване на европейската икономика, които много анализатори определиха като исторически пробив във фискалната политиката на ЕС, трябва първо да бъде одобрен от всички 27-страни членки на блока. Той обаче среща опозиция от т.нар „Пестеливата четворка" - Холандия, Австрия, Дания и Швеция, като много анализатори очакват да бъдат внесени промени в структурата на фонда, преди тези четири страни да го одобрят. На всичкото отгоре, дори и предложението да бъде прието, изплащането на средствата ще започна чак през следващата година.

На управниците също така ще бъде припомнено, че Европа все още не се е върнала към „нормалното“, тъй като заседанието на ЕЦБ отново ще бъде виртуално. Много страни облекчават ограничителните мерки срещу короанвируса, но същевременно с това предупреждават гражданите си да продължат да спазват мерките за социално дистанциране, тъй като в противен случаи рискуват избухване на втора вълна от вируса.

 „Видимо е, че ЕЦБ може даде аргумент за отлагане на увеличението на програмата“, коментира Пит Кристенсен от Danske Bank. „Централната банка може да каже: нека да изчакаме и да видим как ще се представят икономиките, след тяхното отваряне, преди да се ангажираме с разширяване на програмата. Сега обаче не време да се правим на герои. Съществуват големи рискове и аз смятам, че ЕЦБ не може да си позволи да отлага“, добавя той.