ЕК одобри помощ от 770 млн. евро за запазване на работните места в България

ЕК одобри помощ от 770 млн. евро за запазване на работните места в България

Европейската комисия одобри предложената от България схема за помощ от 770 милиона евро за запазване на работните места в областите, засегнати най-силно от мерките срещу епидемията от Ковид-19. Схемата е одобрена според временните правила за държавната помощ. България е представила на ЕК схема за помощ чрез покриване на 60 на сто от разходите на дружествата за заплати (включително социалноосигурителните вноски, плащани от работодателите). Мярката е ограничена до дружествата с дейност в най-засегнатите от мерките срещу епидемията области, се посочва в съобщението. Такива области са търговията на дребно, туризма, пътническите превози, културата, спортните дейности, дейностите за развлечение и отдих, уточнява ЕК. 

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви, че в тези трудни времена е изключително важно да бъде запазена заетостта в секторите, които са особено силно изложени на икономическите последици от пандемията от коронавируса.

"Това е важно за препитанието на много работници и ще позволи на европейската икономика да се възстанови бързо след кризата. Българската схема, която одобрихме, ще помогне на хиляди работници да запазят работните си места, а на предприятията да възобновят дейността си веднага щом обстоятелствата го позволят. Работим с държавите членки, за да гарантираме, че това се прави в съответствие с правилата на ЕС", каза още Маргрете Вестегер. 

Комисията прие Временна рамка, която позволява на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на избухналата пандемия от коронавирус. Във Временната рамка, изменена на 3 април 2020 г., се предвиждат следните видове помощ, които държавите членки могат да предоставят:

  1. Преки безвъзмездни средства, вливане на капитал, избирателни данъчни предимства и авансови плащания до 100 000 евро на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти, 120 000 евро на предприятие с дейност в сектора на рибарството и аквакултурите и 800 000 евро на предприятие с дейност във всички останали сектори, за да посрещнат предприятията спешните си нужди от ликвидност. Държавите членки могат също да отпускат до 800 000 евро в номинална стойност безлихвени заеми на предприятие или гаранции по заеми, покриващи 100 % от риска, с изключение на първичното производство на селскостопански продукти и сектора на рибарството и аквакултурите, за които се прилагат ограничения от съответно 100 000 евро и 120 000 евро на предприятие.
  2. Държавни гаранции за заеми, взети от предприятия, за да се гарантира, че банките продължават да отпускат заеми на клиентите, които се нуждаят от тях. Тези държавни гаранции могат да покрият до 90 % от риска по заеми, за да се помогне на предприятията да покрият непосредствените си нужди от оборотен капитал и инвестиции.
  3. Субсидирани публични заеми с изгодни лихвени проценти за предприятията. Тези заеми могат да помогнат на предприятията да посрещнат непосредствените си нужди, свързани с оборотния капитал и инвестициите.
  4. Предпазни мерки за банките, чрез които държавната помощ достига до реалната икономика, гарантиращи, че такава помощ се счита за пряка помощ в полза на клиентите на банките, а не за самите банки, и осигуряващи насоки за това как да се гарантира минимално нарушаване на конкуренцията между банките.
  5. Публично застраховане на краткосрочни експортни кредити за всички държави, без да е необходимо държавата членка да доказва, че съответната държава временно е „непродаваема“ .
  6. Подкрепа за научноизследователската и развойната дейност (НИРД), свързана с коронавируса, за справяне с настоящата криза в здравеопазването под формата на преки безвъзмездни средства, подлежащи на връщане авансови средства или данъчни предимства. За трансгранични проекти за сътрудничество между държави членки може да се предоставя премия.
  7. Подкрепа за изграждането и модернизирането на съоръжения за изпитване с цел разработване и изпитване на продукти (в това число ваксини, апарати за вентилация и предпазно облекло), които са от полза за справяне с пандемията от коронавируса, до етапа на първото промишлено внедряване. Помощта може да бъде под формата на преки безвъзмездни средства, данъчни предимства, подлежащи на връщане авансови средства и гаранции за недопускане на загуби. Предприятията могат да се възползват от премия, когато техните инвестиции се подкрепят от повече от една държава членка и когато инвестицията е приключила в срок от два месеца, след отпускането на помощта.
  8. Подкрепа за производството на продукти за борба с пандемията от коронавируса под формата на преки безвъзмездни средства, данъчни предимства, подлежащи на връщане авансови средства и гаранции за недопускане на загуби. Предприятията могат да се възползват от премия, когато техните инвестиции се подкрепят от повече от една държава членка и когато инвестицията е приключила в срок от два месеца, след отпускането на помощта.
  9. Целенасочена подкрепа под формата на отсрочване на плащания на данъци и/или спиране на плащането на социалноосигурителни вноски за секторите, регионите или видовете предприятия, които са най-силно засегнати от пандемията.
  10. Целенасочена подкрепа под формата на субсидии за заплатите на служителите за предприятията в секторите или регионите, които са пострадали най-много от пандемията от коронавируса, и които без тази подкрепа ще съкращават персонал. 

Временната рамка дава възможност на държавите членки да съчетават наличните мерки за подкрепа с изключение на заемите и гаранциите за един и същ заем и над праговете, предвидени в нея. Тя също така дава възможност на държавите членки да съчетават всички мерки за помощ, предоставени съгласно Временната рамка, със съществуващите възможности на предприятията да бъде отпусната помощ de minimis в размер до 25 000 евро за три финансови години за тези от тях, които извършват дейност в сектора на първичното производство на селскостопански продукти, 30 000 евро за три финансови години за предприятия, извършващи дейност в сектора на рибарството и аквакултурите, и 200 000 евро за три финансови години за предприятия, осъществяващи дейност във всички останали сектори.

Същевременно държавите членки трябва да се ангажират да избягват прекомерното натрупване на мерки за подкрепа за едни и същи предприятия, за да ограничат помощта до действителните им нужди. Освен това Временната рамка допълва многобройните други възможности, с които държавите членки вече разполагат, за да смекчат социално-икономическите последици от пандемията от коронавируса, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ.

На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“, в което са описани тези възможности. Така например държавите членки могат да въведат общоприложими промени в полза на предприятията (напр. отложено плащане на данъци или субсидиране на работа при непълно работно време във всички сектори), които не попадат в обхвата на правилата за държавната помощ. Те могат също така да компенсират предприятията за вреди вследствие на пандемията от коронавируса и пряко свързани с нея.
IP/20/661

Временната рамка ще бъде в сила до края на декември 2020 г. С цел гарантиране на правна сигурност Комисията ще прецени преди тази дата дали е нужно действието на Рамката да бъде удължено.

 

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Експерт от Харвард за мита, който пречи на хората да бъдат щастливи
Денят в цифри
Ричард Брансън за двете най-важни думи, които всички успешни лидери казват
Почина и младата жена, която беше с 85 % изгаряния след взривовете в Елин Пелин
Франция арестува за шпионаж популярен руски шеф-готвач, издал се сам при престой в България
Тръмп предсказва заплаха от Трета световна война, ако Харис спечели изборите, връща се в града на стрелбата
Страните от Г-20 съгласни за промяна в облагане на свръхбогатите, но по-нататък
Астронавтите от капсулата „Starliner“ остават космически заложници, НАСА каза, че не знае кога ще може да ги върне